Интервю на Анастас Барбов с ядрения физик Георги Котев
Интервюто ни с Георги Котев е едно въведение към интересната тема с дъх на милиарди левове, каквато е ядрената енергетика в България
Г-н Котев, книгата ви “Ядреналин” в съавторство с Иво Инджев придоби особена актуалност заради насрочения референдум за нова ядрена централа. Как се стигна до нейното списване?
Предложението за написването й дойде от Иво Инджев. Поводът беше изразеното ми публично намерение да ескалирам протеста си срещу европейските и български институции заради усилията им да прикриват уникално по своя размер и характер престъпление в ядрения сектор. След около месец размисъл приех, защото г-н Инджев отдавна бе доказал многократно своята съпричастност към усилията, които полагам, а също така беше предприел реални стъпки, за да ми помага с каквото и както може. Другата причина, поради която се съгласих, беше, че аз виждам в тази книга реалната присъда над ядрената мафия. Презентацията на книгата бе на 26-ти април т. г., когато се навършиха точно 26 години от трагедията в АЕЦ „Чернобил”.
Чувствал ли сте се самотен в битката за истината? От личен опит знам, че това изисква особена волева и духовна нагласа.
Да, на моменти усещането за самотност е болезнено, но изглежда, че в последните пет години съм си изградил навика да го преодолявам. Почти никога не съм отказвал предложения за помощ и съдействие, но за огромно съжаление един голям процент от тях се оказваха капани, целящи да ме откажат или отклонят от пътя, по който доброволно съм решил да вървя. След всеки подобен случай усещането за самотност се усилва. Но пък аз гледам и малко философски на този факт.
Кое е онова, което предизвика у Вас най-силна тревожност?
Липсата на съзидателна, ако не и на каквато и да било ценностна система. Ценностите, които всяка една власт в България насажда сред народа през последните 68 години, са дълбоко антихуманни. Колкото повече крадеш и лъжеш, толкова по-недосегаем и по-уважаван в обществото си. Слухти и донасяй за ближния си. С връзки всичко се постига, а не с реално показани качества и умения или България – раят на калинките. По този повод ще Ви споделя един факт – от месец май т. г. за председател на Съвета на директорите на АЕЦ „Козлодуй” ЕАД е назначена 28-годишната дама Марина Армутлиева, която е завършила екологична специалност преди година в Минно-геоложкия университет. Същата дама управлява още две държавни енергийни компании, плюс това е и началник на политическия кабинет на министър Добрев. От май до сега в АЕЦ „Козлодуй” се случиха цели четири аварии! Без прецедент в историята на предприятието.
Мислите ли за бягство от страната ни, както постъпиха много млади хора у нас, или оставате на полесражението на и за истината?
През юни 2008 г. напуснах България, не толкова за да избягам, а по-скоро, за да потърся помощ и съдействие от нашите нови партньори от ЕС, в частност Австрия и от Международната агенция по атомна енергия. Впоследствие, не без активното съдействие на европейски клонове на ядрената мафия, се наложи да започна работа в Италия. Двегодишният ми престой там ми беше достатъчен да разбера, че стоенето ми на разстояние ги устройва. Ето защо заминах и започнах гладна стачка в центъра на Брюксел, която доведе до това властта в България, в лицето на ексминистър Трайков, да ме покани на разговор в България. И независимо че вече трета година властта буквално се гаври с мен, аз намирам, че присъствието ми тук и непрестанните ми действия по разобличаването им сега са много по-ефективни и плодоносни, отколкото когато бях навън. Естеството на проблема, с който се занимавам, не ми позволява да се отказвам, да бягам или каквото и да е друго. Бягството от проблемите не е част от тяхното разрешаване.
Как ще коментирате наближавашия референдум? Той може да бъде както успешен, така и неуспешен. Моля за вашата интерпретация за “успешен” и “неуспешен”?
