Климатичната неутралност, намаляването на въглеродните емисии и използването на възобновяемите енергийни източници бяха във фокуса на проведения днес в Чепеларе дискусионен форум "Клаймът токс" (Climate Talks). Информационното събитие се организира от Германо-Българската индустриално-търговска камара. Днешният форум е част от серия събития, които целят да насърчат диалога относно екологичните теми в България, каза д-р Митко Василев, главен управител на камарата, приветствайки в онлайн включване участниците в дискусият, предаде БТА.

Повишаването на осведомеността относно климатичната неутралност и намаляването на въглеродните емисии в община Чепеларе е от ключово значение за бъдещото ни развитие като предпочитано екологично място за живот и дестинация за целогодишен здравен туризъм, заяви кметът на Чепеларе Боран Хаджиев. Той припомни, че логото на родопския град е "Чепеларе - зеленото сърце на България".

До 2025 г. България трябва да изработи свой социален климатичен план, посочи доц. д-р Теодора Пенева от WWF България. Тя представи презентация относно реформата с въвеждането на дефиниция за енергийна бедност и мерките, които държавата ще предприеме за подпомагане на гражданите в тази насока. България е с най-високо ниво на енергийна бедност в ЕС и причините за това са свързани не само с ниските доходи, но и с лошата енергийна ефективност, допълни доц. Пенева. По думите й близо 3 милиона души в България са енергийно бедни, съгласно приетата преди 2 седмици дефиниция за енергийна бедност.

Според доц. Пенева енергийната бедност у нас обхваща близо 40 процента от населението. Проблемът е огромен и изисква целенасочени усилия, за да се постигнат резултати, посочи тя. Доц. Пенева информира участниците във форума, че през 2026 г. ще започне да работи Социален климатичен фонд в подкрепа най-вече на уязвимите групи, микропредприятия и потребители на транспортни услуги. Фондът ще започне дейност една година преди въвеждането на търговията с емисии. За България размерът на фонда е 2,28 млрд. евро за периода 2026-2032 г., уточни доц. Пенева. За тази цел още през 2025 г. България трябва да изработи свой социален климатичен план, който би трябвало да е направен с подкрепата на общините на местно ниво с мерки за неутрализиране на ефектите от поскъпването на горивата за най-уязвимите граждани, предприятия и ползватели на транспорт, допълни доц. Пенева.

Лектори представиха на форума теми, свързани с енергийната ефективност и ВЕИ, въглероден отпечатък на отпадъците, добри практики от "зелени" проекти, граждански енергийни общности.

В ЕС има общо 1 250 000 членове на граждански енергийни общности, посочи Петър Попчев, основател на фондация NET ZERO Международна климатична мрежа. Според него на национално равнище е необходима подходяща регулаторна рамка, която да осмисля специфичната характеристика на енергийните общности.

Снимка: Община Чепеларе