Христо Бакалски е директор на Родопи интернационален документален филм фест и на фондация RIFE.

Г-н Бакалски, благодаря ви за отделеното време за интервю, в което накратко да разкажем за първият „Родопи интернационален документален филм фест“, който се проведе от 16 до 20 септември в Смолян. Нека първо да кажем каква е предисторията на фестивала?

Аз съм живял повече от 30 години в Германия и винаги, когато са идвали мои приятели на гости в Берлин, говоря за 70-те – 80-те години, са ми разказвали за кинофестивала, който тогава се е провеждал в Смолян. Било е преглед на младото кино и обмена, който се е случвал между тях е незабравим. Раждали са се нови проекти, нови идеи. През 2016 година при мен дойде Димитър Дерелиев, тогава изпълнителен директор на „Бояна“, а преди това директор на Националния филмов център, и каза, че трябва да възстановим този фестивал. Той установи контакти с местни поддръжници, с институции, с г-н Петър Кадиев, който тогава беше депутат, и започнахме да идваме тук. Винаги добре се посрещаше идеята в общината, но едно е на думи, друго е думите да се превърнат в дела. Откакто за културата в община Смолян отговаря г-жа Цеца Илиева, която е един много подреден човек, нещата започнаха да се случват. Г-жа Илиева, заедно с кмета г-н Мелемов и зам. кмета г-н Захариев, включиха фестивала в бюджета и в културния календар на града. Аз от моя страна се свързах с Немския културен институт и с директорката г-жа Лудеман. Този фестивал, който е бил за всякакви филми навремето, ние го трансформирахме в международен фестивал за документални филми. Фестивалът се осъществявa от Фондация РИФЕ и Гьоте-институт България с любезното съдействие на НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“, кино университета в Потсдам-Бабелсберг „Конрад Волф“ и община Смолян. От българска страна Фестивалът е подкрепен от Българската банка за развитие.

Фестивалът вече се случи. Удовлетворен ли сте от организацията и провеждането му?

Удовлетворен съм. Може да си представите, че организирането и провеждането му е свързано с много работа. Много усилено сме работили от месец март насам, съобразявайки се с пандемията, с възможностите, които предоставя града. Съставихме много хубава програма. Кандидатстваха документалисти от цял свят. Селекционна комисия избра филмите. Получи се много интересна програма със забележителни филми от цял свят, като във фокуса са колеги от Гърция, Турция и Германия.

Какви възможности даде Смолян, за да се реализира този фестивал?

Голяма подкрепа получихме от Смолян – от най-дребните до сериозните неща. Филмите се излъчваха на четири места, а гостите бяха настанени на две места. Международните гости, сред които известният немски режисьор Андрес Файел, който дойде да проведе семинар, директорът на Гьоте институт, известна берлинска кинокритичка и т.н. бяха настанени в Конака.

Хареса ли им атмосферата там?

Страхотна. Сградите са забележителни и те биха се върнали отново. Спят в Конака, идват на кино в Библиотеката или в читалище „Христо Ботев“ в Смолян. И към това добавяме чара на планината, на хората, на главната улица с кафенетата, хубавата родопска храна. Хубаво е да се чувстваш подкрепен, когато усещаш, че не натоварваш хората, а напротив те се радват, че заедно можем да направим нещо. Така че много емоционално се чувствам тук и съм вече свързан с този край.

Каква е обратната връзка, хората харесаха ли инициативата и филмите?

Имахме дискусии, след прожекциите с режисьори от Берлин, от Гърция, от Турция. С нас беше и публиката и си говорихме. Всичко беше безплатно и достъпно за всеки. Обмяната на опит беше страхотна.

Графичният дизайн е изработен от смолянчанката Мария Койчева, която е свързана с кинофестивала от 80-те години.

Да, така е. Мария Койчева –е един много успешен дизайнер и приятел вече. Тя участва в организацията на фестивала от 2016 г. Измисли цялата визия на фестивала. Мария е от Смолян, но има голям международен опит. Свързана е и сантиментално с фестивала, предвид това, че нейния дядо Георги Кадиев е бил в основата на организацията на кинофестивала през 80-те години. Опитваме се да работим и с други местни хора. Ако имаме възможност за в бъдеще от тук ще наемем всичко. Хората тук са много топли. Аз съм роден в София и не съм свикнал на такава топлина и отзивчивост.

Фестивалът ще има ли и второ издание, ще стане ли традиционен?

Да, ще има втори фестивал, искаме той да се превърне в традиция. Аз работя с много млад екип и за следващите години си желая здраве, но си представям и как за след много години го оставям на следващото поколение. Бих искал да се случва всяка година. Следващата година ще променим някои неща. Освен това мислим да го проведем в края на юни, за да могат повечето филми да са на открито. Едно е да си в кино, друго е да гледаш филм за Родопите, сред боровете. Освен това ще направим малко повече и по отрано реклама за фестивала, като ми се иска да обхванем не само Смолян, а и околните селища. Това ми е представата за момента. Сигурното обаче е, че ще се случи.