Според предварително подготвения и активно разиграван сценарий накрая резултатът от референдума наистина ще бъде представен като „успешен” за едни и „неуспешен” за други. Разделяй и владей е ръководната максима в упражняването на всяка една власт. Но от моята „кула” нещата изглеждат по-различно. Резултатът няма да бъде нито „успешен”, нито „неуспешен”, защото той е „предрешен”. Защо ли? Първо – от въпроса отпадна името „Белене”. Второ – на 1-ви ноември „АЕЦ Козлодуй – Нови мощности“ ЕАД обявява конкурс с награди за създаване на уеб-сайт на компанията сред средношколците от общината. Обявата за конкурса е налична на интернет страницата на централата. Въпросната компания е създадена наскоро за подготовка на строителството на 7-ми блок в Козлодуй. На 7-ми ноември в-к „Труд” разпространява новината за конкурса, като „пропуска” да отбележи, че той е регионален, а не национален, но не пропуска да спомене, че фирмата „Риск инженеринг” ще получи над 1.5 милиона лева, за да определи площадката, на която ще бъде изграден бъдещият 7-ми блок. Пак в същия материал се казва, че ще бъде обявен конкурс за 2.5 милиона лева за изготвяне на оценка на въздействието върху околната среда. А сега Вашите читатели нека пак прочетат въпроса, който ще бъде зададен на референдума и сами да се опитат да предвидят резултата!
Следите ли действията на институциите в Брюксел и у нас и каква е тяхната проекция върху обществото и процесите? Не е ли всичко това непоносимо обидно за нашата интелигентност и ценностна система?
Да, следя ги с все по-нарастващо безпокойствие. За вашите читатели, които не са чели книгата „Ядреналин”, е възможно позицията ми да е изненадваща, но смея да ги уверя, че тя не е емоционална, а силно подплатена с множество аргументи. Казано най-кратко, европейските институции толерират ядрената престъпност и широко си затварят очите пред действията на един от най-опасните й клонове – българския. В книгата сме разказали как на 23 юни 2011 г. европарламентът с огромно мнозинство от 80% “за” легализира износа извън ЕС на отработено ядрено гориво и радиоактивни отпадъци. Такива действия се вършеха нелегално в продължение на цели 15 години и в крайна сметка най-големите негативи от нея са за българския народ. Защото именно западноевропейският ядрен боклук се рециклира в Русия и от 2004 г. и до ден-днешен се изпраща в АЕЦ „Козлодуй” за експериментална експлоатация. След като разкрих тази схема и потърсих съдействието на ЕП и ЕК те направиха всичко възможно, за да ме откажат, с изключение единствено на физическото ми отстраняване. Този двоен стандарт няма да доведе съюза до нищо хубаво. Защото не може най-богатите вечно да стават още по-богати, чисти и спретнати, а най-бедните – още по-бедни и мръсни.
Кажете повече за характера и структурата на новото ръководство на АЕЦ „Козлодуй” и какво следва от това?
Преди малко споменах за 28 годишната председателка на СД на АЕЦ-а. Останалите двама члена на СД са господата Валентин Николов и Владимир Уручев. Първият е и изпълнителен директор на предприятието и допреди малко повече от три години се е занимавал основно със снабдяване на детски градини и ясли. Човек, който е на светлинни години от енергетиката, което е особено дразнещо личи при всяка една негова медийна изява. Уручев е действащ член на европейския парламент, втори мандат. Той е бивш главен инженер на блокове от 1 до 4, в АЕЦ „Козлодуй”, в периода 2002 – 2007 години. В същия този период са похарчени стотици милиони долари за „спасяването” на блокове 3 и 4, но това така и не се случва. На 3 декември 2006 г. е създадена ПП ГЕРБ. На 31 декември 2006 г. блокове 3 и 4 са безвъзвратно спрени, но на никого не е потърсена сметка за стотиците милиони долари. През май 2012 г. Уручев е назначен за член на Съвета на директорите на АЕЦ, а през юни 2012 г. става член на Управителния съвет на Държавно предприятие „Радиоактивни отпадъци”. Последното предприятие управлява фонд с над 3 милиарда лева за извеждане на ядрени мощности от експлоатация. Откакто тези тримата оглавиха ръководството на централата се случиха 4 аварийни спирания на двата действащи блока. Какво следва ли? Нищо хубаво.
Бихме ли могли да променим системата и матрицата?
Ако не вярвах, че матрицата и системата могат да се променят, отдавна да съм се отказал от това, което правя вече пета година. Това е неизбежно и е въпрос само на време, на упоритост от страна на хората, които желаят и работят за промяната, и на търпение. Законите на природата показват, че ако системата не бъде променена, това неизбежно ще доведе до самоунищожение на цялото човечество, в това число и на „системните оператори”. Дълбоко в себе си подозирам, че една част от тях вече се досещат за това и търсят варианти за промяна. Надявам се, и лично правя каквото е по силите ми, за да може с всеки изминал ден техният брой да се увеличава.
