Етнографски комплекс Златоград навърши 20 години, получи приз за развитие на туризма

Етнографския ареален комплекс в Златоград получи признание за приноса си в развитието на туризма в региона. Наградата е по повод 20-годишнината на комплекса, която се отбелязва през настоящата 2021 година. Идеята за него се заражда през 2000 година, а на 24 май 2001 г. е официалното му откриване. През тази недълга своя история комплексът бе не само поддържан, а непрекъснато развиван и обогатяван. Безспорен е приноса на Етнографски комплекс за развитието на Златоград и региона. Той и дейността му създадоха нов поминък за града и жителите му. Ако през 2000 г. в Златоград съществуваше едно малко хотелче – сега тук местата за настаняване са 46 с над 1000 легла. Златоград се превърна в популярна туристическа дестинация. За цялостната си дейност Етнографския ареален комплекс нееднократно е отличаван от различни институции на престижни форуми. Той превърна Златоград в дестинация за културно-исторически туризъм.

Разговаряме със създателя на Ареалния комплекс и управител инж. Александър Митушев. Заслугите на г-н Митушев в областта на туризма и културата, както и в реализирането на новаторски идеи, допринасят за утвърждаването на Златоград, като интересна и посещавана дестинация. Висок е приносът му при реализирането на редица мероприятия, част от Културния календар на Община Златоград.

Г-н Митушев може ли да ви върна 20 години назад във времето, как се роди идеята за създаването на този емблематичен за общината Етнографски комплекс?

Нещата тръгнаха от Стария град. Посещавайки го често, виждах много работилници, кафенета, които във времето са сменяли предназначението си, преди 20 години всичко беше замряло. Тогава се роди идеята да се даде живот на Чаршията. В началото започнахме с няколко работилници, направихме археологически музей. Първо със сбирка от артефакти във фотографски план. Започнахме работа 2001 година първо с музей и с работилница – тъкачна, терзийска и т.н. Имаше интерес, но хората минаваха само пътьом, разглеждаха и си тръгваха. Това не ни беше достатъчно, искахме да задържим туристите по-дълго време. На следващ етап решихме да създадем СПА комплекс, който дава възможности за релакс. През 2007г. направих база за риболов и отдих, която предлага възможности освен за риболовен туризъм и за провеждане на тимбилдинги. Има и много археологически пътеки за пешеходен туризъм. Така, постепенно през годините Златоград се оформи, като една дестинация предлагаща не само културно-исторически туризъм, но и с възможности за почивка в рамките на 7 до 10 дни.

Как Етнографския комплекс промени Златоград?

Трябва да спомена, че през 2001 година имаше само едно хотелче с 4 стаи и едно две места за хранене. 20 години по-късно имаме 46 места за настаняване и 1050 легла. Това показва, че града има потенциал, който съвместно с общинското ръководство доразвихме. Изгради се инфраструктура, която дава възможности за пешеходен туризъм, създадоха се много интересни мероприятия, които се провеждат ежегодно и града се изпълва. От 2007 година започнахме с много добър културен календар със 7 – 8 мероприятия през годината, свързани и с бита, с обичаите и с традициите тук.

Към каква целева група туристи сте ориентирани?

Не подценяваме нито една. Към всички. Ние така сме построили местата за настаняване, че те дават възможности на всякакъв вид туристи. Например, семеен хотел Върбица дава възможност за настаняване на пенсионери и ученици, той е с по-ниска категория. В комплекса обаче, като се включат СПА процедури, съответства за средна класа и гостите идват както за процедури, така и за културен туризъм. Тази група е най-многобройна. Разбира се не подценяваме тиймбилдингите и заможните предприятия, които могат да си позволят по-скъпи мероприятия – имаме рисуване на керамика с вино, дава се възможност за обучение на грънчарство, терзийство, тъкачество и много добре се възприема. Не подценяваме нито една група от нашите гости, които ни посещават.

Как пандемията се отрази през последната година и половина на този бизнес?

Като се има предвид, че 30 % от персонала е ангажиран с анимацията, музейни работници и работници в работилниците, нещата са много сериозни. При липса на посещения липсва и издръжка. Сериозни са и самите затваряния, които се провеждаха, а и сега сертификатите също влияят на посещаемостта.Трудно е.

Възстановяването на стари занаяти и традиции в Стария град само музейна стойност ли има? Там реално се работи. Има реални неща, които се предлагат – ножове, изделия от кожа, неща за селското стопанство, произвеждат се чанове, съдове от глина.

Има ли интерес към тези продукти?

Всичко се работи на ръка и производителността е много ниска.

А, как се съхраняват за идните поколения – сбирките, книгите ..

В библиотеката вече сме съхранили 14 издания с историческа насоченост – златоградски песни, златоградски гозби, златоградски легенди, историята за Дельо войвода, християнството, размисли за орфизма и т.н.

Провеждат се и редица археологически изследвания в близост до Златоград? Разкажете ни повече за тях?

