Захарта – на кристали, на бучки, бяла и кафява, съществува дори и бързоразтворима. Коя да изберем? Коя е по-полезна и по-сладка? Кафявата захар е най-скъпа и това се обяснява с нейното транспортиране от плантациите за захарна тръстика в Бразилия до магазин. Но производителите твърдят, че високата цена се дължи на скъпата й преработка. И все пак истината е, че високата цена се диктува от модата.

Кафява захар хората ядат още от древността. Колкото по-тъмна е захарта, толкова повече са в нея органичните примеса от сока на растението. Колкото по-бяла е тя, толкова повече е пречистена.

Преди години бялата захар се е смятала за най-сладката и най-чистата. Кафявата захар се е възприемала като недобре изчистена от т.н. черна патока (гъсто, сладко вещество – продукт на непълното озахаряване на скорбялата), която се е използвала за производството на ром. Днес вече е известно, че тя всъщност е полезна, защото съдържа много микроелементи като калий, калций, желязо. Оказва се, че рафинираният продукт не е по-полезен от естествения, от този, който е по-близък до природата.

На фона на чуждата нашата бяла захар от цвекло изглежда като “бедна роднина”. Но тя също има своите достойноства. Тя също съдържа микроелементи, а в нейният сок се съдържат пектин, белтъчини, полезни органични киселини, калий, натрий, магнезий, желязо. Просто не е прието тези съставки да се изписват от производителите на опаковката на продукта и те остават неизвестни за потребителя.

Захарта е необходима на организма за нормалната обмяна на веществата. Преди век най-много захар са употребявали англичаните – 40 кг годишно. Оттогава потреблението на захар в света постоянно се увеличава. Днес Световната здравна организация определя като норма за безвредното количеството захар 40 кг годишно. Разбира се има строги привърженици на здравословното хранене, които твърдят, че консумираната захар не трябва да надвишава 2 кг.

Не престават и споровете за ползата и вредата от изкуствените заместителите на захарта Това се отнася и за аспартама (най-разпространеният в различните страни подсладител), който е обявен за безопасна хранителна добавка и който се съдържа в почти всички сокове, сладки газирани напитки и други продукти, но неговата безвредност всъщност не е доказана научно. Напротив – споровете продължават. В хранителната промишленост вместо захар често се използва и ксилитол.

Ако трябва изобщо да се говори за най-подходящият заместител на захарта, то това може да бъде само медът – натурален подсладител, съдържащ ценни вещества: глюкоза, фруктоза, органически и минерални вещества.