Тази книга е размяна на реплики на тридесет и един млади хора със света около тях. Затова заглавието също е реплика – „Чувствам, следователно съществувам“ в отговор на рационализма на Декарт : „Мисля, следователно съществувам“. Рисунката на Кристиана Черпъкова, избрана за корицата, е нейната лична реплика към художника-експресионист Василий Кандински. “Всяко художествено произведение е дете на своето време, а същевременно често пъти е майка на нашите чувства.” – това е първото изречение от трактата на Кандински „За духовното в изкуството“. Аргументите за избора на заглавието и корицата са над шестдесет текста – стихове, есета, текстове за песни, лирически късчета, експерименти с формите и думите. Авторите в сборника са на възраст от дванадесет години до двадесет и три години, само двама са малко по-големи. Основната част от текстовете са писани в ученическа възраст. Подредени са в шест, условно да ги наречем -теми.

Сборникът започва с „(Не)прозаично“ – есета и фрагменти, които провокират със зрелите размисли и по детски чистата емоционалност на авторите. Втората тема „Корени и криле“ ни връща в традициите, в уюта на дома, близо до родовите корени. Веднага след това ни завихря „Почти рапърско настроение“. Тук са бунтарите, които в задъхан речитатив представят своята гледна точка. След тях правят своите „Първи стъпки“ най-младите членове на Клуба, изкушени от силата на словото. В „Още веднъж за любовта и още нещо …“ има най-много текстове. Обяснимо е – младост и любов образуват устойчиво словосъчетание. Тук има по детски наивни стихове, които лесно биха намерили място в тийнейджърски лексикони и тайни тефтерчета, но има и неочаквани прозрения, смели форми и образи. Любов. И – Младост. Същата тази Младост, която може да говори и пише „Сериозно за абстрактното и абстрактно за сериозното“.

Двама от авторите в сборника вече са имали възможност да се срещнат със своята публика, имат издадени стихосбирки. За всички останали това е първата възможност да споделят притаеното в душите им с повече съмишленици. Да им пожелаем красотата на изкуството да отваря за тях пътечки към много човешки сърца и да им дарява нови приятелства, съобщи Захарина Куцева – ръководител на Клуб „Приятели на книгата“ в Народно читалище „Орфееви гори 1870“ град Смолян, квартал Райково и съставител на настоящия сборник.