В момента провеждаме осмата експедиция, разкопките са много интересни, освен че обогатяват фонда на музея, онагледяваме и живота на траките, на хората от средновековието. Това е свързано с посещение на самите разкопки и след това показваме това, което е открито. В момента довършваме разкопките на един династичен център, което включва укрепено селище, храм и некропол. За некропола преди две години е дадена много интересна информация за накити на тракийска принцеса. Много скъпи сребърни накити и полускъпоценни камъни, които датират от ІІІ – ІІ век на това селище. На този обект нищо не е строено през вековете. В следващ етап ще се експонират в музея в две отделни зали – едната от които интерактивна зала, където с модерни похвати ще бъдат показани и разкопките и експонатите.

Разкажете ни и за друг ваш интересен проект „Календари“?

Това е колекция от портрети нарисувани от двама художници от Варна – Николай и Марина Русеви, с тях работим от 10 – 12 години. Портретите са на видни личности от средновековието, на тракийски владетели, на цариците от средновековието, на българските владетели от Аспарух до цар Иван Шишман, на видни хайдути. Към всеки портрет има кратка история за личността и така оформени като календари по линия на “Ротари клуб” ги подаряваме на училищата. Това има възпитателен ефект.

Имате съвместни проекти с Регионалните исторически музеи в Смолян, Кърджали и Пловдив?

Проектите ни с музеите в Смолян, Кърджали и Пловдив са свързани предимно с взаимопомощ. Те ни предоставят интересни артефакти, които ние показваме. Имаме и съвместни археологически дейности, правим и съвместни изложби.

Прави впечатление, че във вашия офис има доста интересни антики....Антиквар ли сте?

Мога да кажа, че сред инженерите съм най-добрия антиквар. Когато нещо ме впечатли, аз му се радвам известно време, след това намира място в музея или в различни антиквариати, когато не е за експозиция.

20 години след създаването на Етнографския комплекс, каква е вашата равносметка? Струваха ли си всичките усилия и труд? Тук трябва да отбележим, че вие сте изключителен патриот, помагате много на града и имате големи заслуги за развитие на региона, като културно-историческа и туристическа дестинация.

При фокусите или някои опасни неща се казва „не правете това у дома“. Аз бих казал, не се захващайте с такъв бизнес, ако нямате вътрешна потребност, тъй като изисква много средства, а възвращаемостта е много труден и бавен процес. Всичко това е постигнато с помощта на един много добър екип и с фирма зад гърба ми, която може да помага. Без пари не става. През тези 20 години средствата от производствената ми фирма са инвестирани само тук, никакво разпиляване е нямало. Не мога да дам еднозначен отговор на този въпрос. Само ще кажа, че цялата тази дейност без емоция не става, особено що се отнася до музейната, археологическата и изследователската.

Тежки времена ли настъпиха за бизнеса и как оцелява той в малкия град?

Не е леко. Всички го виждаме. Съвпаднаха много кризи – политическа, енергийна, здравна, социална. Това поражда кризи и вътре в региона, в предприятията. Имаме проблеми с кадрите и осигуряването на материали, с логистиката и т.н. Нашата фирма се занимава с производство, услуги и търговия, така че справяме се някак си. Основната ни цел е да вдигнем жизненото равнище на хората, да увеличаваме заплатите. Това обаче е трудно, тъй като инфлацията всеки ден изяжда парите ни с високите цени.

Ако срещу вас сега има потенциални туристи, които очакват да провокирате интереса им, как бихте презентирали Златоград?

Ще им кажа, че има какво да им покажем в нашия град, и като паметници, и като издания и като възстановки. Всички мероприятия, които организираме имат много патриотичен характер. Аз мисля, че Златоград се превърна в едно място, което наистина възпитава на патриотизъм.

Как си взаимодействате с институциите и помага ли ви общинската администрация при реализирането на проектите?

Публично-частното партньорство е много важно. С община Златоград сме партньори в много отношения. Взаимодействаме си добре.

Не мога да не ви попитам и за ГКПП Златоград, който вече година и половина е затворен. Как се отразява това?

Туристическия поток от гръцка страна беше повече за шопинг, за търговия и за СПА. Що се отнася до културно-историческият туризъм, много малко са гръцките туристи, които се интересуват от него, така че мисля, че не сме загубили много. Преди затварянето имахме седемдневни пакети, в които два дни пращахме туристите ни в Миродато и Ксанти, така че ние работихме повече за тях. Говоря в чисто туристически план. Що се отнася до малките магазинчета и места за хранене, на тях затварянето на пункта се отрази негативно.

Какви ще бъдат вашите финални думи към нашите читатели?

Културно-историческия туризъм е много интересен за инвестиции. За съжаление е много скъп, а възвращаемостта е трудна и бавна, но пък си струва, емоцията е голяма. Заповядайте в Златоград има какво да ви покажем и сме сигурни,че ще останете доволни и ще се върнете отново.