Камен Димитров е член на организацията на БСП в Чепеларе от 2014 г. Преди това също е бил член на партията и активен симпатизант на БСП. В Чепеларе е едноличен собственик на капитала на „Родопски Кът“ ЕООД, което е собственик на едноименната къща за гости в града. От 2011 г. е Финансов мениджър на “Арексим Инженеринг”, като от април 2014г. е член на съвета на директорите, а от юни 2015г. и представляващ дружеството. Бакалавър е по финанси и международен бизнес от Университета Бриджпорт, САЩ и магистър по бизнес администрация от Университета Минесота, САЩ. Пълноправен член на международния CFA Institute от 2009 г. Димитров има експертиза и над 10 години опит във финансовата сфера. Бил е член на съвета по финанси и данъчна политика към НС на БСП през 2013 г.

Партията ни е капсулирана в най-твърдото си ядро и не опитва да покаже никакъв потенциал да бъде модерна в тезите си и да изпълни със съдържание лозунга „Лявото е модерно“

Макар и условно позиционирана като дясно-центристка политическа сила, ГЕРБ във втория си мандат всъщност води предимно центристка и дори ляво-центристка политика, която се харесва на масовия избирател. В България най-голямата група избиратели имат ляв уклон на мислене и напрактика излиза, че ГЕРБ с политиката си достига до тях. БСП е изтикана на едно тясно игрално поле на крайния популизъм, като в момента дори не подбира между левия и десен популизъм. Независимо, че запазва една имагинерна и много условна втора позиция в национален мащаб, БСП се отдалечава значително от потенциала си да даде ясна заявка за властови ресурс, както на местно, така и на национално ниво. Централата на БСП не успява да формулира никакви ясни послания, които да са носители на истинското ляво и модерно мислене. Заявката за алтернатива на сегашното управление е слаба и неработеща, като крайният популизъм не е правилният път – БСП задължително трябва да напусне това малко игрално поле, което е задръстено от конкуренция като АБВ и националистични организации, за да бъде ясна алтернатива.

В нашата партия винаги тръбим, че правим анализ и взимаме поуки от изборни загуби. Лошото е, че загубите стават все по-тежки, а аз като партиен член не виждам какви поуки са взети – не се отрекохме ясно от фиаското на тандема Орешарски-Чобанов. Нещо по-лошо само ние като политическа сила понесохме негативите на това фиаско, независимо от това, че този мандат бе подкрепен от коалиционна формула. Същевременно, нито един път не направихме констатацията, че в новото столетие БСП е имала успех на избори тогава и само тогава, когато е защитавала модерни геополитически виждания; търсения на ценностите на западните развити общества , към които всички се стремим да насочим нашата държава; издържани икономически и финансови тези. Всичко това липсва в момента, особено след падането на кабинета Орешарски подкрепян от БСП. Всъщност именно Орешарски формулира такива тези и с това помогна БСП да спечели над 950 хиляди гласа, но за съжаление никой не очакваше той ще се докаже не като експерт, а като човек без воля да отстоява някакви принципи, който лесно се превърна в кукла на конци както бе предрекъл основния ни политически опонент – Бойко Борисов. Забравя се също, че БСП получи над 1 милион гласа подкрепа, когато Станишев ясно защитаваще европейските и западните ценности – никой вече не помни, че България формално стана член на ЕС с министър-председател Сергей Станишев. Никой няма да го запомни това, тъй като самият Станишев претърпя необяснима метаморфоза, с която перманентно отблъсна истински модерните ляво-мислещи хора в България и докара партията до сегашното и капсулирано състояние със силна тенденция на намаляващо влияние и политическа изолация. Новото ръководство на БСП от 2014 г. с нищо не показва воля да види тези грешки и да се разгриничи от тях. Всъщност дори е по-лошо, голяма част от старото ръководство продължава да бъде на мястото си или в ярки случаи – на топли места в Европейските структури. Отбягвайки да признаят тези очевидни констатации, те хвърлят партията именно в това тясно и малко поле на политическия краен популизъм със тези, които са празни и несъстоятелни или откровено миришат на стар мухъл. За мен е необяснимо една лява партия да не подкрепя държавните инвестиции в инфраструктура, да не подкрепя по-спокойните бюджети, които в момента се предлагат без да се бърза да се затяга колан и да се потъва в икономическа стагфлация, да не подкрепя ефективни механизми за достъп до международните капиталови пазари и дори да опонира танцувайки под знамета на „Атака“ и куп други необясними действия. Ясно се вижда, че такива политически послания не могат да обърнат сегашната тенденция в обществената подкрепа за партията ни. Простото обяснение е, че те са несъстоятелни, нелогични и не съвпадат с лявото мислене, което да е модерно.

