Застраховката на недвижимото имущество в България е на второ място след автомобилните полици.

Също като „Гражданската отговорност" за превозните средства, така и застраховката на ипотекираните жилища са задължителни, обясни анализаторът Десислава Николова. Тя каза, че делът на тези застраховки, сключени „малко по принуда" е доста висок. По думите на специалиста не би могло да се извади закономерност какви застраховки се сключват най-често, защото по принцип застраховането е въпрос на надграждане – има основен пакет от рискове и всеки човек сам избира какво да приема да застрахова – движимо, недвижимо имущество, от какъв риск да го застрахова и така нататък.

Когато става дума за задължителна застраховка на апартамента, често хората се доверяват на банките, от които са теглили кредита. Не са малко и тези, които прибягват единствено до базовото покритие на застраховката, в които обаче не се включват рискове като земетресение.

„Тези рискове са пожар, природни бедствия, умишлени действия, къси съединения и теч. Това са рисковете в пакета и при този пакет от минимални рискове при застрахователна сума например от 100 000, което е пазарната стойност имота при застраховане и ако приемем, че застраховаме движимо имущество на стойност 5000 лв., за София, като не се включва рискът земетресение, годишната премия е около 100-150 лв. Включвайки риска земетресение при недвижимото и движимо имущество, премията нараства почти двойно до 220-250 лв.", обясни тя.

Състоянието на сградата, в която е застрахованият апартамент, видът на строителството, местоположението и още много други фактори оказват голямо влияние върху формирането на крайната цена на полицата, допълни от своя страна застрахователният брокер Диляна Атанасова. „Най-вероятно няма да има отказ от застраховка, но цената за тази застраховка ще бъде доста по-висока, когато сградата е по-стара и когато има реални рискове от това да се случи без реално застрахователно събитие – да падне комин или да протече покрив", обясни тя.

Зам. изпълнителният директор на една от водещите компании у нас Иво Груев обясни, че средно за апартамент в столицата от 70 кв. метра застраховка с всички допълнителни рискове ще струва около 184 лева годишно. Ако се надградят само един-два риска над базисния пакет полицата пада до 126 лева.

Следва и другият въпрос – може ли собствениците на застраховано жилище да са сигурни, че нанесените щети ще бъдат изплатени от застрахователя?

„Имали сме застраховки, които сме спирали навреме, попадали са в нашия филтър, при които са застраховани сгради като от филма „Козият рог". И за една такава сграда, там каквото и да се случи, то не е в резултат на събитие, то е как да ви кажа… Ако говорим за стандартния случай, в една добре поддържана сграда с нормални грижи, полагани за нейната поддръжка, това не може да се случи. Имал съм срещи с клиенти, когато е явно, че покривът е протекъл поради лоша поддръжка, защото са се разместили керемиди, а не заради проливен дъжд или сняг и лед, което са застрахователни рискове. Не мога да се сетя вариант, в който не може да се докаже едно събитие", каза застрахователят.

Според Диляна Атанасова – ако целият жилищен блок си направи застраховка, а не апартаментите поотделно, цената на цялостната полица може да падне с между 10 и 20 %. Освен по-ниската цена е изключително важно, че ще бъде застраховано цялото имущество, а не само отделните апартаменти. „И общите части като покривите, които винаги са много голям проблем и които застрахователят си позволява да прави отказ при изплащане на обезщетение. Когато има протекъл покрив, той се води обща част и ако не е застрахована цялата сграда, действително това може да бъде основание за отказ от плащане при възникнала щета", каза тя. И призна, че за момента в страната ни няма практика да се застрахова цялата сграда в режим на етажна собственост. Бизнесът, свързан с техническото обслужване на сградите, прави застраховка на целите сгради, като тази практика се ползва предимно от чужденци и фирми, които менажират сгради. Засега при жилищните имоти в режим на етажна собственост се застраховат само отделни апартаменти, а общите части остават незастраховани.

Част от причината за ниската застрахователна култура за недвижимото имущество се дължи и на лошата държавна политика, смята Иво Груев. „Включително това, че държавата продължава под някаква форма да помага и да компенсира да обезщетява такъв тип вреди, при положение че никой не е длъжен. При положение че няма разлика между този, който се е застраховал и този, който не се е застраховал… Това е въпрос и на държавна политика в тази посока", обясни застрахователят.

Вноските за застраховката на апартамента може да се внасят разсрочено. Така например полица от 200 лева може да се погаси на четири пъти по 50 лева. Според застрахователите сумата е по силите на почти всеки българин и може да се сравни със сметката, която плаща всеки от нас за мобилния си телефон. Факт е, че ако имаме застраховка, ще има на какво да разчитаме, ако се стигне до събитие, за което си казваме: дано не се случва!