Бюлетините за парламентарните избори са общи (интегрални) и са свързани в кочани. За да не могат да се подменят в кабинката за гласуване, те имат полиграфическа защита и номерация.

Всяка бюлетина има два съвпадащи номера, които се откъсват. Преди гласуването секционната комисия откъсва бюлетината от кочана, където остава единият от двата номера, и я подава на избирателя. След гласуването избирателят подава сгънатата си бюлетина на комисията. Тя сравнява втория номер с този, който е останал върху кочана. Ако съвпадат, го откъсва и го пуска в отделна кутия. Избирателят пък пуска в урната сгънатата бюлетина, върху която не е останал нито един номер.

От лявата страна на бюлетината са изписани имената на партиите, коалициите и инициативните комитети, издигнали независим кандидат, както и квадратчета с поредните им номера. В дясната ѝ част има и кръгчета с поредни номера. Броят им отговаря на удвоения брой на мандатите в съответния изборен район – максималната дължина на партийната листа. Избирателят може да отбележи избора си за само със знак Х или V със син химикал в квадратчето с номера на съответната листа, иначе бюлетината ще се счита за невалидна.

Освен партия или коалиция, той може да посочи и предпочитание за конкретен кандидат от листата – т.нар. преференция. За целта трябва да постави знак X или V и в едно от кръгчетата от дясната част на бюлетината – с номер, който съответства на поредния номер на кандидата в листата. Пред изборното помещение и в кабините за гласуване има табло, на което са изписани имената и номерата на кандидатите по листи.

Ако избирателят не отбележи преференция, гласът му ще се зачете като предпочитание за водача на листата, определен предварително от партията.

В някои секции експериментално има и машинно гласуване. Не е задължително тези, които участват в машинното гласуване, да пускат и хартиена бюлетина. Но резултатите от машинното гласуване няма да се зачитат.