Модерното ляво мислене трябва да защитава най-добрите тези, подобни на някои от политиките на американския президент Обама – един президент с подчертан ляв уклон на политиката си. Това са именно – ясната и предвидима среда за работа на бизнеса, силни политики за привличане на преки чуждестранни инвестиции, реиндустриализация на икономиката чрез стимулиране на инвестиции именно в такива производства и съответно работни места; насърчаване на истинската заетост в работни места разкрити от бизнеса, а не от социални програми. Именно когато имаме работещи предприятия от всякакъв размер, имаме висока заетост (над 3 милиона заети) и съществената част от тази заетост е в сектори с добавена стойност, тогава можем да пристъпим към послания за промяна на скалата на данъка върху дохода на физическите лица. Защо на първо време не застъпим по-разумната теза да се възвърне съотношението 1:10 между минималната заплата и максималния осигурителен доход – нима това няма да е съществена стъпка към идеята за по-голяма социална справедливост? Защо първо не направим обратно-регресивната система от данъци и осигуровки плоска за 99,5% от гражданите, преди да настояваме промяна в скалата на ДДФЛ? Също така, сигурен съм, че абсолютно нито един избирател на БСП не разбра каква точно лява политика прокара Корнелия Нинова като председател на временната комисия за пенсионните фондове в Народното Събрание. Ето за това „левите“ тези на БСП всъщност са популизъм и никой няма да ги възприеме истински, а междувременно ГЕРБ ще бъде титулован като хегемон.

Друг простичък пример за популизма и нищоправенето на национално и местно ниво в БСП е посещението на председателя на партията Михаил Миков в началото на 2015 г. През мандата на Орешарски на думи се изказваше тезата за реиндистриализацията на България. Безкрайно съм учуден от действията на Миков в Смолян, тъй като Смолян е прекрасен и ярък пример за възраждане на индустрията в един по-малък град. Как той дори и за секунда не се заинтересува да види това с очите си, да опита да почерпи някакъв опит относно причините за това положително развитие и да опита да превърне тези причини в теза за защита на една рецепта за реиндустриализация на България. Вместо това, той направи някаква неразбираема констатация за някакви ловни стопанства и напусна града. Основен виновни за такива провали са и представителите на партията от Смолян в централното и ръководство.

Много от националните тенденции в БСП се повтарят на микро-ниво в областните структури и общинските структури. В БСП вече не се насърчава критичното и различното мислене. Напротив, то се гони и подтиска. На централно ниво се говорят обичайните клишета за „младите“ и други подобни, но това остават само празни послания . Смолянска област е сред примерите за това. След два безлични мандата като кмет, Доря Янкова намери място в Народното Събрание. Само че Парламентът не може да е просто убежище за един или друг, там трябва да бъдат истински работещи представители на своите избиратели и искрено ползващи се с доверието им. Моето мнение е, че Дора Янкова не се ползва с доверието на избирателите на БСП в Смолянска област – мнозина са гласували за нея в два поредни избора за народен представител, защото просто не могат да изменят на БСП – един вид правят го, но със стиснат нос. На последните избори, ако не бе върнато правилото, че бюлетини без преференция са преференция за водача, то Янкова нямаше да е депутат. Аз лично намирам причината за това във факта, че тя не е ефективен водач на избирателите от структурите в Смолянско и ако вземе решение да бъде в депутатска листа, но не на първо място тя ще получи минимален и недостатъчен брой преференции. За това тенденциите в развитието на БСП в Смолянска област са същите, ако не и по-ярки от тези в национален мащаб. Аз сега съм сигурен, че Дора Янкова като председател в сянка на областния съвет на БСП ще хвърли вината именно върху областната и градските структури за поредното изборно фиаско, както е правила и в миналото. Фактът е, че колкото и да работят структурите, когато посланията, които партията формулира на ръководно ниво не стават, то резултатите ще са с низходяща тенденция. Няма да се учудя, ако БСП не успее да класира и депутат от Смолянска област на следващите избори. Ясно е, че Доря Янкова е част от това ръководство на партията, тя бе част и от предходното. Тя за огромно съжаление на избирателите на БСП не даде никакви обяснения за изборите си при гласувания в народното събрание в някои ключови моменти през 2013 г. За това тя не е и няма да има честта да бъде повече истински искрен представител на избирателите от БСП в Смолянско. Независимо, че се е вкопчила в позицията си – тя в момента работи на принципа „след мен и потоп“ в област Смолян. Това са всичките причини, поради които вярвам, че дори и лявото да е модерно в България, то БСП не е част от това модерно ляво пространство. Искам да завърша с посланието – “Време е за промяна”.

Редакцията на SmolyanNews.com няма отношение и не е задължително мнението в коментара да съвпада с мненията на редакторите.