Етъра гостува на музея в Смолян с изложбата „Мъжки времена“

Интервю с Румяна Денчева от Регионален етнографски музей на открито „Етър“ – Габрово.

Г-жо Денчева, бихте ли ни представили на кратко изложбата „Мъжки времена“, с която Етъра гостува на музея в Смолян.

Изложбата се роди преди година и вече гостува на няколко музея, в които се приема с добър интерес. Тя е новост за нашия музей, защото доскоро битуваше схващането, че сме музей на занаятите само от възрожденския период, а във фондовете си имаме и материали, които отразяват и една друга страна от бита и поминъка на хората от региона на Централна Стара планина. С тази изложба показваме един период от след Освобождението до 40-те години на 20 век, в който започва развитието на градовете, на интелигенцията. В този период модерността навлиза постепенно и в градовете, и в селата, хората започват да живеят и да искат да живеят по европейски. Опитали сме се да покажем както останалите традиционни неща, така и новостите, които постепенно навлизат в живота на тогавашните хора. Целта на изложбата „Мъжки времена” е да се покаже, чрез предмети и документи, живота на мъжа от раждането до старостта. Предназначена е за най-широк кръг от посетители, а текстовете са достъпни и в леко хумористичен план. Смолянчани и гостите на вашия град могат да я видят от 2 април до 30 септември.

Как се е променил света от тогава до днес и можем ли да кажем, че вече силния пол е женския?

Като че ли вече е така, за съжаление или не. В онези „мъжки времена“ е имало друг тип жени. Сега жената е освободена, показва възможностите си, но пък всяка жена има нужда от един истински мъж до себе си. Въпросът за мъжеството не е само за полова идентичност, това е характер, това е манталитет, това е стабилност, не само финансова, както напоследък се преекспонира този момент, а преди всичко емоционална. Просто всяка жена има нужда от опора в живота си, защото има и трудни моменти. Колкото и да е силна една жена, дори и да се справи, да оцелее, след такива моменти трудно би се възстановява, ако до себе си има нестабилен партньор. Жената си е жена и нейната основна функция е една – да има деца. Това разбира се не пречи да бъде директор, инженер, министър и т.н.

По-спокойни ли са били хората в тези „мъжки времена“?

Пак им е било трудно, защото не са били толкова богати. Не че ние днес сме богати, но виждаме, че има и по-добро и се стремим към него. Особено трудно е било за балканджийката, защото съпругът й от ранна пролет до късна есен е бил и всички ангажименти остават върху плещите на жената. Битувала е традиция „мъжът носи парите, жената го храни“, т.е. мъжа печели пари, за да плати данъците, да се построи къща, да прати децата да учат, а след това да започнат занаят, а жената работи на къра или където и да е, за да изкара прехраната на цялата фамилия. Не мисля, че е било по-лесно, просто е било различно.

Не мога да не ви попитам как се отрази пандемията на вашата работа?

Нашия музей е под открито небе и сме свикнали на голяма посещаемост. Дори в кратките периоди, в които не бяхме съвсем затворени, имахме добра посещаемост. Хората са зажаднели да видят, да посетят, да излязат на чист въздух. Трудно е, защото нашия музей всяко година има стотици хиляди посетители, а сега в един момент посещаемостта спадна. Много е тягостно да видиш улици, които са кънтели от глъч, от смях, в един момент да са пусти. Трудно е и за колегите, и за майсторите занаятчии, и за самите хора, които са свикнали да разнообразяват програмата си с посещения на различни места, а сега трябва да стоят затворени по домовете си. Да се надяваме, че тази чума на 21 век ще отшуми и хората ще се върнат към нормалния начин на живот.

Защо смолянчани да дойдат и да видят изложбата на Етъра „Мъжки времена“?

Първо ще се усмихнат, второ ще си припомнят какво е било до неотдавна, ще преоткрият нещо ново. Това е една изложба която няма да ги натовари психически. Няма да им говори за болести, за пандемия, за смъртни случаи. Нещата са поднесени с усмивка и смятам, че ще накарат всички посетители да се замислят за живота и цената му, за времето тогава и сега, което не е чак толкова различно, за мястото ни под слънцето и какво остава след нас.

Вашето послание към родопчани?

Да обичат Родопите, това е едно прекрасно място. Да обичат земята си, семейството си, което е ценност, която трябва да пазим. Мъжете да запазят мъжкото, а жените да не забравят, че са жени.