Шефът на Клиника по токсикология във Военномедицинска академия Проф. Никола Александров: Антибиотиците са по-вредни за жените
Проф. Александров, заради тежките усложнения на грипа антибиотичното лечение продължава не един, а понякога два и повече курса. Как можем да противодействаме и кога да почнем да вземаме пробиотици?
Пробиотиците могат да помогнат и преди заболяването. Тогава засилват имунната система на деца и възрастни и те не се разболяват или, ако заболеят, прекарват инфекцията много леко – със слаба температура, кихане, кашляне и след ден-два са напълно здрави. Другият начин е да се вземат, след като лечението с антибиотици приключи.
Казахте, че пробиотиците се пият, след като лечението с антибиотик завърши. Защо?
Докато се пие антибиотик, те няма да действат или действието им ще е слабо. Лечебната им сила идва, след като курсът с антибиотик завърши. Антибиотикът унищожава както вредните микроорганизми, така и полезните. Той действа тотално. Това означава и името му – антибиотик в превод е „унищожавам живот”. Затова и той не бива да се пие повече от 5-7 дни. Ако не подейства за този срок, от него въобще няма смисъл.
Да, но лекарите го изписват. Първо за 5 дни с един вид, след това още толкова с друг с надежда все някой от тях да помогне.
Това е грешка на медицинското изкуство. Най-правилно е той да се изпише, след като се направи антибиограма, която да определи кой е този, който ще помогне в конкретния случай срещу конкретния причинител на болестта. Едва след като лечението приключи, се вземат пробиотици, които ще възстановят нормалната флора на дебелото черво.
Ако не вземаме добавки, може ли да се оправим от само себе си?
Може. Естествената флора ще се възстанови по естествен път, но много бавно. Понякога с месеци, дори след години. Междувременно може да се стигне до дисбактериоза, а при жените да се наруши защитната бариера във влагалището, която пази от зарази. И те да развият различни гъбични инфекции. Затова жените са по-уязвими от антибиотици в сравнение с мъжете.
Има ли значение какъв антибиотик се пие, нали има модерни, от ново поколение?
Всички антибиотици действат по един и същи начин – унищожават и болестотворните, и полезните микроорганизми. Пробиотикът е негова антитеза. В превод името му значи „създавам, възстановявам живот” .
Колко време трябва да се противодейства?
Състоянието на организма след антибиотично лечение може да се възстанови с пробиотици за около месец. Затова те трябва да се пият поне месец.
А нашият организъм няма ли собствена защита, защо му е нужна помощ?
Нормално в човешкия организъм има пробиотици – лактобацилус, ацидофилус, бифидо бактерии. Те нормално съществуват в организма ни, но са в спящо състояние или много бавно и трудно се развиват. Откритието на траките е лактобацилус булгарикус. Той не живее в човешкото тяло. Има го в растенията, във водата, в дъба, дряна и в чашките на някои цветя. Когато вземем лактобацилус булгарикус с българските пробиотици, стимулираме собствената защита. Лактобацилусът е като стартер за спящите микроорганизми. И в цял свят той няма алтернатива, затова е ценен. Той възстановява чревната флора, а оттам и имунитета. Засилва цялата имунна система.
А съветът на лекарите да се се яде по кофичка кисело мляко?
За съжаление нашето мляко не съдържа вече лактобацилус булгарикус. Купуват се по-евтини закваски.
Казахте, че профилактично пробиотиците могат да се пият и от деца. Няма ли опасност от алергична реакция?
Няма риск от алергии. Майките се страхуват, ако детето има доказана алергия към млечен белтък.
Честа ли е тя?
Много често така наречената алергия към млечния белтък всъщност е ензимен дефицит към млечна захар. Тя е широко разпространена. И двете диагнози често се смесват. Алергията към млечен белтък е рядко заболяване. Едва 12 на сто от българите я имат, докато в Западна Европа този процент е 20 до 25. Повече хора имат ензимен дефицит към млечната захар – към лактозата. В пробиотиците лактозата е разградена по биотехнологичен път и те не съдържат лактоза. Затова могат да се приемат и от деца, както се пие айран и кисело мляко, които съдържат лактобацилус булгарикус. Той има ензим, който разгражда млечната захар. Благодарение на него ние на Балканите преди години сме създали ген и синтезираме ензима лактаза, който разгражда млечната захар. Вероятно това е така, защото векове наред сме консумирали кисело мляко. И затова нашето население много по-рядко от други народи има ензимен дефицит. И нямаме непоносимост към млякото или тя е в много по-малка степен в сравнение със западните страни.
Децата от каква възраст могат да вземат лечебно или профилактично пробиотици?
След едногодишна възраст вече могат да ги вземат