По традиция празникът на Борино се провежда в началото на месец май. Млади и стари се събират на многолюден събор, а кулминацията е на 6 май – Гергьовден, наричан Хъдърлез, който е пример за етническа толерантност.

Днес тържествата бяха открити с футболен турнир, богата музикална и спортна програма. Водеща на празника беше Веска Бабаджанкова, която се грижеше за доброто настроение на хората. На официалното откриване присъстваха народния представител от ДПС Мустафа Карадайъ, областният лидер на партията Салих Аршински, а кметът на общината инж.Октай Алиев приветства гостите. Традиционните празници на общината за Гергьовден и Хъдрелез продължават в събота и неделя с народни борби, богата фолклорна програма подготвена от художествените състави и много веселие.

Типичен пример за симбиозата на културите в Борино е почитаният както от християните, така и от мюсюлманите пролетен празник Гергьорвден/Хъдърлез. За мюсюлманите празникът Хъдърлез се свързва с образите на светците Хадир и Иляз, които символизират живота, смъртта и безсмъртието. Поверието гласи, че на 5-ти срещу 6-ти май, във времето между първи петли и изгрев слънце, светците се срещат след едногодишното си пътешествие по земята. В часа на тяхната среща се твори безсмъртието и прераждането на ново начало. По традиция и в двете религии Гергьовден/Хъдърлез са един от най-обичаните и тържествени народни празници, които поставят началото на новата селскостопанска година.

Обичаите и вярванията, свързани с принасянето на курбана – заколване, опичане и разнасяне – имат предимно магичен и символичен характер. На Гергьовден тържествената обредна трапеза има характер на общоселски празник, който се прави на “зелено” при параклиса св.Георги. На празника важно място заемат люлките и люлеенето за здраве. Първо се люлеят момите, а след това всеки, който пожелае. За християните празникът е свързан с почитането на Великомъченик Св. Георги Победоносец, за чиито живот, деяния и подвизи подробни сведения ни предоставя неговото житие. Той е защитник на християнската вяра бил е хвърлен в тъмница и е обезглавен в 288 г. Така се превръща в образец на идеалния войн-християнин и покровител на войската.