Щастието е в това- да ни боли, да имаме трудности, за да има какво да преодоляваме и растем

В препълнената зала на Регионалната библиотека „Николай Вранчев“ в Смолян, Мадлен Алгафари представи новата си книга „И заживели щастливо“. За читателите на SmolyanNews тя даде специално интервю.

Благодаря Ви, че се съгласихте на този разговор, защото Мадлен Алгафари винаги има какво да ни каже и да ни посъветва за личностното ни израстване, затова и смолянчани с трепет очакват срещите с Вас. В книгата „И заживели щастливо“, казвате, че така свършват приказките. Цитирам: Ако още не си заживял щастливо, читателю, значи не е свършила приказката ти! А може би тепърва започва? Приятно четене, а след това и приятно писане на собствената приказка с щастлив край!

Възможно ли е всяка приказка, която пишем в нашия живот да е с щастлив край

Възможно е, но не винаги имаме правилна представа за това какво е щастие. Много хора очакват, че щастието означава безпроблемност, безметежност, спокойствие и удоволствие, непременно. Всъщност щастието е в това да ни боли, да имаме трудности, за да има какво да преодоляваме и растем , за да има постигане. Ако променим идеята си за щастие, сигурно всяка приказка би имала щастлив край.

Вие сте един от най-известните психолози и психотерапевти в България. Затова искам да Ви попитам с какво социалните мрежи промениха живота ни. Защо с трепет гледаме телефона си, отговаряме на непознати, сприятеляваме се и се разприятеляваме. В същото време ни е страх да осъществим на живо дадена среща като че ли предпочитаме тя да си остане онлайн. Представяме снимки, които нямат нищо общо с визията ни понякога. Не е ли странно ?

Времето, в което живеем е такова. Няма как да идем в 15 век, измислили сме и телефона, и компютъра. Това, което е важно да не забравяме, че нашата биология има нужда от физически контакт, от гледане в очите, от чуването на интонацията, на гласа, а не емотикончета да се опитат да кажат какво чувства човек. И ако изгубим онзи баланс между онова първоприродното в нас и ползването на технологиите, следва не здраве, а много високи нива на допамин, които всеки екран ги стимулира оттам хиперактивност при децата, трудна концетрация , много високи нива на тревожност и на депресивност , самота и страх от истинския жив контакт. Нещо като да се върви срещу първоприродата на човека и съответно не е най-здравословното.

Не ни ли отне реалното общуване фейсбук, не създава ли някаква илюзорна представа за щастие. Уж сме заедно, а всеки е вперил поглед в телефона. Какво ни отне онлайн общуването и какво ни даде и от какво да се предпазим ?

Общуването във фейсбук е реалност, но не може да замести другата реалност. Ако това измести нормалната физична реалност, това е вече патология. Тогава е перверзия. А ако това просто допълва живота ни и позволява да ползваме предимствата му, защото е лесно да пуснеш един имейл, който ще получат на секундата на другия край на света, а не да чакаш пощенския гълъб да донесе писмото. Трябва да има мярка. Златната химична среда, здравословна.

Как да се предпазим в общуването си онлайн ?

Като правим проверка на реалността. Със сигурност виртуалната реалност не можем да бъдем сигурни, че отговаря на обективната. Ние я доукрасяваме сами. Даже не само, че отсреща някой може да ни лъже , ние също можем да се себелъжем. И тогава е много важно да имаме жив контакт. Т.е. ако това е средства за прелюдия към живия контакт, тогава –да, няма лошо да бъде съвременно. Но да последва истинска среща.

В тези несигурни времена, когато повече са ни обзели битовите проблеми свързани с оцеляването ни, как можем да бъдем щастливи и да градим щастието си. Какво не трябва да загубим, за да запазим любовта между хората , семейството и близките си ?

Идеята за принадлежността. Човекът е социално същество, стадно животно. Да не забравяме, че принадлежността е първата човешка природа. Затова говоря и в новата си книга - как да изградим щастливи партньорски отношения и как днес Човекът изобщо да се преживява по-щастлив .

В Смолян имате много почитатели на творчеството Ви, защото Вие сте и писател. Какво ще пожелаете на читателите на SmolyanNews ?

Харесвам смолянчани. Детската ми приятелка беше оттук. Мисля че когато хората живеят в подножието на планина са по-смирени, по-добри, защото голямото някак подчинява, покорява и по- човечни, защото когато се живее в планината е по-трудно и това кара хората да не забравят, че са свързани. А иначе универсалното послание към всички е да забравим доколкото е възможно кривите вярвания, които са неверни и да се обърнем към първоприродата си към по- инстинктивното, по- естественото, по-здравословното, защото матрицата ни вменява много гледни точки, които не са истинни. Особено по отношение на партньорските отношения . Егото трябва да се поизтрие и да се приеме, че понякога трябва да се прави компромис, че приемането е важно. Не да забравиш себе си , но да не си само и центриран около себе си.

Благодаря Ви!

Интервю на Стефка Анастасова-Чавдарова

Директорът на Регионална библиотека „Николай Вранчев“ в Смолян Светлана Хаджиева определи последната книга на Мадлен Алгафари за наръчник за по-добър живот, който трябва да има настолно във всяко семейство. Тя връчи на психотерапевтката поздравителен адрес от името на кмета на община Смолян Николай Мелемов. Поздрави и цветя Мадлен Алгафари получи и от областния управител Стефан Сабрутев.