Във фамилните имена на българите откриваме влияния от езика на различни етноси и групи, населявали земите ни от древността до наши дни.

Една голяма част от тях са свързани и с културното ни наследство, формирано в течение на петте века господство на Османската империя, обяснява пред БТА д-р Петя Банкова от Института по етнология и фолклор в Етнографския музей при БАН.

Историческото и религиозно-етническото битие на всяка общност определят в значителна степен произхода на имената в тази общност, посочва тя.

Част от фамилиите се дължат на прякори и прозвища, а други са свързани с

пряката работа на човека или с неговото социално положение . В личните, но най-вече във фамилните имена и прякори, се запазват сведения за рода и професията на неговите представители. Често пъти те отразяват и пожелание за някакво качество или умение, или характерна черта от външността и нрава, обяснява д-р Банкова.

По презимената на българите може да се “прочете” историята на нацията в областта на икономиката, бита, културата, морала, географската принадлежност, връзка с други етноси, личностна характерология на индивида и др., отбелязва от своя страна Катя Бакърджиева, която изследва народопсихологията в българските фамилни имена.

Ако се вгледаме в българските фамилии, ще открием тяхната древност, преминаваща от век на век, без да се променя, нито да се осъвременява, за разлика от собствените имена, в които всяка епоха внася модернизъм, посочва Бакърджиева.

Много от нашите фамилни имена са с турска, персийска или гръцка етимология, за други

има и българска и турска дублетика

(например Зидаров-Дюлгеров, Железов-Демиров и др.).

Фамилните имена, свързани с професии и занаяти са многобройни и са характерни главно за Възраждането – Житаров, Харманджиев, Оризаров, Брашнаров, Овчаров и др.

Срещат се и дублетни форми: Овчаров-Чобанов, Биволарски – Мандаджиев (от “манда” – бавен).

Българинът е добър занаятчия и това е оставило следа върху презимената, някои от които се отнасят до минал бит като: Дръндаров (от “дръндар” – чепкало), Калайджиев, Гайтанджиев, Кенаров и др.

Други имат своето значение и днес: Златаров-Сарафов-Куюмджиев и др. Присъстват и дублети: Зидаров- Дюлгеров, Пчеларов-Кованлъков, Шивачев-Терзиев.

Срещат се и фамилии, които доказват връзката на населението с морето: Гемиджиев-Шаланов, Рибаров-Балъков, Вапоров (от “вапор” – параход), Моряков, Корабов и др.

Има и презимена, свързани с професии от културния живот: Даскалов, Калиграфов (краснописец), Газетаров (вестникар), Писаров, Подвързачов и др.

Художествените занаяти намират отражение в имена като: Марангозов (резбар), Зографов, Молеров (художници), Майсторов-Устов и др.

Връзка с лечителстовото и езотеризма откриваме във фамилиите: Докторов-Хекимов, Знахаров, Вещеров (лечители), Гледачев, Билкаров.

Фамилните имена, свързани с бита, физиологията, качествата на характера събуждат особен интерес. Сред тях са фамилии като: Белмустаков, Абрашев (луничав), Герджиков-Гюзелев-Дилберов (красив), Слабаков, Левентов (строен), Кьорчев (сляп), Дюстабанов (с плоско стъпало), Маразов (често боледуващ), Пелтеков (заекващ) и др.

Колоритни са презимена като:

Сайбиев (добър стопанин), Въртикъщов, Тевекелиев (щедър), Късметлийски, Чалъмов- Чалъшканов (усърден, сръчен), Умников, Губиделников, Тембелиев, Чапкънов (хитрец), Бербатов (нечист), Яланджиев (лъжец), Дремджиев и др.

Фамилните имена, свързани с географски топоними, населени места и други етноси са многобройни.

Връзката с географски топоними разкрива потеклото на българите в широки географски граници: Балкански, Бесарабски, Тракийски и др.

Сред фамилиите, посочващи точния произход са Банскалиев, Калоферов, Тетевенски и др.

