Художничката Катя Савова откри ретроспективна изложба в зала „Петър Стайков“ в Смолян

Много приятели и близки, сърдечни прегръдки, топли поздравления, красиви цветя и около 50 прекрасни художествени творби. Така накратко можем да опишем откриването на изложбата на смолянската художничка Катя Савова. Ретроспективна, защото само преди дни навърши 70 години. „Искам смолянските ми приятели да видят какво работят и какво запълва душевния ми живот след смъртта на съпруга ми Петър. Преди 35 години бях приета много радушно в Родопите и Смолян стана почти моя роден град. Имам много приятели, много студенти, които съм възпитала, имам две прекрасни деца и три внучета. Животът ми е добър“, каза Катя Савова. Изключително скромен, мил, добър и позитивен човек. Такава си я спомняме и като преподавател в Учителския институт, сега филиал на ПУ „Паисий Хилендарски“. Тези качества са закодирани и в картините й, които прегръщат, топлят, пренасят те в един по красив и спокоен свят. „Юбилеите не са, за да ни покажат колко сме пораснали, а да демонстрираме пред всички колко сме помъдрели“, каза Светозар Казанджиев. „Плод на мъдростта на Катя Савова е настоящата изложба, този цветен празник, който ни заобикаля и който ни кара да се гордеем, че сме нейни съграждани, че работим заедно с нея, че тя е част от нашето общество“, допълни председателят на КДК в Смолян. И като дългогодишен, повече от 35 години, преподавател в Учителския институт, сега филиал на ПУ, най-напред думата беше дадена на неин представител – проф. Елена Николова. Тя прочете поздравителен адрес от името на ръководството и преподавателите във висшето учебно заведение, в който бяха изразени дълбоко уважение и признателност за това, че в работата си Катя Савова винаги е проявявала инициативност, креативност и принципност. Пожелават й достойно и уверено да крачи във времето на мъдростта, спокойствието и личните радости. „Катя Савова е преподавател и човек с достолепно присъствие в института и филиала. За мен винаги е било и ще продължава да бъде удоволствие да общувам с нея и нейния художествен свят на красота и хармония“, каза проф. Николова. С огромно вълнение пред всички застана дъщерята на Катя Савова – Симеона Савова – Коруева, също художник и директор на ПГПИ в Смолян. „Трудно бих могла да направя анализ на нейното творчество, защото то присъства в моя живот ежедневно. Затова ще бъда емоционална. Нещото, което характеризира мама, е че тя е непредсказуема и разнолика. В живота и в творчеството й присъства елементът на изненадата. Когато бях малка, обичах да правя асоциации за своите близки. Асоциацията ми за мама беше лято, беше поляна с много цветя, с маргаритки с пеперуди, които хвърчат навсякъде. Тя е заредена с невероятен оптимизъм, крачи през живота с него и няма нещо, което да я събори. Всичко е приказка, всичко е надежда и това личи от картините й“, каза Симеона Савова и се обърна към майка си с думите: „Много те обичам!“. Родена в един прекрасен български град – Трявна, още като ученичка Катя Савова казала, че ще дойде да живее в Родопите. Така и станало. Днес приема Смолян за свой втори роден град. „С Петьо създадохме две прекрасни дъщери, а трима ми прекрасни внука ми дават смисъл. Благодаря на вас, приятели, че сте толкова много и сте до мен. Радвам се, ако творчеството ми ви докосва. Не съм рисувала за никого, рисувала съм за себе си – така, както ги чувствам нещата“, каза художничката. Катя Савова сякаш се откри за първи път всецяло на обществото. Досега смолянчани са я виждали предимно в общи художествени изложби. С тази самостоятелна изложба показа лицето си на скромен и талантлив творец, тих обожател на природата, посланик на доброто и мъдростта в човешката душ