Гражданският кандидат за президент Меглена Кунева посети Смолян днес,където представи членовете на Инициативния комитет от региона. Първият български еврокомисар ще присъства и на етноджаз фест „Да докоснеш звездите”.

• Г-жо Кунева, защо щабът ви обжалва решението на ЦИК да насрочи начална дата на регистрацията за президентските избори на 5 август?

ЦИК извърши очевидно правонарушение, като постави начален срок 05.08.2011 г. за регистрация на инициативните комитети, издигащи кандидати за президент и вицепрезидент. В Изборния кодекс не е предвиден какъвто и да е начален срок. Решението на ЦИК допълнително задълбочава неравнопоставеността между партийните и гражданските кандидати. Партиите могат и в момента да събират подписи, ползват държавната си субсидия за финансиране на кампаниите си, докато гражданските кандидатури не могат нито да събират подписи, нито да имат фондонабиране, преди инициативният комитет да бъде регистриран. В Изборния кодекс не е заложена начална, а само крайна дата за регистрацията, затова смятаме, че решението на ЦИК да даде 12 дена повече на партиите и да ощети с 12 дена гражданските кандидати е дискриминационно и незаконосъобразно. То е решение на партийния картел срещу гласа на гражданското общество.

• Как ще коментирате отнемането на лиценза на петролната рафинерия „Лукойл Нефтохим”?

Законът трябва да се спазва от всички. Но знаем, че тази акция е политически ПР. Неразбираемо е защо в продължение на 10 месеца правителството умишлено и грубо е нарушавало закона и едва сега отнема лиценза. Знаете, че правителството вече няколко пъти даде основание на гражданите да не вярват в добрите намерения, когато се провеждат подобни акции.

• Критична сте към управляващата партия ГЕРБ. Как ще работите с тях, ако бъдете избрана за президент?

Това не е тенденциозно. Аз критикувах и правителството, от което бях част през 2001 – 2005 г. И то, за да си свърша добре работата, която тогава беше национална цел – членството в ЕС. Постигнахме го. А сега? Сега хората ще ми помогнат да успея да говоря с всички. Надявам се да имам подкрепа на симпатизанти както на ГЕРБ, така и на други партии. Тези хора също са граждани на България, очаквам подкрепата от всеки един българин. Това разделение не носи ползи.

• Според мнозина, вие и Ивайло Калфин, кандидатът на БСП, сте с еднакъв профил.

Не мисля, че с Ивайло Калфин сме от един профил – той все пак е партиен кандидат и винаги ще се отчита пред партията си, а не пред гражданите. Кандидатурата му е част от статуквото. Въпросът е дали в критична ситуация би отстоявал партийната позиция или би направил цивилизационен избор. Колкото за европейския акцент в биографията му – да, изглежда, партиите се съобразиха с мен – по избора до тук. Много е вероятно и ГЕРБ да излезе с тип кандидат, който е с моя профил.

• Каква е оценката Ви за двата мандата на Георги Първанов като президент?

Това ще кажат хората на изборите. Аз съм сигурна, че следващият мандат ще бъде с по-тежки и по-отговорни задачи. Личността внася съдържанието на един пост – не обратното. Президентът не е придатък към герба, знамето и химна, а е този, който държи фокуса върху предизвикателствата пред нацията.

• От началото на кампанията Ви имате много обиколки в цялата страна, какво Ви казват хората?

В сряда бях в Кюстендил, Дупница, Бобовдол. В Смолян идвам от Варна. Навсякъде хората споделят най-вече тревогите си – за работа, за заплати, за пречки пред бизнеса, за липсата на сигурност – хората ми дават гласа си. Това е моят глас. За мен той не е само вот. Той е диагноза на държавата. Знаете ли, на всички места, на които бях, аз чух и решения. И те са прагматични, полезни за общия напредък. Внимателно слушам. Това не е само статистика. Това за мен вече са лични истории. Една жена в Шумен ми разказа например, че след закриването на поделението, мъжът й остава без работа. Семейството е теглило кредит и сега не може да го изплаща. Налага се да си продадат жилището, но пазарът е сринат и те са „до стената”. Ето как непредвидимостта в решенията на кабинета влияят върху човешки съдби.

• Като президент, бихте ли свикала референдум и за какво?

Да, бих свикала референдум, но не заради самия референдум, а заради възможността да кажем публично неща и да носим тежестта от решението си. Много бих стимулирала и местните референдуми. Защото трябва да имаме право да кажем – с парите, които са събрани – „площад ли искаме или път, читалище ли искаме или фонтан.” Трябва да е ясно как и защо се вземат решенията, особено когато това се отнася за въпроси, свързани с екологията.

• След всичкото това напрежение, как си почивате?

Най-много си почивам с книги. А и пътуванията истински ме разтоварват. Със съпруга ми имаме няколко приятелски семейства, още от студентските ни години, с които сме много близки и обичаме да се виждаме с тях. Тогава ми е спокойно, почивам си, мога да кажа всичко, да изразя учудване и съжаление, всичко, което ми мине през ума, без да знам, че някой ме дебне. Надявам се, че в събота вечер ще мога да се заредя с положителна енергия на етноджаз фестивала „Да докоснеш звездите” под връх Перелик, на Пампорово съм се учила да карам ски, а едно от най-красивите кътчета в България според мен е Доспат. Още повече, че съпругът ми е заклет рибар и Доспат му е любимо място.