На 14 октомври Православната Църква почита Преп. Параскева-Петка Търновска / Петковден/

На 14 октомври Православната Църква почита Преп. Параскева-Петка Търновска / Петковден/

Св. преподобна Параскева Епиватска, наричана от нашия народ и Петка Българска, е една от най-обичаните и почитани светици не само в България, но и в целия православен свят.

”Ти си застъпница на тези, които са в неволя, и пристанище на тези, които са изложени на бури!Твоят ковчег разлива благотворна струя и прогонва бесовските пълчища. Твоята църква лекува недъзите, дава зрение на слепите, очиства прокажените”

Из житието на св. Параскева, написано от св. Патриарх Евтимий

Преподобна Параскева- Петка Търновска е родена в градчето Епиват, на брега на Мраморно море, недалеч от Цариград. Тя израства в благочестиво семейство и от малка единственото й желание било да посвети себе си на Господа. Щом пораснала, девицата трупала подвиг след подвиг- най-напред в родния си град, след това в Цариград и в Йорданската пустиня.С отшелническия си живот преп. Петка придобила в пълнота Светия Дух и прославила Бога.Но и Бог не забравил и нея да прослави сред народа й – светицата била почитана като изцелителка и покровителка на бедните.

На 14 октомври 1238 г. българският цар Йоан Асен ІІ пренесъл светите й мощи от местната църква на съседно на Епиват градче - в Търново. Според царската хроника, поставил ги с много почести в „Царския храм”.Поради това паметта й се чества на тази дата. Мощите на св. Параскева останали в Търново 155 години до завоюването на града от османците през 1393г.

Множество народ се стичал към този храм, за да получи здраве и избавление. Св.Патриарх Евтимий написал най-вдъхновеното житие за преп. и превел името й от Параскева –гр. /петък/ на Петка, а оттогава вече не била Епиватска, а носела името Търновска.

След превземането на старопрестолния град мощите й били изпратени във Видин, а когато паднала Срацимировата държава – мощите й били отнесени в Цариград. През 1641 г. са преместени в митрополитската катедрала в гр. Яш, Румъния, където пребивават и до днес.

Материала подготви: Сийка КЕТЕВА

Вирни се горе