Интервю на проф. Кръстьо Петков, публикувано в „Янтра днес”
Проф. Петков, събитията в Гърция притесняват все повече хора и у нас предвид обвързаността на българската банкова система с гръцката. Как ще рефлектират те върху България и могат ли да променят политическото статукво в момента?
Те вече рефлектират, само че БНБ, Министерството на финансите и правителството мълчат по въпроса и отричат негативните ефекти от гръцката банкова и финансова криза. На първо място Гърция, която държи около 33 % от банковия пазар в България, ползва страната ни и още няколко съседни държави – Румъния, Сърбия и Албания, като източници на финансов ресурс. Наскоро бяха публикувани данни от къде и колко са депозитните трансфери в региона, където оперират гръцките банки. За да бъде ясно, ако аз и вие внесем депозит в гръцка банка, той не става кредитен ресурс за българския бизнес, а се използва от банките-майки, които са в Гърция. Аз поставих на няколко пъти въпроса дали има репатриране на пари от България към Гърция и получавам отрицателен отговор. Моите сведения обаче са, че това става и по този начин клоновете на банките подпомагат централите в Гърция. Вторият ефект е, че за разлика от преди 5-6 години, от банковите централи в Гърция, Италия, Австрия и Унгария не текат пари към България, за да се раздават като кредити и това ще продължи да затруднява българския бизнес. На трето място, банковата политика у нас е твърде несправедлива към клиентите си, защото ако кризата се задълбочи, не е изключено кредити, взети по определени лихви, да бъдат връщани на по-високи лихви. На всичкото отгоре българският парламент след лобизма на Мартин Димитров и г-н Мавродиев узакони тази практика, наложена едностранно от банките спрямо клиентите за увеличаване на лихвите по кредитите. Това не е малко и аз продължавам да се чудя защо БНБ и МФ мълчат. Моите съмнения са, че отново става дума за лобизъм от страна на хора от най-високите среди в държавата с банковите кръгове.
Хората се притесняват винаги когато става дума за пари и банки, но ще има ли проблем в икономически план?
Имаме един много тревожен сигнал – залпово изтегляне на милиард и половина евро от банковите клонове в Гърция. Не искам да създавам излишна паника, но това е сигнал, че хората се страхуват за парите си и ги изтеглят от трезорите.
Подобни опасения могат ли да възникнат в България?
Засега не, но да не забравяме за тази обвързаност с финансовата система на Гърция. Най-голямата новина в тази връзка е, че това, което се случи в Гърция, Португалия, Ирландия и най-вероятно ще се реализира в Испания, трябва да накара България да преразгледа позицията си по отношение на пакта “Евро +”. Вече е ясно, че ДСБ взе една принципна и професионална позиция. Имаме и новината, че ДПС се колебае дали да подкрепи промените в конституцията и най-неочакваното и приятно нещо е, че пазарните фундаменталисти в лицето на Георги Ангелов изведнъж приеха една позиция против пакта “Евро +”. Така че България има шанс да се измъкне от капана на този втори фискален борд. Това е най-важното за Българите днес, а не кой какво е направил за собствената си партия и чий кандидат е надделял над другия. Това, което се случва, трябва да ни покаже, че бързането на страната към еврозоната трябва да бъде прекратено. Връщането на икономиката в реалния сектор, не може да стане с фискален борд.
Адекватно ли реагира на това Симеон Дянков?
Той ще остане в историята на България като единствения министър, по чието време имаме двойна актуализация на бюджета. Защото миналата година по негова вина бюджетът се срина. Вече се прокрадват различни експертни мнения, че през есента ще правим втора актуализация на бюджета, защото записването на 77 млрд. лв. БВП и приходи, които не могат да се изпълнят, а разходите се увеличават, означава, че този човек е или мечтател, или е наясно, че заробва държавата, което е равносилно на национално предателство.
В този случай възможно ли е да имаме избори 3 в 1?
ГЕРБ пропусна идеалния момент за предсрочни избори, това беше преди една година, тогава, когато се актуализираше бюджетът. След това ГЕРБ образно казано изпадна в дупка и изгуби около 50 % от традиционната електорална подкрепа. Ако ГЕРБ отидат на предсрочни избори, това означава да загубят местните и президентски избори, което ще постави под въпрос легитимността на тяхната власт.
Ако самият Бойко Борисов се яви на тези президентски избори, може ли да бъдат провокирани предсрочни парламентарни избори, но в ранната пролет?
Ако Борисов направи този ход, в което все още не вярвам, защото това е по същество абдикиране от една много сериозна позиция, все пак президентската институция е с орязани правомощия и е предимно представителна, със сигурност ще има предсрочни избори. Това може да се случи най-рано през март, защото е нужно технологично време.
Как действа ОБТ, предвид предстоящите избори?
ОБТ действа регионално. В 60 общини, съвместно със Зелената партия и либералите насърчаваме издигането на независими кандидати за кметове и общински съветници, представители на сдружения, съсловни организации, синдикати, местни бизнесмени и предприемачи, хора извън партиите. Нашата роля ще бъде да дадем мандат на личностите, които отделните сдружения посочват за свои кандидати. Оттам нататък няма да се месим в политиката за управление на общината, само ще помагаме, стига да спечелим изборите. В местното управление ние искаме да влезе гражданското, а не партийното начало. Във Велико Търново, Горна Оряховица, Елена, Златарица, Свищов и може би в Полски Тръмбеш ще участваме по тази формула. Това, което ме притеснява, е затишието в момент, когато вече трябва да се водят дебати за отделните политики.
Как си обяснявате липсата на номинации и на хора, които на практика след няколко месеца трябва да поемат властта?
На национално равнище причината се нарича страх от загуба, тъй като партиите в момента са в критична ситуация, защото усещат, че са изгубили опора сред гласоподавателите. Втората причина е безпрецедентният натиск, който упражнява ГЕРБ с всички сили и средства – съд, прокуратура, полиция, в това число скалъпване на чисто “ченгесарски” варианти, за да бъдат демотивирани определени кандидати. Дори авторитарното управление на Костов през 1999 година не беше толкова репресивно. Свидетели сме на безпрецедентна ситуация, която обаче ще доведе до обратен ефект на този, който ГЕРБ очаква.
Обратен ефект в изборния резултат?
Българинът е отмъстителен човек, но отмъщава по различен от европейския начин, където противниците се посочват публично. Българинът търпи, мълчи, псува и накрая отмъщава в деня на гласуването. ГЕРБ би трябвало да си извадят поука от собствената победа през 2009 година, когато хората се надигнаха и гласуваха не толкова заради Бойко Борисов, а заради това, че искаха да кажат, че в България не Доган е този, който раздава баницата. Във Велико Търново например научих една нова дума от политико-полицейския жаргон, докато водех разговори с различни хора за участие в изборите. Те ми поясниха, че тук е създадена система за “обуване” на този или онзи. Това била терминологията в полицейската машина на ГЕРБ, да бъде “обут” някои, т.е. да бъде елиминиран. Ако си спомняте навремето Бакърджиев изрече подобна емблематична фраза в Лом по отношение на ромите, която гласеше “да напазаруваме гласовете”. Във Велико Търново се роди терминологията да “обуем” противника.
Кой ще бъде контрапунктът тогава?
В кампанията за местните избори, голямата изненада ще бъдат независимите кметове и съветници. Що се отнася до президентските избори, кашата е пълна и на страната й трябва независим президент, като най-добре е тя да бъде жена, но не визирам Меглена Кунева.
Марина ПЕТРОВА