Вержиния Димитрова е един от водещите български консултанти в областта на бизнес развитието и собственик на ДИКОН ГРУП. Постоянно развиваща се, от създаването си през 1995 г., компанията има повече от 250 проучвания и проекти, реализирани в България и страните от Балканския регион, финансирани от EC, българското правителство и редица международни донорски организации. Нейни клиенти са частни компании, държавни и неправителствени организации. Вержиния Димитрова е завършила УНСС, има специализации в Института по управление на фирмите към Сорбоната, Българо- Френския център за обучение на управленски кадри и Висшата международна школа по Маркетинг и Мениджмънт. Г-жа Димитрова е председател на УС на Българската бизнес мрежа. В асоциацията членуват над 100 фирми от малкия и среден бизнес.

Г-жо Димитрова, последната от 7-те програми, по които бяха отпуснати средства от ЕС, бе програмата „Развитие на човешките ресурси". Премиерът Бойко Борисов съобщи, че по програмата ще могат да бъдат усвоени 2,8 млрд. лв. ОП “Развитие на човешките ресурси” е изключително важна за малкия бизнес, за квалификацията и преквалификацията в социалната сфера. Каква трябва да е рецептата за тяхното усвояване? Впечатлението ми е, че тази програма се управлява относително успешно. Няма драстични проблеми и забавяния в сроковете. Изградена е функционираща система и има добра организация и компетентност у служителите. Впечатляващ е напредъкът на работещите в Бюрата по труда, които в началото бяха стресирани от новите си отговорности. Факт е обаче, че процесът върви и проектите се изпълняват. Ако развилата се криза не беше повлияла толкова съществено върху заетостта, сега щеше да има много по-голям интерес към отделните схеми за финансиране и съответно още по-съществен процент на усвояване на средствата. Може би тази програма „пострада" най- много от кризата. Оптимист съм обаче, че от следващата година темпото ще се увеличи и средствата ще се усвоят в голяма степен. Как най-качествено би могла да се задвижи администрацията и да се постигне по-добър темп при усвояването на средствата от еврофондовете?

Ще отбележа три важни момента: първо, необходимо е да имаме правилните хора на ключовите отговорни позиции в държавната администрация – те трябва да имат капацитет да управляват процесите, да бъдат компетентни, да предотвратяват превантивно проблемите, да управляват безкомпромисно хората си, така че да влязат във времето, което е дефицит. Ще отворя една скоба, за да кажа, че все още има чиновници, които спъват процеса на усвояване на фондовете със своята престъпна некомпетентност, неразбиране за крайния резултат, който трябва да бъде постигнат и незнание за това как трябва да се подходи. Второ, трябва да се избегне ненужното и не налагано от ЕС усложняване на процедурите по изпълнение на проектите – трябва да има ясен и еднозначен алгоритъм за поведение както на бенефициентите, така и на контролиращия орган в хода на изпълнение на проектите; трето -персонална отговорност и публично следене на целия процес, за да може да се направи ясна оценка къде са необходими организационни и кадрови промени с цел постигане на по-висок процент усвояване на средствата. Съществува една стара истина в управлението – няма как да постигнеш коренно различен резултат, правейки нещата по същия начин. Това трябва да бъде разбрано от държавната администрация. Има ли нужда държавната администрация да подпомогне бенефициентите при изготвяне на проекти? Когато се прави оценка на необходимата подкрепа, най-важно е да определим къде са ключовите моменти в целия процес. Те са различни за отделните програми. Например, при проектите, насочени към бизнеса, има значителен интерес при кандидатстването, броят на подадените проекти е далеч повече от одобрените. Ключовият момент при кандидатстването е административната оценка, която води до отпадане на повече от 50% от проектите, сред които вероятно има и такива с добър потенциал. Съществени са обаче проблемите при изпълнението на проектите. Те произтичат най-вече от слабата комуникация между бенефициенти и администрация, от липсата на адекватни правила и процедури, дефицит от компетентност на отговорните служители и лош мениджмънт в някои управляващи органи, водещ до абсурдно блокиране на проектите и невъзможността вече направените от фирмите разходи да бъдат възстановени. Най- драстичен е примерът с оперативна програма “Конкурентоспособност”, където, ако не се вземат незабавни мерки, ще се стигне вероятно до пълен провал на програмата.

