Журналистът Светозар Казанджиев в един откровен разговор за успехите, проблемите на общината и за чисто човешките грижи с кмета на община Мадан Фахри Молайсенов…

-Господин кмете, излиза че управлението при Вас е наследство? Баща Ви е дългогодишен кмет на четири малки села в общината, Вие сте вече втори мандат градоначалник, какво ще кажете за свое „оправдание”?

-Истината не бива да се оправдава. Фактите са си факти. Баща ми е 25 години кмет на Митовска, Арпаджик, Високите, Вранинци. Хората го искат и си го избират. Щеше да има 29 години стаж като управник (първото му избиране е през 1991 г.), но когато аз станах кмет на Мадан, тогава по закон кметовете на малките села се назначаваха, не го назначих. Нямаше да е морално – баща и син да са властимащи в една община. А той беше „женен“ за своята работа – денем и нощем. Покрай него и други хора се включваха в благоустрояването на малките селца край Мадан, учеха се от него, работеха… По-късно, когато народното представителство промени Избирателния закон, преди 2 години, в навечерието на вота, хората се изсипаха една вечер у дома и започнаха да го кандърдисват да ги поведе отново.В началото не даваше дума да се издума: „Търсете млад човек, оставете ме мен възрастният човек да си гледам старините и къщата!“ Но те бяха имали вече млад кмет един мандат и си искаха „стария“. Избраха го и той им „върви по гайдата“. Какво да Ви кажа, „Глас народен, глас Божий!…“

-Имам усещане, че кметската работа Ви харесва. Кога през мандата, управникът се усеща всесилен, способен да води голяма група от хора, а работата му се услажда, както се казва и той е готов да я брани със зъби и нокти?

-Аз гледам на кметската работа като на всяка друга работа, също толкова важна, толкова отговорна, свързана със съдбините на хората. Когато човек е честен към себе си, към близките, към онова, което върши, няма как да не е честен и към обществото. Тази честност има още едно име – отговорност. Може да Ви прозвучи странно, но ще призная – кметската работа ми харесва, удовлетворява ме. Виждам плодовете й, чувам оценката на хората, в името на които се бъхта по 10-12 часа в денонощието, а понякога и повече. Преди да стана градоначалник, аз бях хлебар. Вече бях се научил да меся, да чакам да втаса и да пека хляба, знаех, какво е да храниш другите, да си отговорен, зависим, отдаден… Пък и родителите ми бяха ме възпитали да се трудя и да не отбирам работа. Метнал съм се на баща ми. Отдаден съм 100% на своята работата. Това обаче не се харесва на близките у дома. Те са „дискриминирани“, недостатъчно обгрижвани, изоставени. Особено, ако човек има проблем в семейството, както е в моето. Но нали пред Господа всички сме равни и всеки сам носи своите си проблеми!

-Чувал съм че имате болно дете, а и винаги съм се възхищавал на Вашата щедрост, с която помагате на отлични ученици, на студенти първокурсници от Мадан, на бедни, самотни хора… Удобно ли е да говорим за това?

-С моята прекрасна съпруга отгледахме две момчета, два ясни сокола. Но единият е парализиран. Нещо се случи при раждането му и 21 години е на легло, не говори, не е подвижен. По-големият ми син е на 23, работи, оправя се. Съпругата ми дава всичко от себе си, за да ги обича и възпитава, да се грижи и… да страда, както страдаме всички. Но това са човешки неща. Съдба! За да я изведа от трудната ситуация, преди години отворих едно магазинче в града и я помолих да работи в него, без значение дали ще изкарва пари. Като хлебар, имах възможност да плащам социалните осигуровки на майка ми и тя пое част от грижите за малкия ни син. Преживял съм много затова имам чувствителност към проблемите на хората. И знам, че ако дадеш на нуждаещия се 1 лев, Господ ще ти върне 5. Стиснатият богаташ е по-беден и от най-щедрия бедняк. Даването е интересно, то ни прави хора, висши създания, мислещи, разумни… Но това засяга само мен. Не биваше да го споделям, но приказката тръгна в тази посока. В навечерието сме на Празника на Мадан и Деня на миньора, нека говорим за тях.

-Извинявайте, подведе ме Вашата доброта, за която знаят мнозина. Кажете на читателите ни как посрещате празника?

-С удовлетворение ще кажа на първо място, че успяхме да обновим болницата в града на името на проф. д-р Константин Чилов. За хората няма по-важна институция от тази, която обгрижва тяхното здраве. Като току-що избран кмет от МЗ ми внушаваха, че болницата в Мадан няма перспектива и трябва да се затвори, а болните да се ориентират към Смолян. Разочаровах се- Не, не! това ме извади от равновесие и хукнах към София да търся подкрепа и за здравното заведение, което бе спасявало живота на поколения миньори и минни специалисти, на тютюнджии, строители, редови хора, на деца. Отидох и при нашият лидер Ахмед Доган, нали съм номиниран за кмет от ДПС. „Помагайте, шефе, казвам му, колкото и да бях новобранец. Ако закрият болницата, трябва да закрият и града, защото той сам ще си тури „катанеца“. Разбра ме, помогна ми. Тогава, между другото той ми каза: „Харесва ми как работиш, респектира ме твоето желание, готовността ти да се бориш. Искам да запомниш от мен едно: „Ако нямаш перспектива за 10 години напред как ще се развива Община Мадан, по-добре не се захващай!“

-Друго, освен обновената болница?

