Чувствам се добре, но много ме е яд за това, че не можах да се преборя за медал. 5-то място е добро класиране все пак, това е Олимпиада, но медала си е медал. Аз имах шанс, но го пропилях. Ако бях изхвърлила 105 кг. при третия опит, нещата за тласкането щяха да са други. 134 кг. също можех да ги тласна, но щангата ме “смачка” на обръщането и от там тласкането вече беше много трудно. И все пак тези 134 кг. ми бяха във възможностите. По отношение на загрявката преди самите опити всичко беше наред, имах време и я направих отлично, така както бих я направила и на тренировка. Туркинята, която излезна на 105 кг. за своя първи опит, ми обърка на мен изхвърлянето, защото ние броим един опит, който е една минута и след това бях аз и бях готова за 105 кг., но тя направи трети опит на тази тежест и тогава минутите станаха шест, през които ние трябваше да чакаме, а в същото време изстивах, тъй като тези шест минути са много време. На състезание ги има и тези неща. Това е единственото нещо, което мога да кажа, че ми е попречило. За всичко останало си бях виновна аз, все пак аз трябва да си вдигна тежестта, а не го направих. След като видяхме заявките, целта беше с първите опити да си гарантираме мястото в шестицата, а оттам нататък с всеки опит трябваше да се атакува дадена по-предна позиция. Така стана, че и двата ми последни опита в двете движения ми гарантираха медал, но пак казвам аз съм си виновна. На тренировка имам 106 кг. изхвърлени и един път тласнах 135 кг., така че тези тежести сам ги преодолявала. Дадох всичко от себе си и на 105 кг. и на 134 кг., но просто не можах. Искам да благодаря на треньорите Иван Иванов и Кристияна Колева, които не само на състезанието, а и през цялата ми олимпийска подготовка, докато бях на лагер, правеха всичко необходимо аз да съм добре и да имам всичко, от което имам нужда. За първи път те ме извеждат на състезание и мога да кажа, че се справиха отлично по отношение на загрявка, записване на тежести, изчакване на другите опити и т.н., всичко беше идеално. Пак ще го кажа – доволна сам от представянето си, но можеше и по-добро да бъде. Това бе моят шанс за медал на Олимпиада в моята кариера. Може това да ми е бил първият и последният, знае ли се. Четири години са много време, въпреки че и след Пекин така говорих, но вече сега наистина още четири са много. Благодаря на всички, които ме подкрепяха и продължават да го правят – личния ми треньор Костадин Грозданов, родителите ми, моя мъж, приятелите ми, на всички много им благодаря. След състезанието телефонът ми прегря от обаждания и поздравителни съобщения. Това е много радващо и вълнуващо. Лично г-н Мелемов ми се обади да ме поздрави, говорих и с г-н Цветанов и с много други хора.

Благодаря на ТПК “Михалково”, в лицето на г-н Дългачев, които както знаете ми помогна за финансовата част от моята подготовка, г-н Кисьов и х-л „Кипарис Алфа”, които също ми оказаха съдействие, както и на Община Смолян, в лицето на кмета Николай Мелемов. Благодарна съм и за подкрепата на моя съотборник Величко Чолаков, който веднага дойде при мен, след като разбра, че съм в Лондон, а вечерта преди вдигането отново дойде в нашия блок и беше с мен, за да ме подкрепи. Това много ме трогна. Пожелавам му успех и се надявам само след дни, той да е поредният повод за гордост на всички българи.