„В период на криза не се говори за увеличаване с административни мерки на минималната работна заплата. Да не говорим, че я получават минимален брой хора. А и това не засяга само публичния сектор", заяви за „Радио К2" Христина Христова, председател на НДСВ. „Около 128 хиляди души работят на минимална работна заплата в частния сектор. Ако трябва да увеличават възнаграждението на своите най-неквалифицирани работници, тези работодатели ще предпочетат да ги освободят. И те ще отидат на пазара на труда като безработни, или в сивия сектор", допълни бившият министър на труда и социалната политика. Христова припомни, че сме на второ място в ЕС по ръст на безработицата след Гърция. По данни на КНСБ само за една година – от януари 2010 г. до януари 2011 г., са закрити 295 хиляди работни места. „Това наистина е много тревожно. Не бива с лека ръка да се вземат такива решения", коментира тя предложението на социалния министър и синдикатите за вдигане на минималната заплата. Ние сме може би единствената страна-членка на ЕС, в която икономическата криза прерастна в социална, защото силно засегна социалният статус на хората. Много лоши показатели имаме в последните месеци, създават голяма тревога", допълни председателят на НДСВ. По думите й не може да им нормална конкурентна среда, когато няма условия за бизнеса и за свободна пазарна икономика. През 2008 г. е имало 239 фалита на малки и средни фирми, а през 2010 г. фалитите са 520", посочи Христова. „Вижте каква е ситуацията с цените на горивата. Договаря се някакъв мораториум само с една фирма. Но това е популистко, антипазарно, безмислено действие", смята лидерът на жълтата партия. „При наличие на закон, който казва колко дни трябва да имаме запаси от петролни продукти в страната, по силата на наши ангажименти по присъединяването ни към ЕС, изведнъж правителството казва: „Вижте, вие трябва да имате 90 дни, но недейте да съхранявате. Съхранявайте 60 дни, а пък ние ще съхраняваме вместо вас 30 дни". Кой плаща за това? Данъкоплатците, разбира се. Същевременно сме притеснени, че имаме най-ниският дял от БВП за здравеопазване и образование. Това са големи проблеми в публичната сфера", подчерта Христина Христова. Според нея страната ни има добра данъчна политика, която не бива да се променя. Христова обаче е на мнение, че премиерът Бойко Борисов и правителството е трябвало да се консултират с експерти преди да подпишат Пакта за еврото. „Не беше задължителен за страни, които не са в Еврозоната, каквато е България. Не случайно имаше държави, които не подписаха този пакт. С него се казва, че трябва да се уеднаквяват данъчните бази, което ще води до уеднаквяване на данъчните ставки. При положение, че ние сме с най-ниски данъци в ЕС, явно е, че при нас ще има една посока – на увеличаване на данъците", прогнозира тя. „На този етап все още сме слаба икономика и искаме да привлечем повече инвестици, това не бива да се случва", категорична бе Христова. Страната ни се намира в „тежък омагьосан кръг", обясни бившият социален министър. Държавата дължи около 500 млн. лв. на малкия и среден бизнес, а липсват свежи пари. „Един от изходите са финансовите средства от еврофондовете. Но и там има запушване. Включиха ни в класация, в която сме на 26 място по усвояване от 27 страни", каза председателят на НДСВ. „Наскоро попаднах на статистика за нашите оперативни програми. Учудих се, когато прочетох, че 247 фирми са се отказали от парите от спечелени от тях проекти", коментира Христова. „Представете си колко усилия са положили, за да подготвят проекти, оценени положително, а са се отказали, защото са срещнали тежки бюрократични и административни бариери, които трябва да преодоляват", уточни тя. Проектите били на стойност 93 млн. евро. „При междуфирмената задлъжнялост тези пари можеха да съживяват процеса", заключи лидерът на жълтите.