В изпълнение на проект на Клуб на жените Родопчанка с наименование „Правно овластяване и застъпничество за жените от малцинствата“, финансиран от Европейския съюз чрез програма MARIO е планирана дейност „Мониторинг и докладване“. Тя има за цел извършване на мониторинг на докладите, свързани с малцинствата и да разпространи важна информация за правата им.

В тази връзка следете публикуването на серия от изследвания и доклади на Европейската комисия, Съвета на Европа, Институт отворено общество и др., насочени към малцинствата.

Днес публикуваме Обществени нагласи към политиките за ромска интеграция през 2023 г.

Мнозинството български граждани одобряват провеждането на различни по обхват политики за интеграция на ромите и са съгласни, че е добре да има повече роми, които да стават студенти (77%), учители (62%), журналисти (62%), медици (59%) и полицаи (53%). С почти пълна подкрепа сред обществото (близо 80%) се ползва идеята държавата да предприеме мерки, които да насърчават повече ученици от ромски произход да се явяват на матури, което би отворило вратата за продължаване на обучението им във висше училище. Над половината от анкетираните (51%) също така изразяват подкрепа за идеята държавата да насърчава със стипендии повече роми да стават студенти.

Това показват данните от национално представително изследване на общественото мнение, проведено през юли 2023 година и цитирано в доклад на Институт „Отворено общество – София“ за обществените нагласи към политиките за интеграция на ромите.

В доклада се отбелязва, че въпреки продължаващите негативни стереотипи спрямо ромите, поне на декларативно ниво над половината от пълнолетните български граждани са на мнение, че е важно обществото да насърчава интеграцията на ромите (57%). Сходен дял от българските граждани (54%) изразяват подкрепа и за намеса на държавата срещу публична реч, която изразява агресия, омраза или неодобрение спрямо различни малцинства.

Мнозинството граждани също така смятат, че трябва да има повече програми за подпомагане на бедните, независимо от коя етническа група са (63%), като в същото време не одобряват държавата да премахва незаконни жилища на социално слабите без да има ангажимент да им предложи алтернатива (59%). За 70% от анкетираните сегашното положение по отношение на жилищните условия е неприемливо и държавата не следва да бездейства.

Гражданите обаче са разделени по въпроса за изграждането на повече социални жилища, в които да се настаняват бедни роми, обитаващи незаконни постройки, както и за облекчаване на достъпа до кредити за такива домакинства. В мнозинството си гражданите не одобряват държавата да поеме разходите за узаконяване на жилищата на хора в бедни квартали с незаконно строителство.

Данните показват, че подкрепата за това ромите да имат предавания на своя език по националната телевизия или да го изучават в държавните училища остава ограничена до около 20-25% и непроменена за последните 15 година – от началото на членството на България в ЕС. До голяма степен устойчиви остават и нагласите по отношение на това дали ромите трябва да имат право на свои представители в парламента (49% подкрепа през 2023 година при 43% през 2008г.) и дали да могат да създават свои организации за запазване и развитие на културата си (59% подкрепа през 2023 година при 65% през 2008г.) .

Пълен текст на доклада Обществени нагласи към политиките за ромска интеграция през 2023 г.

В цитирания доклад са използвани данни от национално представително изследване на общественото мнение, проведено сред пълнолетното население на страната през периода 9-17 юли 2023 година по метода на пряко стандартизирано интервю „лице в лице“. Респондентите са подбрани чрез двустепенна стратифицирана извадка по регион и тип населено място с квота по признаците пол и възраст. Проведени са 1003 ефективни интервюта. Максималната стохастична грешка при 95% гаранционна вероятност и при 50-процентен дял е ±3,1%. Изследването е проведено на терен от агенция „Тренд“ по поръчка на Фондация „Институт Отворено общество – София“. Въпросникът е подготвен и данните са анализирани от екип на Фондация „Институт Отворено общество – София“.

Изследването е осъществено в рамките на инициативата Roma Policy Lab с финансовата подкрепа на Фонд Активни граждани България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Изказаните мнения са на авторите и не отразяват непременно мнението на Оператора на Фонд Активни граждани или на Финансовия механизъм на ЕИП.