Инж. Димчо Михалевски, народен представител от Коалиция за България, област Смолян

Измина една година от миналия юли, когато болницата в град Девин спря да работи. Спря след като повече от 50 години я имаше. Хората в Западните Родопи не вярваха, че няма да имат болница.Тя беше неизменна част от живота им. За повече от тях, тя беше началото на живота им. А животът в Родопите не е от най-лесните и болницата има своето важно и необходимо значение. Какво се случи през тази една година? Как преживяваха хората без болницата? Какво се промени в живота им?

Промените не бяха добри. За съжаление имаше и фатални случаи. Дългият път през планината, особено през зимата, се оказа непреодолим за някои от нас. Увеличиха се разходите на хората за да получат помощ в болница. Едни от тях предпочетоха болниците в Пловдив, други търсеха помощ в Смолян. Но и в двата случая, и за потърпевшите, и за техните близки, разходите се увеличиха много. И това на фона на рекордната безработица от близо 23% в региона, замразените заплати и пенсии. В това време и лекарите, и медицинските сестри и санитарите от болницата в Девин бяха на житейски кръстопът. Накъде да тръгнат, как да решат личния и семейния си проблем? Да изоставят ли Девин и Родопите? Има ли надежда болницата да работи пак? Тази една напрегната година, ни показа колко голямо е значението на болницата за живота ни. Тази една година безмилостно оголи болезнените за всички въпроси? Има ли някой който трябва да се погрижи за това в Западните Родопи пак да има лекари и болница? Държавата или общината? А каква всъщност е разликата между тях? Разлика няма, и държавата, и общината, това сме всъщност ние, хората ,които живеем в тях. Хората, които избираме за определен период своите представители. Уж за да се грижат за нас и нашите проблеми. Голата истина днес в казуса с болницата в Девин е, че същите тези избранници, ни казват друго. Казват ни, че болницата била източвана финансово в продължение на 10 години. Казват ни, че ако е имало финансова дисциплина в лечебното заведение, ако се е мислило глобално и за апаратура, и за кадри, в никакъв случай е нямало да се стигне до това положение. Добре, това е факт, той е болезнен и изисква своето изясняване и посочване на виновните. Това оправдание означава ли обаче, че в Девин не трябва да има болница. Естествено, че не. Казват ни, че и сега са готови да помагат, за да се възобнови дейността на болницата, но всеки трябва да поеме своите отговорности, защото помощта им е от позицията на държавата, и на законодателната власт, а болницата е общинска.

Ще припомня на тези мои колеги Член 52 от Конституцията на Република България: „Чл. 52.(1) Гражданите имат право на здравно осигуряване, гарантиращо им достъпна медицинска помощ, и на безплатно ползване на медицинско обслужване..... (2) Здравеопазването на гражданите се финансира от държавния бюджет.... (3) Държавата закриля здравето на гражданите…“. Основните думи в тази разпоредба на Конституцията се две – здраве и държава. Защото по Конституция държавата е призвана да закриля здравето на нацията, на всеки взет отделен човек. Здравето на хората и нацията е върховна ценност и неотменим ангажимент на държавата.

Когато днес управляващите от ГЕРБ, от висотата на своя управленски педиастал ни поучават, как е щяло да бъде по-добре е важно да погледнем фактите. Какво направиха те през последните 3 години, че болниците в малките родопски градчета да бъдат по-жизнени и по-полезни на хората?

