На тази дата много страни в света честват обществените и икономически постижения на работническото движение
На тази дата много страни в света честват обществените и икономически постижения на работническото движение.
Историята на празника
се свързва с международното социалистическо движение през XIX век и работническите протести за зачитане на елементарните социални права.
Началото се поставя на 1 май 1886 г. в САЩ, когато профсъюзите провеждат неофициална национална стачка, в която вземат участие над 300 хил. работници с искане за въвеждане на официален 8-часов работен ден.
През 1889 г. учредителният конгрес на Втория интернационал, проведен в Париж, призовава за международни демонстрации в знак на солидарност към протестите в Чикаго. През 1904 г. Международната конференция на социалистите в Амстердам призовава всички социалдемократически партии и профсъюзи от всички страни да демонстрират енергично на 1 май за официалното признаване на 8-часовия работен ден, за права на пролетариата и за световен мир.
Тъй като най-ефективният начин за демонстрации е стачката, конгресът решава, че е задължително за всички пролетарски организации от всички страни да спрат да работят на 1 май, навсякъде, където е възможно без негативни последици за работниците.
Денят е официален празник в много държави по света.
У нас първият опит за честване на 1 май е през 1890 г. от Топографското дружество. През 1939 г. датата е обявена за официален празник, а от 1945 г. комунистическата власт започва да чества празника всяка година.
Държавата отбелязва празника с мащабни манифестации из цялата страна, в които задължително взимат участие държавните служители. Те се провеждат на централния площад във всяко населено място.
След края на комунистическия режим през 1989 г. 1 май продължава да е официален и неработен ден, но държавната власт не се ангажира с организирането на масови прояви.