Четвърти февруари 1997 година беше началото на едни много неблагоприятни процеси за БСП, които доведоха до сегашното й състояние, в което тя се намира. Това се отрази неблагоприятно и на десницата, която приложи модел на управление с еднолична власт, коeто я доведе до разпадане, коментира бившият председател на ПГ на “Демократичната левица” Красимир Премянов.

Г-н Премянов, през 1997 година Вие бяхте председател на ПГ на „Демократичната левица". Тринадесет години по-късно, как оценявате събитията от 4 февруари? Оценявам ги като отразили се неблагоприятно на развитието на България, защото те отвориха пътя на една безконтролна и неизгодна за страната и обществото приватизация, за налагане на линия на развитие на страната, която не е най-благоприятната. Защото лъжа е всичко, което се говори по повод на нежеланието на тогавашното управление на страната в лицето на парламентарното мнозинство и на правителството да търси интеграцията в ЕС. Именно за тогава ние бяхме приети за асоцииран член в ЕС. Просто по-задълбочено и по-отговорно подхождахме за да осигурим позиции и права на страната, които да я представят като страна с едно – над средно ниво европейска страна. Темата НАТО също беше некоректно поставена. Това беше процес, в който българската страна водеше в съответствие с етапите на взаимодействие с НАТО. Тогава ние, бяхме в условията на така наречения „разширен диалог с НАТО" и българската страна спореше, търсеше своите аргументи и интереси за влизането в тази организация. Четвърти февруари 1997 година беше началото на едни много неблагоприятни процеси за БСП, които доведоха до сегашното й състояние, в което тя се намира. Смятам, че този начин на взимане на властта в условията на един демократичен процес, по който България тръгна се отразиха неблагоприятно и на десницата. Като цяло, нещата бяха неблагоприятни.

Защо са се отразили неблагоприятно и на десницата? Десницата приложи модел на управление с еднолична власт, който я доведе до разпадане.

Фондация „Институт Николай Добрев" организира една дискусия в СУ „Св. Климент Охридски" и част от въпросите, които ще се разглеждат и обсъждат са: „Успяхме ли да се обединим като нация?, Възможно ли е да имаме национални приоритети без лидери с визия, идеи и чувство за национален интерес?" Вашият коментар? Добра е една тема формулирана по този начин, само че не трябва да се свързва с 4 февруари, особено с хората, които има пряко отношение и вина за провеждането му. Защото си спомням руската приказка “Кукушка хвалит петуха за то, что хвалит он кукушку”. Хора, които имат пряк интерес от тези събития, не трябва да бъдат организатори на подобна проява – това е моята преценка. По-добре е тези събития да се преценяват безпристрастно и от хора, които са лишени от личен интерес и лично присъствие в тях. От тази гледна точка темите са добри, но не съм сигурен дали организаторите са най-правилните.

А Вие, как мислите – успяхме ли до някаква степен да се обединим като нация? Не, за съжаление. Не. И смятам, че вина за това носят всички политически сили, без изключение. Второ – всички управляващи, защото не са могли да формулират такъв дневен ред, който да консолидира хората и да ги мобилизира в постигането на приоритети, които са свързани от една страна с просперитета на България и от друга страна с повишаване нивото на живот на българските граждани. Толкова години минаха от началото на демокрацията в България и с всяка измината година положението на мнозинството българи не се подобрява, а се влошава. А това е най-сериозният критерий. Една нация не може да се обедини, когато е разделена на шепа богаташи и на доминиращо мнозинство бедняци – нещастни и нерадостни хора.

Това означава ли, че като степен на развитие на обществото и идея за българска нация, в момента стоим на по-ниско стъпало в сравнение с Българското Възраждане от 17 и 18 век? Няма подем, няма дух – има упадък. Вижте на улицата – колко рядко се среща усмихнат човек, колко малко майки с колички се движат по парковете и улиците. Това е лоша индикация, лоши сигнали за състоянието на обществото. Колко силна е изразена престъпността при младите хора. Даже бих казал с голямо съжаление, в част от извършените престъпления и в негативните прояви младежката възраст доминира. Тази съвкупност от резултати не дава основание за оптимизъм към днешна дата. Ако направим сравнение с миналото и това време на Възраждането – неблагоприятно е за днешния ден