На 24 април през 1939 година е родена Лили Иванова Петрова – българска естрадна изпълнителка, “първата дама на българската естрада”.
Завършва Техникума за медицински сестри във Варна (1959 г.) и известно време работи в болницата в Кубрат. Участва в художествена самодейност (до 1961 г.), след което е включена в програмите на Концертна дирекция в София. Първото й турне в чужбина е в Румъния, заедно с М. Кьосева и Емил Димитров, през 1962 г., а след успеха на второто й турне в Букурещ (1963 г.) е осъществен записът на първата й грамофонна плоча от румънската грамофонна фирма “Electrecord”.
Носител е на много международни и български награди: фестивала в Сопот, в Братислава (1966 г.), във Варшава (1967 г.), Световния фестивал на младежта и студентите в София (1968 г.), в Барселона (1968 г.), “Златна плоча” от фестивала “MIDEM” в Кан (1969 г.), Атина (1970 г.), Рио де Жанейро (1970 г.), Токио (1973 г.), фестивала “Виня дел Мар” в Чили (1973 г.), Париж (1973 г.), Голяма награда на “Златният Орфей” (1974 г.); печели радио- и телевизионни конкурси в България. Сътрудничи с оркестрите на З. Радоев, Ив. Пеев, Митко Щерев, “6 + 1”, “Маковете”, а след 1977 г. е успешен дуетът й с Ас. Гаргов, с когото издава два албума. Гастролира с концертни турнета в около 15 страни.
В края на 80-те и началото на 90-те години продължава активната си творческа дейност, работи с Цветан Владовски (Чочо), а по-късно самостоятелно.
На 9 януари 2009 г. тя изнесе концерт в емблематичната зала “Олимпия” в Париж.
Носителка е на орден “Стара планина” – Първа степен (1999 г.) и на званието “Почетен гражданин на Кубрат” (2001 г.).