Красимира Филипова, директор на Дирекция „Сценични изкуства и творческо поколение” в Министерство на културата, пред Агенция „Фокус”.

Фокус: Г-жо Филипова, каква е позицията Ви относно срещата на кмета на Смолян Николай Мелемов с актьорите и техническия персонал от театъра в Смолян по повод информацията за закриване на сцената?

Красимира Филипова: По повод тиражираното закриване трябва да започнем от това, че Общинският съвет на Смолян в миналия си мандат, когато кмет беше г-жа Дора Янкова, поиска сградата на театъра от публично-държавна да стане общинска. Ние коректно и дълго изчаквахме дали новият Общински съвет няма да вземе друго решение, защото можеха да кажат: „не, ние се отказваме да я взимаме, управлявайте си я”. Нямаше такова решение и сградата беше прехвърлена. Преди това с Постановление 152 от 2010 година беше вменено на Пловдивския театър да осигурява художествената работа на т.нар. сцена „Николай Хайтов”. И дълго време в щата на Пловдив стояха тези 18 души, за които става въпрос. Трима са артисти, а 15 са специалисти по поддръжка на сградата, които са изключително необходими на сградата, защото в нея има много движими вещи като реквизит, осветление, звук и т.н. Изведнъж, след като сградата беше деактувана, пристигнаха неколкократно, при мен основно и по-рядко при г-н Тодоров, хората от Община Смолян начело с кмета г-н Мелемов. Те казаха, че не искат вече художественото ръководство на сцената да се осигурява от Пловдивския театър и че сами ще я менажират. Разговорите бяха много дълги и аз така и не получих ясни аргументи защо не искат Пловдивският театър да осигурява художественото ръководство, т.е. да изпраща спектакли, свои и на други театри и т.н. Когато те се отказаха от това, нямаше друга алтернатива пред г-н Кръстев, директора на театъра в Пловдив, освен да съкрати хората, които сега стояха в неговия щат, за да поддържат сградата в Смолян. И ние в неговия устройствен правилник премахнахме този му ангажимент. Зная от него, че тримата артисти са поканени на работа в Пловдив. Те така или иначе са в пловдивския щат, но трябва да се преместят в град Пловдив и това най-вероятно ще им създаде чисто битови проблеми. Но всичко това е желание на общината. Повтарям, те казаха, че не искат Пловдив да осигурява тяхната художествена програма. Ние написахме писмо, г-н Тодоров го подписа, и попитахме какво ще правят със специалистите след като прехвърлим активите, защото не може кой да е да поддържа това огромно имущество. Отговор не получихме. Надявам се, че общината ще назначи поне част от тези хора, които са специализирани в осветлението, в звука, в гардероба и т.н. Искам да кажа, че това никъде не се говори.

Аз настоявам да се напише, че общината се отказа от художествената работа на Пловдивския театър на сцена „Николай Хайтов”. А директорът на Пловдивския театър не може по никакви правни нормативи да държи тези хора в щата на Пловдив, защото те нямат вече ангажимент. Пловдивският театър може да си гостува в Смолян наравно с всички други театри, които ще бъдат поканени. Освен движимото имущество, което се подготвя да бъде прехвърлено на общината, се подготвя да бъде прехвърлена и недвижима собственост, която се състои от няколко апартамента и някакъв склад, доколкото си спомням. Това изисква технологично време, за да може правно да се осигури това прехвърляне. Настоявам община Смолян в лицето на нейния кмет да говори истината, да отговори на въпроса защо тези хора ще се окажат съкратени. Сцената не се закрива. Тя ще си стои, ще се нарича както си иска, но вече Пловдив няма ангажимент към нея и не може пловдивските артисти да изкарват заплатите на хора, които нямат работа и ангажимент.

Второ, аз мисля, че сградата беше ремонтирана по времето на министър Стефан Данаилов. Изненадвам се, че се дава изявление как тя била немарливо поддържана и т.н. Напротив, там бяха направени редица ремонти. Ние платихме 60 000 лeва за отоплението, които висяха, в годината, в която вече знаехме, че държавният театър в Пловдив няма да има ангажимент към сцена „Николай Хайтов”. Но не знам дали артистите и техническият персонал са наясно. Затова аз моля да се каже защо се закрива ангажиментът на Пловдив към Смолян, а не сцената. Те да си оправят сцената, да си слагат там ансамбъла, както възнамеряват, да си правят културен център, да я менажират със собствени сили и средства. И няма нужда министърът да обяснява нещо, което е поискано от самата община Смолян.

Фокус: Каква е позицията на Министерството на културата?

Красимира Филипова: Каква да е позицията. От община Смолян поискаха сградата – даде се. Искат Пловдив да няма пръст в осигуряването на художествената програма и ние казваме „добре”. Казваме на директора на Пловдивския театър, че няма повече ангажименти към сцената в Смолян. Той предприема всички действия, които са по закон, и трябва да заличи от щата на своя театър хората, които са работили за тази сцена. Чувам, че той е поканил тримата артисти и някои от другите служби да работят на пловдивска сцена. Тяхна работа е дали ще приемат, защото той няма как да им осигури битовите условия в Пловдив и трябва на свой риск да приемат това предложения.

Фокус: Ще бъде ли закрит Драматичният театър в Смолян?

