Г-н Славов, вече обиколихте доста голяма част от областта. Как ви посрещат хората?

Срещите ни протичат при голям интерес, още повече заради това, че сме били управляващи. Хората признават постиженията ни, но и ни критикуват. Разговаряме спокойно за свършеното и за това какво предлагаме занапред. Разговорите ни са откровени, защото не загубихме връзката си хората и сме имали поведение, каквото приляга на народни представители.

Дали се натъкнахте се на проблеми, които не сте знаели?

Постоянно сме обикаляли и изненадите са сведени до минимум. Но има и нови въпроси. Например при посещението ми в Гълъбово, общ. Баните. Там, въпреки че сме помогнали да се изгради вътрешната водопроводна мрежа, още няма захранване от главните резервоари. С голяма част от проблемите сме запознати. Работили сме по тях. Нашето предимство е, че си живеем в Смолянска област и сме присъствали на всяко събитие по села и градове. Дори и когато ходим на курбани, докато се веселят, ние говорим с хората за наболели въпроси.

Освен работа и пътища за какво друго настояват родопчани?

Друг проблем е водоснабдяването. В много населени места се постигна качествено водоснабдяване, но има още страдащи от липса на вода през лятото, като в Мадан. В Баните общинският център няма проблем, но всички останали са засегнати.

Какви ангажименти поемате?

За безработицата са необходими широк спектър от мерки. Отчитаме известен напредък – в началото на мандата ни областта беше последна по безработица, сега е малко по-напред, но показателите й пак са много високи. Програмите за заетост трябва да са ориентирани повече към малките и средни предприятия.

Защо повечето бяха дадени на общините, а не на бизнеса?

Такива бяха правилата на управляващия орган. Това е едно от първите неща, които ще променим. Съотношението между институциите и бизнеса е 70:30, трябва да се обърне. От малки и средни фирми ни казват, че имат заявки за работници по програми, но не ги одобряват. Ще се погрижим това да се промени. Аз съм удовлетворен, че всички концесии в рудодобива бяха отдадени. Тези залежи са доказани от години, но предишните правителства не го направиха. Беше въпрос на воля и бързи административни решения.

По каква причина са ги задържали?

Няма логично обяснение. Разговарял съм с представители на този бранш и казват, че са им искали пари и други ангажименти. Докато ние създадохме единен концесионен орган. Концесиите преминаха към министъра на икономиката, а бяха разпръснати в няколко министерства. Приходите от концесии многократно се увеличиха. Последната година достигнаха 300 млн. лева, а по-рано бяха не повече от 50 млн. лева. Променихме и съотношението между общините и държавата при концесионното възнаграждение. 70% от него се внасяше в полза на държавата, а 30% – в общините. Сега съотношението е 50:50. Разширихме и възможностите на общините да използват тези пари. Бяха само за рекултивация на терените, а сега могат да ги ползват за капиталови разходи, за подпомагане на училища, детски градини и др.

При яз. “Пловдивци” накъде вървят нещата?

Привлякохме външно финансиране. Това е различен подход от този на Тройната коалиция. Там беше заложено изцяло финансиране от държавата. Сега то е осигурено от Световната банка. По нейно изискване трябваше да се актуализира работният проект, да се прекратят договорите с предишните изпълнители и да се избере нов изпълнител. Процедурата вече е обявена. Най-късно до края на следващата година ще бъде изграден.

Има ли напредък за каскада “Горна Арда”?

Тя е от огромно значение за нашата област, а и при строителството й ще бъдат назначени около 3 000 човека. Деклариран е ангажимент за подизпълнители да се наемат местни фирми. Според отговора от икономическия министър на наше питане всичко върви по план. На приключване е работният проект и се очаква в началото на 2014 г. да започне строителството.

А риск да се повтори ситуацията с “Цанков камък”?

Подходът, избран от правителството на ГЕРБ, е икономически доста по-целесъобразен. Привлича се външен инвеститор. Той и НЕК правят компания, която носи цялата отговорност по изграждането на каскадата. Т.е. българският данъкоплатец не се задължава по тежестите на този проект. Финансирането няма да е през държавния бюджет, както при “Цанков камък” – нелош технически проект, който се компрометира заради неговото почти тройно оскъпяване. Същото щеше да стане с проекта за АЕЦ “Белене”.

В началото на кампанията обявихте намерение за позитивизъм и поемане на реални ангажименти. Изкушихте ли се да отворите торбата с обещания?

