Интервю с проф. д-р Кръстьо Петков, автор на книгата “Държавата – това съм аз!”
На 29 януари от 18.00 часа по инициатива на вестник “Отзвук” в изложбената зала на Клуба на дейците на културата ще се състои премиера на книгата на проф. д-р Кръстьо Петков “Държавата – това съм аз!”, която представлява социологически портрет на Бойко Борисов – една от най-интересните и противоречиви личности в годините на прехода. За разлика от досега излизалите книги за Борисов, които са предимно жълти, с клюкарско съдържание и сензациионни истории, „Държавата – това съм аз!“ дава достоверен отговор на много важни проблеми и теми, които умишлено са премълчавани от политическата класа.
По повод предстоящото гостуване на проф. Петков в Смолян публикуваме в две части (днес и в понеделник) интервюто на Анастас Барбов, дадено за “Отзвук”.
Въведение от автора
Близо десет години от шеметната кариера на Бойко Борисов преминаха пред очите ми. Част от това време прекарах в активната политика. Имах предимството да бъда едновременно участник в събития и анализатор на редица ситуации от политическото ни всекидневие през второто десетилетие на българския преход. Десетилетието, през което каузата на демокрацията мина на заден план. Тя беше заменена от публични нагласи за управление чрез “твърда ръка”.
Поредица от изследвания на общественото мнение сочеха, че „масите" търсеха лидер, който да възстанови държавността и да внесе ред и сигурност в техния живот. В политическия кръгооборот навлязоха абсолютно нестандартни фигури: едни от тях – с наследствени партийно-аристократични корени; други – движени от безмерна амбиция да станат водачи; трети – случайни, гротескни герои. Една от нестандартните фигури е и Бойко Борисов. Освободил се от сянката на големите играчи в бизнеса и политиката, той сам създава легенда за себе си и сам кове редица от митовете. Успешно експлоатирва медийната приказка за себе си.
Уважаеми професоре, не мога да не Ви поздравя за перфектния социологически образ и герой, който сте пресъздали в книгата “Държавата – това съм аз!”. Как стигнахте до това интересно, навременно и полезно хрумване?
Благодаря за добрите думи! Както често се случва, идеята се оформи неусетно. Приятели и колеги ме посъветваха да напиша нещо по-пространно и аналитично за харизматичния лидер Бойко Борисов. Започнах да пиша социологически портрет, но накрая се получи цяла книга, която попада в предметното поле на социологията на политиката. Тоест, феноменът „ББ” е само повод и трамплин, за да анализирам политическия режим през мандата на ГЕРБ и неговите авторитарни изкушения. Опасявам се, че те може да се задълбочат.
Книгата е изчерпана твърде бързо. Предстои ли нов тираж, препечатка, допълнения, т.е.: “героя” в развитие?
Първият, сравнително ограничен тираж, беше дарен или изкупен за около месец. Допечатката вече е поръчана. Не очаквах такъв взривен читателски интерес. Изглежда моята скромна творба е улучила подходящия момент: растящото недоволство на гражданите от едноличното управление на Борисов. Така се стигна до този прецедент – книгата се изчерпи преди да бъде представена на живо в столицата.
Наскоро посетихте Пампорово. Вашите впечатления за курорта?
Всъщност аз спрях преди Пампорово в Чепеларе, защото пътищата на практика бяха непроходими. Имаше обилен снеговалеж, а по пътя от Пловдив до Чепеларе срещнахме само един снегорин. Моят колега, с когото пътувахме, е документирал нашето приключение с една моя снимка в гръб на площада в Чепеларе. Там и оставих няколко броя от моята книга, които специално бях запазил за приятелите в Смолян. Иначе Пампорово е моят предпочитан ски курорт – стига и него да не го свръхзастроят и да унищожат прекрасната природа. Преди години ходех в Банско, но с комерсиалното застрояване, с нашествието на столичната туристическа мафия ски курортът ми отмиля. Останах приятел с няколко уникални банскалии, с които се срещам от време на време, за да се насладя на техния неподправен хумор. А в Родопския край, най-вече в Пампорово, Девин, Доспат зачестих посещенията. Все пак аз съм свързан тясно с този красив край – и като граничар в Марзян, и като социолог, и като синдикален лидер.
Забелязах, че сте разширили изследванията си за образа, навлизайки и в сферата на психиатрията… Това прави книгата още по-интересна. Предстои ми интервю и с професор по психиатрия. Бихте ли допълнил в следващото издание, естествено, с негово съгласие, относно професионалното му мнение по въпроса?
