Красимир Рашков Иванов е един от родопските фотографи, които чрез обектива търсят и пресъздават истината за живота, отразяват бита и ежедневието на родопчанина, преоткриват красотата на Родопа планина.

Той е роден през 1974 година в гр. Рудозем. Основното си образование завършва в СОУ „Св.Св.Кирил и Методий” – гр. Рудозем, а средното си образование в Техникума по Обществено хранене – гр. Смолян. Семеен е от 18 години и има син и дъщеря. С фотография се занимава от ученическите си години.

От кога се занимаваш с фотография?

По принцип с фотография се занимавам отдавна. Винаги съм имал фотоапарат. Много обичам да снимам. Просто имаше един период, в който бях изоставил всичко.

Един ден просто открих, че е останала една голяма дупка в моето ежедневие, която трябва да се запълни с нещо и разбрах, че това е фотографията.

Преди няколко месеца си закупих апарат среден клас, с който се правят доста добри снимки . Това всъщност ме хвърли във вълните на това пленяващо хоби.

Започнах да се интересувам как мога да направя по-добра и по-добра снимка, да се наслаждавам на резултата, който се получава.

С течение на времето разбираш коя снимка “става” и коя не. Това ме подтиква да получавам нови и нови знания в тази насока, да подобрявам мисълта…

Впечатленията ми са, че ти предпочиташ да снимаш пейзажи. Вярно ли е или греша?

Да, пейзажната фотография за момента най-много ми допада.

Но мога да снимам и всичко интересно, което ми попадне пред очите, не съм се насочил само и единствено към пейзажа. В този етап на моето развитие като фотограф това ми доставя голяма доза положителни емоции, спокойствие.

Мога да вметна, че в нашия регион има доста интересни и красиви лица, фигури, които някой ден биха могли да бъдат обект на моя обектив…

Имаш ли любимо място, което снимаш през различните сезони и кое те вдъхновява най-силно като творчество във фотографията?

Точно любимо място нямам… Това се случва на момента.

Оглеждам се и решавам, че нещо ми харесва и снимам, а в къщи гледам резултата – добра ли е снимката или е за “кошчето”.

Може да се каже, че през цялата година винаги има неща в природата, които могат да те вдъхновят да ги снимаш – цветовете напролет, зелената трева, лятото – морето, есента – красивите цветове на листата, зимата – приказните зимни гледки, изгрева, залеза … и т.н.

Това ме вдъхновява – красивата природа, а може би нашата, родопската природа е една от най-чудните. Сигурно изглежда пристрастно, но моята гледна точка е такава.

Много интересни са твоите снимки направени рано сутрин – при изгрев и късно вечер – при залез. Това ли са най-любимите ти снимки?

Е, точно любими не. Но това са улучени моменти – случил съм се на подходящото място и в подходящото време.

Забелязах, че тези мои снимки много се харесаха, явно наистина съм уцелил момента.

Мога да кажа, че почти всяка снимка ми е любима, но този сезон, в който се намираме сега (есента), предлага богата гама от цветове и всеки любител или професионален фотограф се възползва от ситуациите.

Пример е моята последна снимка на изгрев… Снимката направих на пътя между Пампорово и Смолян. Просто минавайки през там, аз видях тази чудна красота и нямаше как да не снимам… За мое щастие бях си сложил и фотоапарата в багажника.

Това между другото доста често ми се случва… Просто видя нещо, което ми привлича окото и снимам…

Какво е необходимо за да се получи една добра снимка – професионален фотоапарат, добра техника, усет или нещо друго?

Това, според мен е комплексно. Но може би най-важен е усета, макар, че ако и техниката, с която разполагаш не е на ниво, няма как да придадеш това, което искаш да покажеш.

Е, не можем да пренебрегнем все пак и техниката. Тя също е от изключителна важност за получаване на добра снимка.

