“Има зърнена, хлебна, ценова и т.н. кризи. В момента сме в критичен зърнен баланс, защото МЗ объркаха сметките колко зърно ще се произведе в България и колко ще е годно за производството на хляб. В България има пшеница за максимум 4 месеца”, предупреди депутатът Явор Гечев, член на Висшия съвет на БСП в предаването “Неделя 150” по БНР, предаде КРОСС.

“Не може да се каже в момента каква е цената на хляба, но тя расте.” Това заяви Георги Попов, от Асоциацията на хлебарите и сладкарите, в същото предаване. Причината, според него, е в растежа на цените на някои суровини.

“До нова реколта не се очертана тенденция в обратна посока, така, че тенденцията е нагоре. Не се знае с колко ще нараснат цените на суровините. В последната седмицата цената на брашното се увеличи с още 40 лв. на тон, което не е малко”, посочи Попов.

По думите му, цените на брашното от юли до сега са минали 100%-те процента. 1,40 е производствената цена, това не е цената, на която се купува от гражданите. Възможно е цената на хляба да надхвърли 1,50 лв.

Според Георги Попов големият проблем за бранша е “сивата икономика”, която е над 60%. Процентът е огромен и оказва влияние върху логиката на пазара. “Сивата икономика” пък от своя страна натиска цената на хляба надолу, което е добре за купувачите.

“При нас няма картелиране, а за да съществува това, трябва да има договорена цена”, категоричен е попов. По думите му проблемът с цената на хляба винаги е бил политически, и това не е проблем само на това правителство. “Когато една държава започва да се бори с производители и браншови отрасли, това никога не е водило към добро”, убеден е той.

“Хлябът се продава под неговата истинска стойност”, каза още представителят на хлебарите и сладкарите.

Скока в цената на хляба си има своите обяснения, каза Светла Боянова, зам.-министър на земеделието. “Ние затова свикахме КС, за да си обясним защо цената на хляба върви нагоре. Като министерство ние наблюдаваме как вървят цените у ас и в ЕС. Има повишение на цените на брашното, но това е тенденция не само у нас, но и в света и в ЕС. Пазарът в България се регулира съобразно с ЕС. Има предлагане на пазара на хлебна пшеници, около 415 хиляди тона, което ни е необходимо до нова реколта. Скокът при слънчогледа и вдигането на цената на олио е логично обяснение, но драстичното му увеличение не бе обяснено от представители на този бранш. Вносът на хлебна пшеница в ЕС е безмитен”, съобщи зам.-министърът.