Разбира се, с удоволствие. Аз навлязох по принуда в територията на психоанализата, защото в моите интервюта с хора от кръга на Борисов, а и от личните си впечатления се убедих, че лидерската харизма – нейният възход и залез – не може да бъде обяснена само с инструментариума на социологията. Прочетох почти всичко, казано от д-р Николай Михайлов за Борисов, изчетох отново Фройд и доста публикации на негови последователи, за да си отговоря на въпроса: кое кара управниците, които се редуват на кормилото на държавата, да заболяват така тежко от властовата болест? В книгата съм предложил една хипотеза – за властовия нагон и политическата шизофрения. Чакам компетентна критика и препоръки. Така че питайте въпросния професор – ще ми бъде интересно да се запозная с неговия коментар.
Мнението Ви за т. нар. “референдум”?
Добре го определихте като „така наречен”. Всъщност имаме подмяна на петицията на гражданите, така че от референдум „за и против Белене” допитването се превръща в нещо друго. Но като синдикален лидер аз не мога да се обявя срещу ядрената енергетика. В миналото съм изживявал конфликтите между ядрените лобита и „въглищарите”. Днес конфликтът е друг, но той има и социално-икономически измерения. Става дума за производство, работни места, заплати в атомната енергетика. Моят дълг е да участвам и да подкрепя тази стратегия.
Друг е въпросът (и той е политически, криминален и корупционен), че в реализацията на проекта „Белене” са заложени и много користни, корпоративни интереси на персони и групировки от т.нар. ядрена мафия. Но задължение на държавата и правителството е да ги демаскира и прати там, където им е мястото. А за посегателствата върху интернет пространството? Защо са тези стремежи на правителствата? Често задавам такива въпроси, които засягат интересите на обществото, но последното нехае за това, естествено с определени изключения от правилото.
Всеки авторитарен режим и всяка диктатура са били против свободата на словото и неконтролираното от властта директно общуване между хората. Само че в крайна сметка забраните и ограниченията се обръщат срещу деспотите. Бях в Тунис и се убедих колко силно оръжие е интернет и как отмъщението на блогърите и форумците- тунизийски граждани, се стовари върху диктатора Бен Али. Същата съдба чака и всеки български деспотичен режим. Все пак, нека да отбележа, че акцията на младежите срещу АСТА се увенча с успех- у нас и в ЕС. Което не значи, че „Големият брат” (по Оруел) се е отказал от следенето на свободномислещите личности в интернет. Следят ни, подслушват, удрят опозиционни сайтове, плащат на поръчкови форумци и т.н. Изобщо, води се тотална мутренско-милиционерска битка срещу социалните мрежи. Но тя е обречена на провал!
Живеем в интересни времена, а един мъдър човек бе казал, че това е проклятие… Какво бихте казал Вие?
Проклятие е за еснафите. За хората, заредени с идеи и желание за битка срещу злото, повратните периоди в историята са истинско предизвикателство. Такава е и ситуацията днес, но тя е предизвикателство и шанс, а не проклятие – главно за младото поколение, за децата на прехода.
Забелязал ли сте какво ужасяващо изпростяване и опростачване цари и при нас, при това, без да е пощадило медии, институции, власт, общество? На какво се дължи всичко това?
Опростачването на нацията и публичното пространство не е вродена болест. Тя е прихваната от съвременните българи, като приносителите на заразата се медии, властници, парвенюта-новобогаташи, които създадоха т. нар. чалга-култура. Тя примитивизира и профанизира всичко – от изкуството, през образованието до политиката. Защо? Защото този субкултурен продукт –чалгата, се харчи бързо и от него се печели лесно. Отново се сблъскваме с хегемонията на пазара, на свръхбързите печалби, които не се дължат на интелектуални пробиви и иновативни технологии, а на амбулантни субпродукти. Освен това те –чалгаджийските аксесоари, действат като наркотик: пренасят хората, особено младите, в друг свят, света на временните наслади и изкуствените емоции. Така че опростачването не е просто спад в културното равнище на българите; то е обозначение (сигнал за национална) духовна деградация.
Моля Ви, Вас и читателите, да простите моята нескромност, като изразя една теза, съпътствана с въпрос. Глупостта е инструмент на Злото, а то триумфира у нас. Същото не може да бъде победено, но може да бъде подчинено.
И в тази посока на съждения и опитности, почерпани от мъдреците, човешката история и лични преживявания, вярвате ли в твърдението на тази теза, което никой не си е позволил до днес?
Глупостта не може да бъде победена, но може да бъде ограничена. Особено – в сферата на управлението, на политиката. Как? Чрез избори или въстания! На това ни учи историята ....