Мъжкият манастир „Свето Рождество Богородично“ е извън Калофер, в подножието на Балкана, далеч от света. До него се стига почти по черен път, с изровен на много места някогашен асфалт. Където е трудно да се преминава, шофьорите са направили втори път през ливадите. Учудващо е как община и държава не са погледнали на тази малка, но с голяма важност за българския дух, 4-километрова отклонка. Тези странични от репортажа думи са само за това, за да се възхити човек колко много поклонници, дори с бебета в колички, са на празника на Света Богородица – Нейното Рождение. И колко радостни мигове за душата могат да се изживеят тук! И колко надежди са родени тук. И колко благодат е измолена. И как вярващите нищо не може да ги смути. И как се помнят думите, казани от Ангела на Майката на Богородица св. Анна: “Твоята молитва е чута. Твоите вопли преминаха облаците. Твоите сълзи капнаха пред Господа. Ти ще родиш благословена дъщеря, заради която ще бъдат благословени всички земни родове. Чрез нея ще бъде дадено спасение на целия свят.” За Рождество Богородично пристигнаха с автобус и поклонници от Смолян. На храмовия празник на този манастир светата божествена Литургия бе възглавена от изпълняващ длъжността игумен Негово Високопреподобие архимандрит Висарион – архиерейски наместник на Смолянска духовна околия. С него съслужиха четирима свещеници, седем иподякони, певци и четци. Тук бяха ефимерият на манастира свещеник Петър Петров, отец Дмитрий Новаков от Калофер, отец Иван Марински от Смолян, ставрофорен иконом Петър Тотев от нашата катедрала „Св. св. Кирил и Методий” в Ню Йорк, който за приятна изненада се оказа родом и живял в Мадан, докато го приемат в Семинарията. Бил е наш свещеник над 20 години и в Букурещ.
Храмовият празник продължи с лития, предвождана с иконата на Рождество Богородично, празничен водосвет, освещаване на курбана. През цялото време на светите церемонии прииждаха поклонници. През вековете неизменна е останала тази почит към Божията Майка: „Твоето Рождество, Богородице Дево, възвести с радост цялата вселена; от теб възсия Слънцето на правдата, нашият Христос Бог, и разрушил клетвата, даде благословение, и победил смъртта, ни дарува живот вечен.“ Празничността се усилваше от красиво обгърнатите със свежи цветя и венци икони на Божията Майка и на олтара, от радостта на хората, че са прекрачили прага на тази света обител. Архимандрит Висарион преподаде архипастирския благослов на Негово Високопреосвещенство Пловдивски митрополит Николай за Божие благословение над всички, за здраве, мир и благополучия в семействата. След това произнесе слово за празника и светата обител, обръщайте се уважително към кмета на града, обществениците и всички поклонници. Той посочи, че Мъжкият манастир е основан преди 4 столетия и колкото и тежки да са били робските времена, турският ятаган се е оказал безсилен срещу Христовия кръст. На това място била построена малка църквичка, вкопана в земята цели два века, където монаси и отшелници принасяли топли молитви. През 1819 година в манастира бил построен голям храм, дълъг 21 метра и широк 12 метра, богато украсен. От олтара на изток излизал подземен тунел, през който монасите се укривали в гората при турските нашествия, отбеляза архимандрит Висарион. Днес празнуваме 200-годишнината на този манастил, посочи той, и допълни, че заслуга за това има йеромонах Памбо, който е гордост за ранната възрожденска история на Калофер. Смята се, че е първият българин, учил в Русия. След завръщането си оттам идва в Мъжкия Калоферски манастир и 30 години е игумен, известен е като бележит книжовник, историци го сочат като следовник на св. Паисий Хилендарски.
На 27 юли 1877 г. турска войска нахлува в Калофер, манастирът бил ограбен и опожарен. Останали да стърчат само каменните зидове. На същото място след Освобождението вярващи започнали строителство на трета по ред църква – сегашната, която през 1880 г. била осветена. Дълга и сложна е историята на този манастир, както и на всички манастири в страната, но Бог не оставя свещените обители празни. След последния подвизаващ се монах тук идва през 1941 г. Величка Трайкова от Асеновград, приемайки името Варвара при пострижението за монахиня. Манастирът става девически. Като игуменка 23 години манастирът се укрепява духовно и стопански. След нея 2 години игуменка била Мавра, 23 години игуменка е Теофания, няколко години игумения Екатерина. Учудваща за светския човек е монашеската издръжливост, подвигът при всички обстоятелства да си предан на избора си, да понасяш лишения, да си спазваш обетите, да си неотстъпен последовател на Христос, да просвещаваш с Божието слово.
В издадената наскоро книга за манастира известната като православна писателка игумения на другия Калоферски манастир „Св. Въведение Богородично“ Валентина Друмева пише: „На 1 април 2010 г. е назначен архимандрит Висарион за изпълняващ длъжността игумен, който досега поддържа светата обител в изрядно състояние. Той е игумен на манастира на Кръстова гора и отговаря за всички манастири в Пловдивска епархия, с богат опит. На него се дължи ремонтът на църквата „Св. Рождество Богородично“ със смяна на покрива и вътрешната украса. Положи грижи за обновяване на параклиса „Света Варвара“. Уреди имотите на манастира, поддържа стопанството и бди за добрия ред.“ Мъжкият манастир „Свето Рождество Богородично“ притежава чудното съчетание на съвременност с църквата и старинност с манастирското крило, уредени по канон. Уютно, тихо, цветно, благодатно място. Милост към миналото и надежда в бъдещето!
Росица Примовска