Великият пост започва седем седмици преди Великден. Нарича се Четиридесетница, но към нея се включва и седмицата на Христовите страдания, в която се припомнят последните събития от земния живот на Господа – неговите страдания, смърт и погребение. Това е най-продължителният и важен постен период, който ни подготвя да посрещнем обновени Празника на празниците – Възкресение Христово.Дълбокия смисъл на това въздържание е да се посветим на Бога, по примера на Христос, който е прекарал 40 дни в пустинята в пост и подготовка за мисията си. Това е време, в което да скърбим заради нашата греховност, да преосмислим поведението си, да се молим да ни бъдат простени прегрешенията, за да се пречистим тялом и духом.За този период има специален сборник с песнопения, т.нар. Постен триод, който съдържа кратък канон с покаен характер за всеки ден от поста.

В никакъв случай не трябва да твърдим, че постът е просто диета –въздържанието от храни от животински произход не е самоцелно. Идеята на поста е чрез лишаване на тялото да смирим душите си.

Да постим с пост приятен, на Господа благоугоден.

Истинският пост е отдалечаване от злото, задържане на езика, успокояване на гнева, отлъчване от похотта, празнодумството, лъжата и клетвопрестъплението.

Лишаването от всичко това е пост истински и благоприятен. (Стиховна стихира за понеделника от I седмица на Великия пост).

Сийка КЕТЕВА