Бивш офицер от белогвардейската армия на генерал Врангел е служил като свещеник в църквата в смолянското село Левочево. Учители, творци, лекари, инженери, строители и дори кметове са част от десетките белоемигранти, свързали съдбата си с Родопите. Емблематични за Смолян и региона имена на руски бежанци от преди век са представени в новоиздадената книга „Руската белоемиграция в Родопите“ на Младен Сираков. Проследена е ролята на руските емигранти, вписали се в първите десетилетия свобода за Родопите, когато планинският регион особено се нуждаел от образовани кадри.

Вълна от руски емигранти, прогонени от пролетарската революция, достига и до Родопите през 20-те години на 20-и век. Онези личности от белоемигрантите, които са оставили трайна следа в Родопите, са учители, лекари, културтрегери, които подпомагат културното израстване на родопчани, заяви авторът Младен Сираков. Театрални постановки, оперети, духови оркестри, хорове са част от създаденото от творците белогвардейци, привнесли духа на славянската култура в различни селища на Родопите. Запомнени и до днес имената на белоемигрантите са част от следосвобожденската история на Смолян, Златоград, Чепеларе, Триград и др. В Даръ дере, днес Златоград, пристигналите белоемигранти са предимно лекари и хора на изкуството, пише в „Руската белоемиграция в Родопите“. Авторът проследява и дейността на белогвардейци, включили се в създаващите се административни структури в Родопите. Руснакът Георги Булдеев е кмет на Триград от 1935 до 1940 г. Белоемигрантът с висше икономическо образование, богата ерудиция и размах извършва грандиозно строителство за времето си, допълва Сираков. Булдеев построява първата фабрика за преработка на лен в Девинско, изгражда електроцентрала, прокарва първия телефон в Триград и околностите, създава първия регулационен план в селището.

Интересно е да се види колко стриктна е била тогава българската държава, всеки белогвардеец получава пребиваването с указ на царя, обяснява Младен Сираков, позовавайки се на архивни документи.