Особен интерес представляват фамилни имена във връзка с други етноси като: Гагаузов, Каракачанов и др., както и със страни и селища, където е пребивавало лицето със съответната фамилия: Парижев, Сирийски и др. подобни.

Сферата на социалния живот също дава отражение върху фамилните имена. Съществуват две категории от тях – свързани с

прослойката на бедните от една страна и на заможните – от друга

Първите се отнасят до вида на работа: Гавазов, Измекяров (слуги); до облеклото, както и до прехраната: Голчев, Мамалигаров и др.

Имената на заможните показват по-висок ранг: Десподов, Болярски; богатство: Алтънов, Сребров, Тузсузов (богаташ). Не липсва и отрицателна отсянка: Кожодеров, Лихварев и др.

Други имена, отразявящи социалното положение: Чорбаджиев, Чифликчиев, Консулов и др.

Със своя тънък усет за икономическото разделение, народът е създал подходящи и точни прозвища, които постепенно са се превърнали във фамилни имена, коментира Катя Бакърджиева.

Християнската религия присъства също във фамилните имена

Най-разпространената фамилия от този вид е Попов, както и Хаджиев (поклонник на Божи гроб).

Съществуват и фамилии, които имат връзка с църкви и манастири – Свещаров, Клисаров и др., както и Иконописов, Зографов.

По-отвлечено значение имат имената Шейтанов, Духовников, Ангелатов и др.

Интересни са фамилиите Черноризов, Чернокапов, Отшелников, дори и Шаманов (езически жрец).

Чрез близостта с гръцката църква идват имената Папазов (от “поп"), Парадизов (от "рай”) и др.

От взаимодействието на българи и турци са се появили имената: Ходжев (турски духовник), Текелиев (турски параклис), Дервишев (мохамедански калугер) и др.

Отношение към изкуството откриваме и във фамилните имена – Гайдаров, Кавалджиев, Сантурджиев (от “сантура” – подобие на китара), Зурлов, Бозуков, Тъпанджиев, Даулджиев.

Майсторите на чанове и хлопки носят имената Хлопатаров, Чанов.

Презимената Пеев, Пейчев, Орфеев говорят за певческа дарба, а Хороводов – за владеене на танца. Художниците са се изявявали главно в изписване на църкви и манастири, така са се появили фамилиите Иконописов, Зографов.

Фамилните имена, свързани с флората, доказват

тясната връзка на народа ни с природата и родната земя –

например Боров, Босилков, Брезински, Буков, Върбанов, Върбов-Ракитов, Гиргинов, Горянски, Грозданов, Грудов, Гюлмезов (от “гюл” – роза), Зеленогорски, Зюмбюлев, Луков, Мешеков (вид дъб), Орешарски, Орманджиев (от “орман” – гора), Папуров, Пчелинов, Пиперков, Пънчев-Кютюков, Рапонов (от “ряпа"), Розов, Семков, Сусамов, Съчков, Тополов-Каваков, Трендафилов-Гюлов, Трьнков, Трънски, Фиданов, Флоров, Хардалов, Церов (вид дъб), Чамкориев (от “чамкория” – борова гора), Чамсакъзов (от "чамсакъз” – борова смола), Черешаров, Чимширов, Чинаров-Ябланов, Чушков, Шипкалиев, Шипковенски, Шумков, Шумарев, Щирков, Яворов, Яворски, Ясенов

Домашните животни са били пръв помощник в работата на селянина – и от тук идват фамилии като: Волов, Говедаров, Жребецов, Катърски и др.

Срещат се и такива, които говорят за животни-пазители или вредители: Котев, Мишков, Вълков и др. Фамилиите Свинаров, Мисирков, Кокошкаров, Скумриев идат от названия на животни, които присъстват на трапезата като храна.

Други разкриват връзката с дивата природа: Самсаров (от " самсар" – белка), Мечков, както и митични: Змеев-Аждеров, а и обобщаващи: Зверев, Животинов.

Богато е разнообразието от имена на птици: Кълвачев, Гълъбов, Соколов и др. И тук се срещат дублети: Сърнев-Караджов, Славеев-Бюлбюлев-Бюлбюлиев и др