Как изглежда вотът по време на криза в южната ни съседка през погледа на един журналист, който години наред ни въвеждаше в дебрите на идеологическите борби между “Неа демократиа” и ПАСОК и ни разкриваше причините за яростното противопоставяне на политическите кланове Караманлис и Папандреу? Кои са плюсовете и минусите на двамата кандидати за поста на министър-председател? Защо лявата идея има дълбоки корени в Гърция и защо тя у нас е със затихващи функции? Как изборните резултати ще повлияят на Балканите и в частност на македонската евроатлантическа интеграция?

Интервю на Ивелина Оприкова, Информационна агенция КРОСС

Днес гърците пишат една нова страница в своята история. Привидното европейско благоденствие и стабилност като че ли се пропукаха под натиска на кризата и днес гърците участват в най-критичните за страната избори. Кои са плюсовете и минусите на двамата главни кандидати за поста на министър-председател на Гърция? Преимуществата безспорно са на страната на Георгиос Папандреу и на ПАСОК, но това е едно привидно преимущество, защото все пак не са били във властта дълго време. Докато другият претендент „Нова демокрация" е износена, изтъркана от скандалите на правителството и министрите, като този със „Сименс", от пожарите и младежките вълнения. В този смисъл, без съществено да се отличават една от друга, двете партии ще спечели тази, която носи някаква промяна. А що се отнася до самите персони? Това е един много интересен въпрос за Гърция, защото тези две фамилии – Караманлис и Попандреу управляват страната от много десетилетия. В управлението на Гърция са участвали техните бащи и деди. Примерно за Георгиос Папандреу се смята, не знам дали справедливо, че той не носи харизмата на своя баща Андреас Папандреу и е по-мекушав и по слаб, но това може да бъде превърнато в някакъв плюс, когато той дойде на власт. Във всеки случай, изпитанието за победителите в днешния вот ще бъде винаги под известно съмнение, тъй като проблемите, които има да решава гръцкото общество, не се изчерпат само с простата смяна на една партия. От една страна, в държавата има сериозна криза, от друга страна, налице е радикализация на гръцкото общество.

Наблюдаваме едни сериозни амбиции и претенции, и то обосновани, да влязат в гръцкия парламент имат както крайната десница, така и крайната левица, а със сигурност и компартията, която има стабилно мнозинство. Младежките вълнения ясно показаха, че проблемите в съседна Гърция са вече извън партиите. Младите хора в южната ни съседка не вярват, че с една ли друга партия ще се решат техните проблеми. Тази партия, която вероятно ще дойде на власт, ще бъде ПАСОК, но тя няма да се радва в бъдеще на едно „розово" всекидневие, а пред нея ще има големи изпитания.

Споделяте ли мнението, че определени фамилии си разпределят и предават властта в Гърция? По въпроса за фамилиите смятам, че гръцките политици са професионални. За тях това е по наследство. Те са обучени и цял живот се готвят за тази политическа роля и в това, в известна степен, няма нищо лошо. От друга страна, минусът е в това, че се въртят едни и същи фамилии и това се чувства като недъг на политическата система. В парламента на Гърция половината от депутатите са наследници на големи фамилии, както министрите, така и председателят на парламента и министър-председателят.

Как преценявате гръцкия двупартиен модел? Кои са добрите и лошите му страни? Едва ли е точно да го определим така, по-точно моделът облагодетелства двуполюсното управление. Техният избирателен закон дава възможности на партията, спечелила първото място, да избегне коалициите и достатъчни бонуси на втората партия да бъде силна опозиция. Двупартийната система има своите преимущества. Тя първо е приета от по-голямата част от гласоподавателите, има възможности да създава силни правителства и означава политическа стабилност. Това показва, че всяка партия когато дойде на власт, управлява сама и носи цялата отговорност. В Гърция няма безидейни коалиции, които си прехвърлят отговорността между партньорите. Смятам, че този модел би могъл да бъде и за нас като добър пример.

