Прането на пари е стара нелегална дейност, чиито размери стават все по-големи. Това каза на конференцията „Борба с прането на пари" следователят Румен Киров, ръководител на отдел „Международно сътрудничество" към НСлС. Прането на пари има три фази – натрупване на незаконни доходи, влагането им в легален оборот и извличане на чисти доходи от него.

Схемите за това са доста разнообразни, но винаги са съобразени с законовите регламенти, финансовия капацитет и корупционния потенциал на местата, където „перачите на пари" действат. Има и предварителна подготовка, като например откриване на фиктивни фирми, банкови сметки или дори фондации, чрез които се пренасят паричните потоци. Киров посочи, че за противодействие на „прането на пари" трябва да се открие точният източник на паричните потоци, които циркулират чрез фирми-буфери с фиктивна дейност, банкови сметки с невярно съдържание, несъществуващи хора, или просто като се смесват с легални доходи. Често тези, които извършват незаконното деяние, са добре организирани и подготвени юридически и счетоводно. Някои от тях се задоволяват само с покупката на имот или скъпи вещи, докато по-сериозните играчи използват изпраните пари, за да развият легален бизнес. Точно така е правил известният Ал Капоне в САЩ, инвестирал незаконните си доходи от забранената тогава продажба на алкохол, в система от обществени перални. В днешно време парите, които се „перат" идват от незаконни дейности като трафик на дрога и проституция.

По данни на Международния валутен фонд “изпраните пари” са между 2 и 5 процента от световния брутен вътрешен продукт.

Българското законодателство срещу „прането на пари" се развива в синхрон с международното, но има и своите пропуски – недостатъчната практика, малкия опит на съдебните състави, които разглеждат такива дела, а също и корупцията в някои институции. Според българския заместник-министър на вътрешните работи Веселин Вучков „прането на пари" е сложно престъпление, което налага международно сътрудничество, според заместник-главния прокурор Валери Първанов има нужда от по-широко прилагане на мерките срещу „прането на пари".

Хелмут Палдер, съветник в Баварското правосъдно министерство, каза че делата срещу „пране на пари" са малко на брой, тъй като деянието е трудно за доказване. Германските експерти допълниха, че в Германия е криминализиран дори опита за „пране на пари". Въпреки това осъдителните присъди в страната били малко на брой.