Красимира Филипова: Този театър с Постановление 152 беше слят с Пловдивския театър, сцената се наричаше „Николай Хайтов” и Пловдивският театър работеше за тази сцена. Нека да си правят общински театър оттук насетне. Аз лично положих усилия, нееднократно казах на кмета, на заместник-кмета, на главния секретар, че бъркат като правят това. Пловдив много коректно менажира сцената със спектакли от собствения си афиш и други, които кани за гастроли в Смолян. Сега казват, че ще правят това сами. Добре. Но не можем да държим хората в щата на Смолян. По никакви правни норми г-н Кръстев, директорът на театъра в Пловдив, не може да ги държи повече там. Ние вече в устройствения му правилник отменихме ангажимента му и го заличихме като художествена работа на сцена „Николай Хайтов”. Аз не бих нарекла това закриване. Това е по желание на Общината сама да менажира своята сграда в областта на театъра.

Фокус: Колко са работещите на сцената в Смолян на щат в Пловдивския театър и ще бъдат ли те съкратени?

Красимира Филипова: 15 технически специалисти, условно наречени, и трима артисти. Г-н Кръстев ни каза, че той е поканил тримата артисти и някои от своите способни служители, които са били там, но не мога да знам дали те ще приемат. Те на свой риск трябва да приемат битовите си проблеми на едно друго място, защото досега са живеели в Смолян. Очевидно ще трябва да се преместят в Пловдив. А що се отнася до останалите, би следвало общината да се възползва от техните умения и да ги назначи, защото тази сцена не може да се управлява от един човек. Сградата е огромна. Има си норми. Трябват хора с опит. Надяваме се общината да вземе мерки. Ние ги питахме какво правим с тези 15 души, които са специалистите по поддръжките. Нямаме отговор от общината. Писмото беше написано далеч преди Нова година.

Фокус: Кога и защо сцена „Николай Хайтов” е преминала към Пловдивския драматичен театър?

Красимира Филипова: Това беше във връзка с нашата реформа, когато направихме много сливания. Например Варненският театър и Операта в града бяха отделно. Те станаха Театрално-музикален продуцентски център. Добричкият театър има ангажимент, както Пловдивския, към сцената в Силистра. Имаше такива сливания. Например Пътуващият театър отиде към Народния театър и после към „Сълза и смях”. Това стана с Постановление 152 от 2010 година. Но и досега няма обяснение защо от общината се отказват от художествената работа на Пловдивския театър в сцената, като много добре си вървеше работата. Това е тяхна работа. Нямат пари да назначат хората там и говорят за закриване. Дума не обелват, че те поискаха това. Това е некоректното.

Фокус: Смолянският театър искал ли е да премине под ръководството на Пловдивския театър по време на сливанията?

Красимира Филипова: Това е политическо решение, което се проведе когато българските театри започнаха да се финансират не по средна брутна, а по зрител – билет, т.нар. единни разходни стандарти. Ние тогава направихме съкращения по сливанията с около 500 души, като симфоничните оркестри станаха симфонети с по-малък щат. Оперно-симфоничните дружества бяха доста редуцирани във Варна, Пловдив, Русе. Това беше реформаторски ход, малко или много радикален, който добре си върши работата. Това беше тогава. Аз мисля, че министърът и неговият екип взеха коректно решение и смолянските зрители имаха хубав достъп до театрална продукция. Това, което се прави, според мен, ще ги лиши до голяма степен от този достъп.

Фокус: Как гледате сега на инициативата на кмета в театъра в Смолян да се изгражда 3D кино?

Красимира Филипова: За първи път чувам за това. Понеже сградата е много голяма, тя има много възможности. И във всички случаи тя би могла да има една по-поливалентна дейност, както е например в Национален дворец на културата във Варна. Няма лошо, ако това дава приходи да я издържат, защото сградата, има огромни разходи. Но тя трябва да бъде поддържана от специалисти. Не може един-двама души чисто сградно да я управляват. А оттам нататък мениджмънтът е работа на общината – да я менажира, да прави каквото си иска. Би могла да се реализира тази идея, ако в града няма такова място. Няма лошо, стига типично театралното място с голямата сцена да бъде използвано за поканване на театрални трупи, които да поддържат достъпа до театрална продукция.

Фокус: Министър Рашидов ще се срещне ли с представители от община Смолян, за да разговарят по темата, каквито са исканията?

Красимира Филипова: Това е негова работа. Той ще прецени. Но министърът няма никакъв пръст в това, освен да се съгласи на това, което общината поиска. Тя поиска движимите вещи. Огромното количество по баланса на театъра, който сега е в Пловдив, ще й се даде. Поискаха си сградния фонд и той им се даде. Аз мисля, че министър Рашидов толерантно и коректно прави това, което иска община Смолян. Но в дългите ни разговори с кмета и неговия екип беше казано нееднократно, че съдбата на тези 18 души ще бъде проблем в един определен момент. Много е важно да се каже, че самата община поиска да няма нищо общо с Пловдивския театър, в чийто щат стояха въпросните 18 души. „Не искаме художественото обслужване на Пловдивския театър. Ние сами ще си го правим”. Добре, направете го. Аз мисля, че тези 18 души знаят прекрасно, че това е по инициатива на общината. Може би са разчитали, че министър Рашидов няма да се съгласи за този жест. Но когато вече е дадена сградата и твърдят, че могат да обслужват художествено, технически и финансово, аз не виждам защо министър Рашидов да го откаже. Искам да кажа още веднъж – некоректно се казва, че сцената се закрива. Сцената винаги ще може да си съществува като общинска. Закрива се по искане на общината ангажиментът на Пловдивския театър да обслужва художествената работа на тази сцена. Поради досегашния ангажимент 18-те души бяха в щата на Пловдивския театър. Сега някои от тях са поканени, но това е тяхна работа, а другите така или иначе трябва да изчезнат от щата на Пловдив. А какво ще прави с тях община Смолян, това е тяхна работа.

Мария КАЛОЯНОВА

Агенция „Фокус”