Кампанията ни е позитивна и скромна. Партиите трябва вече да внимават какви ангажименти поемат. Хората осъзнават прекрасно кое може да се изпълни и кое не. В Рудозем например ни поставят въпроса за граничния пункт. Особено важен въпрос, по който работим, но как да обещаем кога ще се отвори, като нашите усилия са последователни, а от гръцката страна нищо не прави!?

Какви мерки сте предвидили за стимулиране на икономиката?

Ще коментирам енергетиката като стимул за икономиката. Оползотворяването на собствените ни ресурси е много важно. В момента внасяме природен газ на изключително висока цена. В България енергоносителите са едни от най-скъпите в Европа. Нашата стъпка – и спрямо концесиите, и в енергетиката, ще даде резултати след 3 г. Добивайки собствен газ на ниска себестойност, поне 30%, енергоносителите може да поевтинеят с още 15-20%. Това ще освободи средства на предприятията. Предлагаме разделяне на МИЕТ със самостоятелно министерство на икономиката и ресурс по европейски програми, който да достигне до малките и средни предприятия. Те ще имат улеснен достъп до около 3 млрд. лева за технологично обновление и модернизация. Сред мерките, които влияят на предприятията, е съкращаване на срока за възстановяване на ДДС за 7 дена. Облекчени административни процедури и съкратени срокове при обслужване. Въвеждане на електронно правителство, което ще спести време, а и е антикорупционна мярка. С европейски пари ще се създаде специален фонд за стартиращ бизнес. Целта е до 2020 г. да се създадат около 12 000 нови фирми.

Отговорът Ви на призивите за национализация и разваляне на концесионните договори?

При сегашната тежка криза хората изпитват носталгия към старото време, но разумните хора осъзнават, че това не може да стане. Аз съм работил в “Горубсо-Златоград” и когато беше държавно, и след като стана частно. Сега с три пъти по-малко хора произвежда същото количество руда и концентрат. Национализацията не е решение. Няма как да стане без сериозно нарушение на приватизационните или концесионните договори. А и това е много лош сигнал за инвеститорите. Всяка партия говори, че трябва да се привличат. Тоест, тезите за национализация и за привличане на инвеститори са взаимно изключващи се. Ние доказахме, че сме последователни в това отношение. Ще посоча рудодобива. Доказани находища намериха своя добросъвестен собственик. А с тях се свързват надеждите за няколко стотин работни места. Кардиналното решение за пазара на електроенергия е да насърчим либерализацията, конкуренцията между доставчиците и създаване на възможност потребителите да избират измежду няколко доставчика.

Как би могло да стане това?

Енергийният системен оператор (ЕСО) е част от структурите на НЕК. Притежава цялата енергийна мрежа в България. Той трябва да си отдели активите от НЕК и да не отказва на производител или търговец на енергия достъп до мрежата. Ако си избрал доставчик или търговец от Варна, той ти доставя енергията в Смолян и плаща такса за достъп на ЕСО. Тази такса той ти я калкулира в сметката за ток.

Няма ли да плащаме на ЕВН?

Не. И това е осъществимо в рамките на година-две. Тези монополи са създадени през 2001 г., няма какво да се лъжем. Либерализиране на пазара е и европейска директива. Ние направихме промени в Закона за енергетиката, но ДКЕВР не изготви поднормативните актове. Семерджиев основно затова си отиде. В Златоград наскоро идваха търговци, събраха предприемачите и казаха: “Ние предлагаме цена 3 ст. под цената на ЕВН. Плащате си достъпа, като на ЕВН, но ние имаме договор с АЕЦ “Козлодуй” и ви предлагаме по-евтина цена”. Интересът сега е към големите консуматори, не към битовите потребители. Но намерението им е да обхванат повечето предприятия в даден град и тогава ще предлагат по-ниска цена и за бита.

Приоритетите, по които ще работите в следващия парламент? Политика към малките и средни предприятия, стимулиране на инвестициите в неблагоприятни райони като Родопите и подобрение на инфраструктурата, тъй като това е важен фактор за привличане на инвестиции.

Очакванията ви за гласуването?

Искам да призова хората да гласуват разумно, да не разпиляват гласовете си за малки партии, защото ще бъдат насочени другаде. ГЕРБ е алтернативата на БСП и ДПС. Нека да размислят, да прегледат отново това, което сме направили и да ни дадат втори шанс, защото имаме опит. Ще разгърнем по-широко възможностите си. Ние сме единствената партия, която може да даде устойчиво и стабилно развитие на страната и по-добра перспектива за Смолянска област.