Не съм адвокат нито на Маргините, нито на Галевите, но ако Пламен Галев реши, бих се наел да го защитавам, защото го познавам от 15 години, признава бившият шеф на Софийския затвор Ексшефът на Софийския затвор Милети Орешарски по професия е минен инженер. Роден е в дупнишкото село Флорош, в което е роден и Владимир Димитров – Майстора. Първоначално е трупал опит като геолог в ликвидирания отдавна рудник “Мламалово”. След 20-годишна работа като шеф на Бобовдолския затвор става началник на Централния софийски затвор. И той като брат си – ексфинансовия министър Пламен Орешарски, има зад гърба си загубена битка в политически план – тази за кметския стол в Бобовдол. Орешарски е женен и има две деца.
Г-н Орешарски, дали вашето решение да напуснете директорския пост в затвора не е заради надзирателя, който взел подкуп от 15 000 лева от черногорския мафиот Будимир Куйович?
В затворите е имало, има и ще има интересни, опасни, забавни, дори и комични случаи. В този смисъл случаят с вземане на сума от страна на надзирател от Будимир Куйович по никакъв начин не е повлиял на решението ми. В интерес на истината искам да уточня, че сумата беше 2000 /две хиляди/ лева, а не 15 000 лева, както продължават да тиражират медиите. Аз не съм се впечатлил от този случай. Съвсем рутинно проведох процедурата по дисциплинарното уволнение на служителя.
Вярно ли е, че ви е била отнета шофьорската книжка в Дупница през декември миналата година заради шофиране след употреба на алкохол?
Шофьорската ми книжка беше взета, но не за употреба на алкохол. Тъй като споровете не се решават на улицата, след установяване на истината, същата ми бе върната.
Сега упражнявате адвокатската си професия и се говори, че сте адвокат и на Пламен Галев?
Не съм адвокат на Пламен Галев, но ако реши, че може да ползва моите услуги, не бих отказал, стига да се чувствам достатъчно професионално подготвен. Имената на клиентите не са от значение. Уточнявам, че познавам Пламен Галев може би от 15-20 години, както и много други хора и нито едно познанство не може да бъде повод за някакви лични терзания.
Как все пак приехте освобождаването си от длъжност от правосъдния министър Маргарита Попова?
Не може да не нося в себе някакво огорчение. Не е важно как се казва министърът, по-важни са онези висши «интереси”, които доведоха до това отношение, които не са предмет на моите размишления. Дадох си сметка, че това отношение е награда за дългогодишната ми изключителна преданост на службата, заради която семейството ми и личният ми живот бяха на втори план. Но не съм първият, не съм и последният, с когото може да се постъпва така. Това са нещата от живота.
Сега добре ли живеете и стигат ли ви парите?
Животът ми сега е по-спокоен и различен. Не нося отговорност за действията на хиляди хора, не страдам по проблемите на стотици хора. Работният ми ден има други измерения, въобще виждам, че животът не е само това, което го има в затвора. По отношение на парите – винаги съм живял скромно, а парите никога не стигат, това е тяхно универсално качество.
В интервю за в. “ШОУ” през юли 2008 г. вие смело заявихте, че служители на затвора продават дрога. Сега , след като не сте директор на Софийския затвор, бихте ли споделили имена на корумпирани служители?
Щом съм го казал през 2008 г., значи съм имал основание. Не бих говорил за настоящия момент, тъй като не би било коректно. Не мога да споменавам имена на служители, защото всяко нещо, което се казва, трябва да може да бъде доказано по съответния ред.
Дрога хващахме почти всяка седмица, а някога и по-често. Така, че случаите са стотици. Последствията са, че за всеки случай извиквахме оперативната група на МВР, уведомявахме районна прокуратура, градска прокуратура, Главна дирекция «Изпълнение на наказанията”, дори и пресцентъра на Министерството на правосъдието. Лишени от свобода, заловени с дрога, получаваха дисциплинарни наказания. Оттам нататък всичко е в компетенцията на други органи, откъдето обратна връзка няма.
Смятате ли, че е възможно да се прекратят сексуалните извращения зад решетките в днешно време?
Категорично смятам, че сексуалните извращения, както и всеки вид насилие, не могат да бъдат пракратени или ликвидирани. Съжителството на стотици мъже в общ коридор или на десетки мъже в едно помещение, е една от предпоставките за наличието на насилие. Обективната предпоставка за ликвидиране на подобно насилие е поединичното настаняване, което от друга страна има също своите негативи. При днешните условия на българските затвори степента на решаването на този проблем зависи единствено от професионализма на персонала.
Дадохте ли някаква препоръка на новия шеф на затвора Митко Димитров да подобри либералния пропускателен режим?
Не съм давал препоръка на никого. Това, което аз правех, не беше много добре прието от работещите в затвора и Главна дирекция, тъй като то беше против традициите.
Интервю на Александрина Роканова