-Преди дни завършихме ремонта на покривната конструкция на общинската администрация, която не беше ремонтирана от десетилетия. Скелето си стои още от задната й страна. 200 хиляди лева вложихме, за да гарантираме сигурността на сградата не за 10, а за 20 години. През 2012-а проектирахме търсене на минерална вода и вече я имаме. Ще Ви разкрия, че по своите качества и лечебни свойства, тя няма аналог в България. По-добра е от Горнобанската, от Велинградската, от Девинската… Ето Ви заключението на комисията, съставена от най-авторитетните специалисти в това направление, които извършиха серия изследвания и анализи (разгъва дебела папка с таблици, диаграми, текстове, подписани и подпечатани). Показателите й са превъзходни. Сравняват я с най-скъпата минерална вода в Италия. И за да ми повярвате, ще Ви кажа, че при всяко ходене в София, карам маданска вода на професорите от специализираната комисия. Вълшебна е по отношение на заболяване на очите и на вътрешните болести. Ненапразно миньорите твърдят, че тя лекува всичко.

-Какво чакате тогава, защо не я каптирате и да започнете изграждането на санаториуми и бутилиращи мощности?

-Има една поговорка, която гласи: „Ако нямаш това, което желаеш, пожелай това, което имаш”. Тези работи не стават просто така. Ние живеем в правова държава и сме длъжни да спазваме установените правила. В момента върви процедура, изпратили сме необходимата документация в РИОСВ – Смолян и в Басейнова дирекция – Пловдив. Трябва да извървим целия път. Предстои ни 250-метров сондаж надолу в земята, тепърва ще поръчваме мощна американска помпа и когато всичко излезе на „терен“, ще стартираме строителни и други дейности. Уверявам Ви, че няма да се бавим дълго! Минералната вода е топла 27-градуса, но показателите й са неоценими… Асфалтирахме пътя Буков хан – с. Букова поляна – Галище, асфалтираме в селата Вехтино и Леска, главната улица във Върбина и пътя за с. Купен, обновихме редица улици и тротоари в града, много отсечки от общинската пътна мрежа… Неотклонно и упорито променяме облика на общината.

-Да Ви попитам, господин кмете, за нещо по-делнично: Колко жители е общината в момента, какъв е годишният Ви бюджет, броя на безработните в навечерието на тържествата?

-По последни данни общината наброява 12 300 жители. Това са хора, които стоят здраво на своите корени, обичат и работят за своя роден край. Малцина са онези, които са напуснали завинаги Община Мадан. Запазва се тенденцията на устойчиво задържане на младите хора в бащиното огнище. Бюджетът на общината е около 7 000 000 лева. Ще бъда искрен докрай и ще Ви споделя, че за нас участието в проекти по редица европейски програми е подложено на жива дискриминация. Понеже сме община от групата на селските райони, сме лишени от възможността да участваме в редица програми, като „Региони в разстеж”, МРРБ и прочее. Въпреки това екипът ми е подготвил и подал проекти за 20 милиона лева и се надяваме на всеки един от тях, защото са проекти по най-наболелите проблеми на общината. Що се отнася до безработицата, тя е силно снижена. През 2016-а безработните бяха 22%, тази са 12% или изразено в цифри – 600 човека. Най-тревожния проблем са ни хората на 50 и 60 годишна възраст, които не могат да се пенсионират, пък и не стават за возене до „Костал” и „Арексим” в Смолян. Търсим възможност да ги реализираме в Община Мадан, колкото и да е трудно, да не казвам невъзможно.

-А след празниците?

-Продължават делниците, които осмислят живота ни. Ще изграждаме нов социален център за деца с увреждания, ще продължим да укрепваме и засилваме функциите на хосписа, който се издържа от общинския бюджет, ще отстояваме Мадан като най-социалната община. Ще помагаме на хората и най-вече на младите. Имаме започнати, а недовършени много проекти, чийто срок на финализиране е краят на календарната година, а за някои през следващата. Ще разчитаме изключително много на минералната вода, подсказвано ми е от специалисти, че Мадан лежи върху несметни природни богатства. Нужна е управа, която да умее да се възползва от този природен подарък и да го впрегне в интерес на хората, които пишат биографията на нашия град. Най-истинското качество в нас хората, е способността да създаваме, да побеждаваме, да търпим, да променяме, да обичаме и да сме по-големи от страданията си…Благодаря Ви!

Разговорът води Светозар КАЗАНДЖИЕВ