На 2 март Православната църква отбелязва Неделя Сиропустна – Денят на всеопрощението, прощална неделя преди Великия пост.Именно след духовното пречистване и обновление на душите си можем да поемем по пътя към въздържанието прeз Светата Четиридесетница.Евангелските четива в предхождащите богослужения ни подготвят да разберем смисъла на покаянието и смирението.Притчата за митаря и фарисея, която сам Иисус Христос произнася , е показателна, че не трябва ние да си правим оценка на добродетелите, както е направил фарисея, а горко да се разкайваме за греховете си, както се е молил митаря / данъчният чиновник/. Нека да оставим Бог сам да прецени живота ни по християнски.Особено поучителна е и притчата за Блудния син, който се е отделил от Бога, потънал в грехове, но скоро разбрал грешката си и потърсил отново Божията благодат.

Църквата е постановила на Неделя сиропустна в храмовете да се изпълни специален чин на прошката. На богослужението се акцентира върху евангелските думи, които сочат, че ако ние не простим съгрешенията на човеците, то Небесният Отец няма да прости нашите съгрешения.Същевременно с този ритуал се дава възможност на всеки, който има угризения на съвестта, че някого умишлено или неволно е наранил,да поиска прошка и да я получи, и сам да прости. Свещеникът изнася пред олтара / на солея/ и полага на аналоя напрестолния кръст и иконите на Спасителя и св. Богородица. Пръв се покланя, целува иконите, и се обръща към събралите се вярващи с молба да му простят. След което хората също се покланят пред кръста и иконите и взаимно искат прошка едни от други.

Духовниците споделят, че на този ден трябва да се простят провиненията не само на близки, а и на непознати, за да има мир и разбирателство между хората.По думите им - да простиш и да ти бъде простено, това е начинът, по който се завръщаме от отчуждението към сближението,от враждебността към любовта. Но да простиш не е формален акт на едно пренебрежително махване с ръка, а осъзната необходимост да потърсиш близостта на ближния си.

Сийка КЕТЕВА