Държавата за три години направи всичко възможно да влоши силно състоянието на общинските болници и на практика да постави под въпрос възможността за тяхното съществуване. През 2010 г. ГЕРБ завиши изискванията за нива на компетентност към болниците. На прост език ги задължи да имат повече лекари-специалисти и повече оборудване и лаборатории, отколкото те можеха да издържат с приходите от лекуваните от тях пациенти. Този ход, по същество насочен срещу хората в непревилигировани райони каквито са Родопите, доведе до намаляване на финансирането на общинските болници с 40% от нивата достигнати към 2009 г. Едновременно с това ГЕРБ прекрати и изпълнението на задължението по Закона за лечебните заведения държавата да предоставя ежегодна субсидия за болници в планински и труднодостъпни райони. До 2009 г. държавата отделяше между 8 и 10 милиона лева за тази субсидия. От тях родопските болници получаваха по около 100 – 130 хиляди лева годишно всяка от тях. Днес ГЕРБ не дава. Тези действия на управляващите силно влошиха дейността и финансовите резултати на родопските болници. Днес, те методично трупат дългове, трудно задържат лекарите и все по-трудно изпълняват задълженията си към хората. Сега през 2012 г. с въведените нови правила в финансирането на общинските болници се гарантира само тяхното бъдещо закриване.

За 38 общински болници – около 1/2 от общинските болници извън областните градове в страната, с 1 219 212 обслужвано население, броят на клиничните пътеки, по които се работи по договор с НЗОК за 2011г., е намален средно с 26%. За 24 от тях най-засегнати болници, с 661 598 обслужвано население, средното намаление е 38%. В същото време, когато здравни заведения в малките населени места са изправени пред фалит, публично финансиране ще получат над 30 частни болници, които за първи път са кандидатствали. Най-голямо е увеличението на парите за клинични пътеки в многопрофилна болница “Сердика” в София, която ще получи 155% увеличение спрямо 2011 г. Подобна е ситуацията в пловдивската “Св. Каридад” (40%) и “Ниамед” в Стара Загора (35%). Наскоро министър Десилава Атанасова откри нова частна болница в София – „Софиямед“, за която НЗОК беше резервирала предварително бюджет за 2012 г. в рамките на 9,5 милиона лева.

Още по-интересено става сравнението, когато съпоставим размерът на финансиране за болнична помощ по отделните области. Защо в плана на НЗОК за 2012 г. финансирането на лечебните заведения на един жител в областите Добрич, Видин, Смолян, Кърджали и Разград варира от 59 лева/жител до 79 лева/жител, а в други подобни по брой на населението области като Кюстендил, Габрово, Търговище и Монтана варира между 96 лева/жител и 121 лева / жител.

Изводът са налага от само себе си – ГЕРБ работи за частните интереси в болниците. Малките общински болници и хората в тези региони не попадат в интересите на ГЕРБ. А какво движи интерес на ГЕРБ?

За да илюстрирам абсурда в ситуацията с болницата в Девин прилагам карта, на която са нанесени регистрираните лечебни заведения в Министерството на здравеопзаването. Очевиден е факта, че след спиране на на болницата в Девин, една огромна територия, над 3 % от площта на България, и то във високопланински район, Западните Родопи, е непокрит с болнична помощ. Огромна дупка за българското здравеопазване, дупка в отговорността и задължението на държавата.

Решение на проблема с болницата в Девин все пак трябва да има. Трябва де се реши сега, незабавно. Какво е възможното решение и предложение към държавата. Държавата формално няма право да финансира болницата. Но може да направи три съществени неща, които ще помогнат както на болницата в Девин, така и на другите около 50 общински болници. Първо необходима е целева помощ от държавата за община Девин в размер на около 1,8 милиона лева, която може да бъде предоставена под формата на целева субсидия за капиталови разходи . Община Девин може да използва временно тази подкрепа за да рестатрира болницата, а в рамките на мандата и на местните си приходи да възстанови размера на тази субсидия и да я използва по предназначение. Второ държавата да възстанови изпълнението на законовопредвиденото си задължение да предоставя годишна субсидия за болниците в труднодостъпни и необлагодетелствани региони и Трето да нормализира изискванията по нивата за компетентност за подобен тип болници, като отчете конкретната им специфика.

Днес пробният камък за нашата полезност и необходимост е много прост – ще гарантираме ли на хората от Западните Родопи достъпна и близка болнична помощ. Ще я има ли болницата в Девин, така както я е имало през последните 50 години. По важно от нашите спорове и различия е способността ни да бъдем съпричастни и да решаваме проблемите на хората, които са ни дали своето доверие.