Имат ли роля малките партии в днешния вот? Участието в политическия живот не означава, че непременно трябва да бъдеш в управлението. Присъствието в парламента не е никак малко и възможностите на малките партии в него никак не са за пренебрегване. Според закона никой не пречи на спечелилата избори партия да си състави коалиция, но тогава тя няма да получи бонусите и в това отношение гърците са го измислили добре. Малките партии могат да играят ролята на опозиция, могат и да подкрепят управлението и властта, но те достатъчно добре представят тенденциите в гръцкото политическо общество и с присъствието си в парламента те защитават определени интереси. Например, гръцката комунистическа партия – тя е ортодоксална комунистическа партия от “сталински тип”. Тя не се е мръднала и сантиметър като фразеология от миналото и въпреки това, тя има едно винаги стабилно представителство между 7-8 до 10 % от избирателите. Това, че те не са във властта и в един кратък период бяха временно в една коалиция, доказва, че те имат възможността да защитават интересите на определени слоеве.

Г-н Гарелов, защо лявата идея има толкова дълбоки корени в Гърция, а при нас има затихващи функции? Левите идеи в Гърция са на една много сериозна почва, за разлика от България. Освен компартията, в Гърция има достатъчно други леви и левичарски партийки и организацийки. Самата ПАСОК е съставена от много „леви" хора, които наистина имат такива убеждения. Навремето, когато емигрантите от Гражданската война се връщаха в Гърция, те предпочитаха да влязат в ПАСОК, а не в компартията, от страх, че ако компартията стане много силна, това може да предизвика отново военен преврат. Спомням си девиза, който издигнаха и с който спечелиха изборите – “Караманлис или танковете!”. В Гърция, както и в Испания, имаше гражданска война. Стотици хиляди са кръвно свързани с лявата идея. Има и друго. Гърците са изключително солидарни, както помежду си, така и с други народи. Те не са конформисти и не се страхуват открито да изразяват чувствата си. В Гърция „левият" човек, или комуниста е образ на човек, който или е участвал във войната за независимост, или е участвал в борбите срещу германските нашественици, или в борбите за интересите на работническата класа – истински защитник на бедните слоеве. Докато при нас комунистите са синоним на “дебел, ояден номенклатурчик”. Съвсем по-различен начин звучи лявата идея в двете страни.

Как ще повлияят резултатите от днешния вот на Балканите? Как ще се отразят те, например на преговорите между Атина и Скопие и на македонската евроатлантическа интеграция? По въпроса за името на Македония, гръцкото общество е на едно становище и там няма никакво значение коя партия е на власт. Никакво значение няма дали демократите или социалистите управляват, когато става въпрос за националните проблеми. Там има единна позиция и никой управляващ не би си позволил да провежда индивидуална политика в това отношение и да провежда политика против интересите на хората. Аз лично смятам, че в това отношение, като че ли „Нова демокрация" беше склонна да търси някакви компромиси по този въпрос. Спомням си навремето, когато председателят на партията беше Константинос Мицотакис ме извика да ми даде специално интервю, което да излезе в чужбина и да донесе някакво смекчаване на позицията, т. е. да не реагират така остро гръцките медии. Георгиос Папандреу например показва една чувственост в отношенията с Турция. Той се разчита като един по-модерен, по-диалогичен политик, но аз не вярвам, че гърците ще направят някакви съществени отстъпки що се отнася до въпроса за отношенията с Македония.

Каква е разликата между гръцкия и българския избирател като поведение по време на избори? Защо когато в южната ни съседка гласуват или стачкуват са много единни, а у нас е различно? Преходът при тях е много по-различен. Когато падна военната хунта си спомняте с какъв ентусиазъм и екзалтираност те ходеха на митингите. Гърците са хора, които винаги са обичали демокрацията. Толкова години след това гърците продължават да бъдат на митингите все така страстни. Те влагат в политиката толкова много темперамент, точно колкото във футбола. Гърците са хора, които не променят своите убеждения, те подкрепят докрай своите лидери. Гласуването в Гърция продължава да е задължително по конституция, въпреки че са отменени административните наказания за негласуване и в този смисъл то не е задължително, защото няма санкции. Въпреки това, знам че гърците ще участват масово в този избор. Гърците са хора, които са вътре в политиката, докато ние сме хора по-апатични, за съжаление. Българинът винаги е бил по-чужд на колективните действия и колективните каузи.

Кое е общото и различното между българския и гръцкия политически елит? Няма нищо общо между двете категории. Гръцкият политически елит е елит с традиции, в това отношение той се отличава дори от Западноевропейския. Там от десетилетия съществува едно продължение на семейните традиции и политикът се изгражда с годините. Гръцките политици са професионалисти, те са богати, ползват се с обществена подкрепа. В Гърция много рядко пробиват нови имена. При тях не може да се случи някой непознат и неизвестен да направят фурор в политиката, докато в България това е традицията.