Вижте, матрицата неведнъж вече е била променяна. Ще спомена само тази, създадена и управлявана с векове от инквизицията. Тя яростно се е съпротивлявала на откритията на астрономите, но в крайна сметка истината е по-силна от всяка лъжа. В резултат на това „системните оператори” променили матрицата. Неизбежно ще им се наложи да го сторят и сега. Нека им помогнем да го сторят час по-скоро!
Вашата персонална оценка за “персонажа” Бойко Борисов? За “безалтернативността” и всички несъстоятелни твърдения?
Именитият британски писател Оскар Уайлд казва, че „да бъдеш смирен означава да познаваш себе си, такъв, какъвто си в действителност”. Борисов нарича сънародниците си „матриал” и „кучета, които трябва да бъдат държани здраво”. Списъкът с обидите и подигравките му над българските граждани е много дълъг. Един смирен човек не би постъпвал така. Несмирените хора са нарциси. Нарцисизмът е зло.
Какъв е Вашият коментара за посещението на Нели Крус у нас, поведението на медиите и тяхната роля за формиране на обществените нагласи?
Приветствам критичната й, според мен справедлива оценка на комисар Крус за състоянието на българските медии, а също така и финият начин, по който успя да се надсмее, меко казано, над някои от „топ играчите” на родния медиен пазар. Това е добре, но … последствия и промяна на статуквото не се забелязва, нито пък се забелязват признаци, че нещо ще се промени скоро. Какъв е ефектът от цялото мероприятие? Никакъв. Защо? Защото няма реално предприети и наложени санкции от страна на ЕК към България в посока на освобождаването на медиите от пипалата на октопода. Докато това не се случи или пък самите родни медии не се „самозадушат” (като престанат да бъдат купувани) от народното отвращение към тях, не се очаква реална промяна.
Съвсем пресен пример. На 9-ти октомври т. г. прогнозирах на блога си, че до края на месеца в АЕЦ „Козлодуй” ще се случи саботаж с авария. Точно две седмици след това, на 23-ти, това се случи. Ядрената мафия си поръча интервю с мен в национален всекидневник, за да излъже хората, че съм назовал аварията саботаж часове, след като се е случила, а не както е истината – цели две седмици предварително.
Спомняте ли си за злощастния случай с убийството на професор Ботьо Тачков от уличните кучетата в центъра на София? Неговото послание към българския народ остана някак си нечуто, неглижирано… Как и от какво зависи бъдещето на страната ни? Как го виждате Вие?
Този случай, а и десетките подобни, не само го помня, но и го разглеждам като емблематичен пример за отношението на властта към народа. След тази трагедия г-жа Фандъкова излезе с изявление, че „някой нарочно идва с превоз до София и изсипва купища кучета”. Но, разбира се, без да каже кой е този „някой”. Какво, не могат да го открият и заловят ли? Не искат! Вместо това се гаврят с нас с подобни „откровения”. След нея и Софийски градски съд излезе с решение, че няма основание за завеждане на дело срещу Столична община, защото случаите на жертви на бездомните кучета били „недостатъчно”. Потресаващо! Попитан колко ще е достатъчната бройка, съдията не отговорил. Предполагам, че в главата му се е въртяло число от около два милиона, колкото приблизително е населението на столицата. А този съдия получава заплатата си от данъците на именно тези хора. Каква перфидна и свръхвъзвишена форма на „хуманизъм”!
Твърде симптоматичен и символичен е фактът, че интервюто с Вас съвпада с 23-годишнината от 10-ти ноември 1989 г. Какво се случи у нас и в страните от бившия Варшавски договор след падането на Берлинската стена и т. нар. „желязна завеса”?
Тази дата ме свари 24-годишен студент, предпоследна година, в Москва. За огромно съжаление България, за разлика от всички останали страни членки на Варшавския договор, остана здраво „завързана” в орбитата на пост-съветска Русия. Резултатите са налице – не просто последна, по показатели за стандарт на живот, правосъдие и каквото още се сетите, но и продължаваща да „потъва”. Нека читателите Ви не ми слагат етикети от рода „русофоб”, защото не съм такъв. Аз съм антикагебист. Докато България е около 90% енергийно зависима от страна, управлявана от КГБ, нищо хубаво не я очаква. Изход от ситуацията има, но няма политическа воля за това.