Заговорът предвиждал на мартенските Иди (15 март през 44 пр.н.е.) по време на последното заседание на Сената преди да замине на Изток – пожизненият диктатор на Рим да бъде публично убит. Някои от историците на античността твърдят, че Гай Юлий Цезар е предусещал, други Марк Антоний е научил в навечерието на нападението и се опитал да го предотврати готвеното от сенаторите, начело с Брут и Касий. Марк Юний Брут е била роден през през 79 пр.н.е, а Гай Касий Лонгин и имал за жена, която е сестра по майчина линия на Марк Юний Брут. Касий е бил виден римски сенатор, който отказва се включи във войната срещу Катон и Сципион Африкански; има близко приятелство с Цицерон и е очаквал да стане управител на провинция Сирия. Една от версиите за убийството на Цезар е, че той много е внимавал и затова заговорниците начело с Брут и Касий се наложило да импровизират. Цезар бил извикан на форума за да прочете петиция (фалшификат), написана от сенаторите, които го умоляват да върне властта обратно в Сената. Друга версия разказва, че за да приближат Цезар заговорниците разиграли театър, в който единият от тях паднал на колене за да моли за амнистия на заточения си брат. Ненадейно, той дръпнал Цезар за тогата, което било знак за нападението и останалите сенатори извадили кинжали и започнали да нанасят удари. Последните думи на Цезар са предмет на спор между учени и историци от векове. Част от историците, смятат че последните му думи са: “И ти ли, дете?”. Други смятат, че версията на Светоний е най-достоверна: Цезар не е казал нищо, а само е дръпнал тогата си над главата, когато вижда Брут. Обичаната от филмовите режисьори, фраза “И ти ли, Бруте?” (или “Ти също, Бруте!”) – няма историческа достоверност, Шекспир я въвежда в обръщение и то не защото е имал някакво предположение, а защото фразата е вече много популярна по времето, когато е писана пиесата. Според Плутарх, след убийството Брут пристъпва напред, за да каже нещо на своите другари сенатори, но те избягват от сградата. След убийството Брут и неговите придружители минават през Капитолия и обявяват: “Римляни, ние сме отново свободни!”, но римските граждани им отговарят с тишина.