Миналата година съдбата ме доведе до езерото Байкал от страна на Бурятия. Аз съм хидрограф и работехме на река Баргузин. Почти недокосната природа, чист въздух, добри и обикновени хора – от всичко бях във възторг. Но най-вече ме поразиха селищата на Семействата. В началото не можахме да разберем какво е. Тогава ни обясниха, че това са староверци. Семействата живеят в отделни села, имат много строги обичаи. Жените и до ден днешен ходят в рокли до петите, а мъжете носят ризи.Те са много спокойни и дружелюбни хора, но се държат по такъв начин, че за пореден път няма да се хлътнете по тях. Те просто няма да говорят без причина. Никога не сме срещали такова нещо. Това са много трудолюбиви хора, които никога не седят бездействащи. Отначало някак си притеснявахме, после свикнахме. И по-късно обърнахме внимание на факта, че всички те са здрави и красиви, дори възрастните хора.

Работата ни се осъществяваше точно на територията на тяхното село и за да безпокоим жителите, колкото се може по-малко, ни беше даден един дядо Василий Степанович, да ни помогне и той ни помогна да направим измервания – много удобни, както за нас, така и за жителите. За месец и половина работа се сприятелихме с него, а дядото ни разказа много интересни неща и той, дори ни ги показа.

Разбира се, започнахме да говорим и за здравето. Степанич, за пореден път повтаряше,че всички болести са от главата… Веднъж се вкопчих в него, с искане да обясни, какво разбира под това. И той отговори: „Нека ви вземем, вас, петимата мъже. Да, ще ви кажа какво мислите по миризмата на чорапите ви!…“

Стана ни интересно. И тук Степанич просто ни шокира. Той каза, че ако човек има силно ухаещи крака, тогава най-силното му чувство е желанието да остави всичките дела за после. Да ги направи утре или дори по-късно. Той каза още, че мъжете, особено модерните, са по-мързеливи от жените и затова краката им миришат по-силно. И добави, че не е нужно да му се обяснява нищо, а е по-добре всеки да отговори честно на себе си дали е вярно, или не. Така се оказва, че мислите засягат човек, краката – също!

Дядото каза още, че ако на възрастните хора започнат да им миришат краката, това означава, че в тялото се е натрупало много и трябва да гладуват, или по-строго да гладуват половин година. Тогава започнахме да питаме Степанич но на колко години е той. Той не искаше да отговори, но след това каза: „Колкото ми дадете , на толкова съм!“ Започнахме да мислим и решихме, че е на около 58-60 години. Много по-късно научихме, че той е на 118 години и че именно поради тази причина той ни беше отделен, за да ни помогне! Оказа се, че всички староверци са здрави хора. Те не ходят на лекари и се лекуват сами. Те знаят специален масаж на корема и всеки го прави сам. Когато някой се разболее, тогава отива при близките си и заедно обсъждат каква мисъл или какво чувство е могло да причини неразположението. Тоест, човекът се опитва да разбере какво не е наред в живота му. Тогава започва да гладува… И чак след това пие билки, запарки, лекува се с естествени вещества. Староверци разбират, че всички причини за болестта у човек са в главата. Поради тази причина те отказват да слушат радиото, да гледат телевизия, вярвайки, че такива устройства „запушват“ главите им и правят човека роб. Заради тези устройства човек спира да мисли сам.Те смятат собствения си живот за най-голяма ценност. Целият им семеен начин на живот ме накара да преразгледам много от моите възгледи за живота. Те не искат от никого нищо, но живеят добре, с изобилие. Лицето на всеки човек свети, изразявайки достойнство, но не и гордост. Тези хора не обиждат никого, не се обиждат, никой не се кълне, не се подиграват на никого, не злорадстват. Всички работят – от малки, до големи. Специално уважение към възрастните хора, младите не възразяват на по-възрастните. Те особено ценят чистотата, при това чистотата във всичко, започвайки от дрехите, дома и завършвайки с мислите и чувствата. Ако можете да видите тези необичайно чисти къщи, в които всичко блести от чистота – от пердетата на прозорците до постелките на леглата! Всичко се измива и почиства, до чистота. Всички животни са добре отгледани. Дрехите са красиви, бродирани с различни шарки, които са защита за хората. Те не говорят за изневери на съпруг или съпруга, защото това там, го няма и не може да го има. Хората са водени от морален закон, който не е написан никъде, но всеки го почита и спазва. И за спазването на този закон, те получават награда от здраве и дълголетие, и то какво!

Когато се връщах в града, често си спомнях Степанич. Беше ми трудно да свържа казаното от него и съвременния живот с неговите компютри, самолети, телефони, спътници. От една страна, технологичният прогрес е добър, но от друга… Ние наистина се загубихме, не се разбираме, прехвърлихме отговорността за живота си на нашите родители, лекари и правителството. Може би затова нямаме истински силни и здрави хора. Ами, ако наистина умираме без да разбираме? Представяхме си, че сме станали по-умни от всички, защото нашата техника е необичайно разнообразна. Но се оказва, че поради технологията губим Себе си.

(превод, източник: http://ecology.md)