От друга страна, към проектите, насочени към публичните власти, има реален интерес и редица общини ударно подадоха по няколко проекта с изключително високи бюджети. Тук един от проблемите е качеството на проектите основно от гледна точка ефективността на инвестициите и тяхната целесъобразност. Примери за това има в ОП „Околна среда", където буквално са подменени приоритетите на страната ни. За съжаление голяма част от проектите са одобрени за финансиране и са стартирали строителните дейности. При забавянето, причинено от предоговарянето на бюджетите с общините, редица фирми имат забавени плащания и това е проблем, предвид силно ограничения в условията на криза свободен финансов пазар. За съжаление, планираната техническа помощ за подготовка на проектите по тази програма излезе извън контрол. При всички случаи обаче общините имат нужда от подкрепа както в подготовката на проекти, така и в процеса на тяхното изпълнение, което се оказва огромно предизвикателство за малките местни екипи. За да се преодолеят тези проблеми е необходимо отново решителната и компетентна намеса на администрацията, както и максимални усилия за подобряване капацитета на общинските служители в кратки срокове.

Бизнесът подготвен ли е да представи проекти и има ли желание за това? Особено днес, в началото на 2010 година, бизнесът има идеи и желание да подготви своите проекти. Обяснението е много просто – в ситуацията на продължаваща икономическа криза и ограничения в ползване на външно финансиране, европарите са чудесен ресурс за подкрепа развитието на българската икономика. Проучване на Дикон сред 1000 предприятия в страната показа, че повече от 30% от малките и средни фирми в страната проявяват интерес и най-вероятно ще се опитат да разработят проекти и да кандидатстват. Много важно уточнение е, че те имат нужда да направят инвестиция в модернизация на производството си веднага. Само така ще могат да запазят работните места и ще обновят продуктите си. Темпото, бързината на действие в бизнеса и това в администрацията до момента доста се различават. Много отговорни служители не си дават сметка какво означава да обещаеш нещо, а после да не го спазиш – особено, когато става дума за срокове. Едно е ясно, ако бизнесът ще изведе страната от кризата, както много точно заяви премиерът, то държавата трябва да помогне – най-малкото с качество на работа, бързина на действия, които ще гарантират процеса на усвояване на парите. Искам да обърна внимание и на още един важен момент – възможно е да има бенефициенти, които са недобросъвестни в своите намерения – но именно администрацията, която управлява целия процес, трябва да е компетентна да ги идентифицира на един много ранен етап (при оценка на проектите или при първите междинни проверки), а не това да става от други органи след приключване на разплащанията. Искам да кажа категорично, че цялата отговорност оттук нататък е в администрацията – ако ние отчетем провал след една година и Европа реши, че има друг по-целесъобразен начин за разходване на този бюджет, то това ще е провал за България, българското правителство, българския бизнес, но за това ще е виновна администрацията, която е управлявала този процес и не е виждала проблемите навреме, нито е взимала правилните решения. При усвояване на евросредствата от страна на българския бизнес, дали ще бъдат открити нови работни места? В момент на криза залогът е колко работни места ще бъдат запазени. Запазването на работните места струва много по-евтино на държавите, отколкото откриването на нови. Това показват и проучванията и анализите на Международната организация по труда. Изключително погрешно е да поставяме подобни изисквания на фирмите, когато кандидатстват по програми за технологична модернизация и иновации. Това променя целите и приоритетите на тези програми и води до дисбаланс в изпълнението им. Нека да бъдем реалисти – свиването на пазарите, а от там и на производствата, неминуемо ще доведе до намаляване на заетостта. Ако обаче подкрепим фирмите в усилията им да се задържат на пазара и да разработят, внедрят в производство нови продукти, след няколко години бизнесът сам ще предприеме откриването на нови работни места. Тази логика не се разбира в достатъчна степен от някои администрации и те поставят неизпълними изисквания за заетост в днешната икономическа среда. Вашите прогнози за излизане от кризата? Адекватно ли е поведението на българските мениджъри като намаляват работните заплати, работното време? Това ли е панацеята за момента? Това е инструмент за временно балансиране на бюджета и той в много случай няма как да бъде избегнат. Излизането от кризата е въпрос на адаптиране към новите реалности в пазара и променените очаквания на клиентите. Нужни са обновени продукти и услуги, висока производителност, оптимизирана себестойности на продуктите, нов маркетинг.