А и не съм достигнал ниво, в което мога да давам точна преценка и оценка коя снимка е добра и коя не е… Оценявам единствено моите кадри… Виждам само, че в Смолянския регион има доста добри фотографи, от които има какво да се види и като цяло никой не се занимава професионално (поне тези, които аз познавам) с фотография, а снимките им, според мен, са на много високо ниво. Това ясно може да се види в друга Фейсбук група, тясно свързана с регион Смолян – “Фото Фен”, на която основател е известен доктор от смолянската болница – Тодор Трамбобов.

Аз се опитвам да изградя собствен стил, може би малко трудно, но трябва да си индивидуалист в пресъздаването на картината.

Надявам се, че се развивам правилно в тази насока…

Фотографията за теб е хоби, но замислял ли си се да се занимаваш професионално в тази област?

Да, наистина за мен това е хоби, с което се развличам, което запълва сивото ежедневие. Мислил съм, пък и защо не, стига да мога да се усъвършенствам, да достигна ниво на професионалистите.

Но това е в перспектива.

Не става бързо…

Все пак има още много да се уча, да чета, да гледам, да снимам.

Лично аз следя отблизо и взимам за коректив снимките, които се публикуват и в другата смолянска Фейсбук група, за която споменах малко по-горе.

Ти си част от групата Родопи Фото. Как и кога бе създадена тази група, която публикува снимки от бита, ежедневието и пейзажи от Родопа планина?

Лятото, на един фотопленер, който си организирахме с Валентин Кръпчев и Динко Топалов (съадмини в Родопи Фото) решихме да направим сайт или група във Фейсбук, в която да показваме снимките, които правим из чудните местенца на Родопа планина.

И така, измислихме името, което считам, че отбелязва какво точно ще се качва в тази група и започнахме да споделяме от своите материали.

Още в първите дни срещнахме голяма подкрепа от приятели и познати и много бързо тя мина бройката от 1000 човека. Към настоящия момент група “Родопи Фото” има над 1800 членове. Надяваме се по някакъв начин хората да се стимулират и да покажат и те от своите фотоматериали, защото в групата няма ограничение за това, с каква техника е направена дадена снимка. Важното е да се вижда ясно и да е написано къде е направен този кадър.

Забелязвам, че в нашата група “Родопи Фото” има доста хора от Рудозем, които качват снимки, което много ме радва. Това означава, че фотографията се харесва на доста хора от моя роден град.

Целта ни обаче е да накараме хора от различни кътчета на Родопите да споделят в тази група…

На мен самия ми е интересно и любопитно, като видя някои снимки от места, които все още не съм посещавал, а вярвам, че има доста хора, които споделят моето мнение.

Смяташ ли, че би било изключително ползотворно групата Родопи Фото да организира фотоизложби в различни общини , които са разположени в Родопа планина, а защо не и в по-големите градове на страната?

Може би… Не знам точно. Може да е доста интересно за хората, които живеят извън Родопите.

Имам идея да се направи една благотворителна изложба, но просто не знам как да се организира и осъществи това мероприятие.

В последно време се забелязва, че има доста хора нуждаещи се, болни, на които спешно им трябват средства за дадена интервенция, а не могат да си ги набавят… Беднотията също е доста сериозна в нашия регион… За такива неща бих използвал в момента моите снимки…

А и на дневен ред са бежанците от Сирия, към които трябва българския народ да е съпричастен, защото мисля, че ще е доста трудно човек да изостави дом, родина, роден град и да тръгне да спасява близките си…

Това ми е идеята и бих се радвал на всяка помощ за организиране на такова събитие, защото все пак си мисля, че членовете на Родопи Фото биха дарили по няколко снимки за такива каузи.

Какво е твоето пожелание към себе си и към всички твои познати, чийто страст е фотографията?

На себе си бих пожелал (малко банално) преди всичко здраве и да продължавам да се развивам в тази насока, за да мога с фотоапарата си да съм полезен и на обществото.

На всички приятели, познати и непознати фотографи, пожелавам същото, което и на себе си. А също така да продължават да снимат и да търсят нови неща, нови лица, нови картини…

За всеки би било добре по някакъв начин да излезе от стереотипа и да чувства всичко това, което снима!

А също така и да не забравят да споделят снимките се, направени в китната Родопа планина, в групата “Родопи Фото”!