На 11 юни Православната Църква чества празника „Св.Богородица-Достойно ест”, посветен на чудотворната икона от българската килия на Света Гора и песнопението „Достойно ест”. За първи път с него е възпята Божията майка през 431г. от отците на Третия Вселенски събор в Ефес, които постановяват да се величае Пресвета Дева Мария като Богородица. Впоследствие е включено в Божествената света Литургия, което и до днес се изпълнява в целия православен свят:

Достойно е, наистина, да Те облажаваме, Богородице, винаги блажена и пренепорочна и Майка на нашия Бог.

По-чтима от херувимите и несравнено по-славна от серафимите,нетленно родила Бог Слово,същинска Богородица, Те величаем.

Много е интересна легендата за възхвалния химн. Той се сътворява в една монашеска килия, в местността „Долината на пението”, близо до столицата на Света гора, Карея.Една утрин, в килията влязъл странник, и заедно с послушника Гавриил, извършили утринното последование. Когато запели песента „Честнейшую херувим...” непознатият с ангелски глас запял към Пресвета Богородица. Монахът се обърнал с молба да му я запише за спомен, но тъй като нямал мастило и хартия, дал му мраморна плоча. Неочаквано станало чудо, тя омекнала, и като върху восък странникът написа текста.

Прочутият Йоан Кукузел Ангелогласни нотирал песента „Достойно есть” според източното пеене и по този начин я съхранил за бъдните български поколения. По време на турското робство борците за политическа и духовна свобода са приемали песента като упование и вяра в народното дело. Тя е била и любима църковна песен на Васил Левски. Той запял „ДОСТОЙНО ЕСТЬ”, преди да отиде на бесилото.

Материала подготви: Сийка КЕТЕВА

На сн.чудотворната икона „Достойно ест”