За четвърта поредна година на 16 март от 11 часа – Сирни заговезни, Етнографският ареален комплекс в Златоград организира карнавал, в който ще се включат самодейци, ученици, граждани, а така също и гости на града. Тази година участие са заявили групи от София, Пловдив, Хасково и Кърджали.
На следващият ден започва и карнавалът в Ксанти,който е втория по големина в съседна Гърция.Той се организира всяка година в навечерието на великденските пости.
Как са се празнували Карнавалите в Златоград
Това са кукерските празници на Златоград. Датата на провеждането им се мени спрямо Великден. Този обичай се изпълнявал на Сирни заговезни, когато ставало и т.н. “Хамкане”. На този ден /в Неделя/ задължително се готвела баница с много сирене и масло. На кука, от тавана на стаята се завръзвали яйце и бяла халва, после се залюлявали и всички в къщата започвали да “хамкат”, т.е. да се опитат с уста да уловят люлеещите се халва или яйце. След това конеца, на който били завързани халвата или яйцето се запалвал от най-стария член на фамилията и ако горял гладко се смятало, че берекета през идната година ще бъде голям и обратно.
Същата вечер по-буйни младежи и девойки се маскирали с подръчни материали /копринени чорапи си нахлузвали на главите, разменяли си дрехите и пр./ с цел да не бъдат разпознати и отивали при по-близки и роднини на гости, където ги черпели с вино и ракия.
На същия ден се играли и хора на хорището /в двора на църквата/, защото от там насетне до Великден се пости и хората не могат да играят хора.
След черквата на Сирни заговезни се ходи при родителите на жената или мъжа, при калтатите /кумовете/ или при други възрастни хора да се иска прошка. Казвало се е : “Не съм прав/а, правил/а съм и грешки, искам да ми ги простиш.” Този, който иска прошка дава бяло яйце /сварено/. Поставя го в ръката на този, от когото иска прошка и му я целува. Вечерта, на “Вечерня” /малка молитва/, която предхожда литургията, в черквата се иска прошка от всички. Първо свещеника иска прошка от миряните, а след това те се опрощават помежду си.