Интервю на Анастас Барбов с Юмико Канеко – директор на Център „Номура” – Токио

Юмико Канеко е директор на японския образователен център „Номура” за интегрирано образование през целия живот. Интегрирано образование през целия живот (ИОЦЖ)е съвременна образователна теория, построена върху източното схващане за природата и човека. Авторката й, японката Йошико Номура (1922-2003), започва да я разработва, развива, да я прилага на практика и разпространява през втората половина на 20-и в. По-късно, позовавайки се на опита, натрупан през годините, я описва в книга, която излиза под формата на учебник в два тома, през 1996 и 2001 г. През 2010 г. книгата й е преведена на български език.

Център „Номура” има 4 клона по света – в Германия, Палестина, Индия и България в лицето на гражданско сдружение „Постоянно образование” с председател Мария Цонкова. От 1982 г. центърът провежда международни форуми за ИОЦЖ на всеки четири години в Париж в Главната квартира на ЮНЕСКО. Основната цел на Център „Номура“ е чрез образование хората да стават по-отговорни за делата си както в собствения си живот, така и в обществения, да развиват социалното си чувство и чувството за мир и толерантност и това да ги води към по-щастлив и достоен живот на една планета, незастрашавана от самоунищожение.

Г-жо Канеко, Вие наследихте г-жа Номура след смъртта й. Бихте ли ни казали нещо повече за нея и философията на движението?

Винаги когато ме попитат за основателката ни г-жа Номура, образът, който изплува в съзнанието ми, е „на изключително зает човек, но който винаги има време за теб.“ Като погледна на нея като на личност и на база на наблюденията ми, докато работех като нейна секретарка, я виждам като крайно зает човек, който изнасяше лекции на няколко различни места и заедно с това организираше няколко събития. И същата ситуация беше, когато пътуваше и отвъд океана. Въпреки че беше толкова заета личност, тя оказваше успокояващо въздействие и винаги се чувствах спокойна, уравновесена и в мир със себе си край нея.

Тя напомняше, може би, на японска градина. Госпожа Номура беше човек, който създаваше около себе си и предаваше неописуемо чувство на покой. Работейки толкова близо до нея обаче, имах и възможност да я наблюдавам, когато даваше строги съвети на различни директори в центъра ни. Затова вярвам, че тя имаше и твърда страна. Освен всичко друго, беше и човек, надарен с много хуманни качества. И като човек, естествено, изпитваше и емоциите, които изпитва всяко човешко същество – като ярост, тъга, болка и щастие.

Философията, на която се базират дейностите ни, както ви е известно, е основана на източната гледна точка за “Човек и природа като едно“. Госпожа Номура извлече принципите на интегрирано образование през целия живот от личния си живот и наблюдения. Въпреки че хората са част от великата природа и живеят сред нея, нашата околна среда в съвременния живот е доста отделена от естествения свят. Един от примерите е широко разпространеното използване на електричество, например. То е естествен феномен, както слънцето, което изгрява и залязва. Както и хората, които се будят сутрин и заспиват вечер. Това е естественият режим, който се следва в природния свят, но сега живеем в ера, в която не можем да го усетим заради развитието на технологичната цивилизация. И сега, когато живеем в такава епоха, вярвам, че за нас е изключително важно да започнем да приемаме философията, че човешките същества са част от природния свят.

В нашето всекидневие, когато хората изключително ненавиждат да се отделят от своите компютри и телефони, се получава илюзията, че могат все повече и повече да живеят на места, които са различни от плътта и кръвта на човешкото общество. Това също са конструкции, създадени от човешки същества в природния свят. Но след като така наречените елементи на естествения свят, които са свойствени и за природата, и за хората, и са, така да се каже, в основата на човешката чувствителност, се трансформират на ниво възприемане чрез такива изкуствени средства, ме кара да мисля, че хората стават все по-странни.

Насърчаването на развитието на науката и технологиите, създаващи удобните придобивки, на които се наслаждаваме във всекидневието си, е западното схващане за природата, където тя е сила, която трябва да се преодолява. Днес е интересно да се отбележи, че хората приемат иронично въздействието и натиска на същите машини, които те са създали. И от тази гледна точка мисля, че е изключително важно да се завърнем към фундаменталната източна философия и отношението й към природата, където човек е част от нея.

Заради това може би намирах спокойствие в личността на основателката г-жа Номура, която изпитваше и показваше по естествен начин своите човешки чувства на гняв, тъга болка и щастие, които изпитват всички хора.

Кои са основните послания до „човека“ по целия свят?

Това, на което искам да наблегна повече от всичко, е вродената ценност на човешкия живот и неговото достойнство. Ние, живеещите днес през 2019 г., сме част от безкрайното съществуване, започнало с примитивните форми на живот. Като хора ние трябва да се пробудим за тази вродена ценност и да разберем, че безкрайният потенциал на тази ценност съществува във всеки един от нас без изключение. Няма разлика в стойността на един или друг живот. Няма нито едно човешко същество, което да е ненужно в този свят. Накратко, вродената стойност, която съществува в човешкото същество като природен феномен, съществува и във всеки един от нас.

Имах удоволствието да представя българската организация „Постоянно образование“ в град Смолян, разположен в сърцето на една от най-красивите планини в България, а мисля и в Европа – Родопите. Мислили ли сте да посетите България? Каня Ви в нашия красив и живописен град!

През 2010 г. посетих София по случай представянето на българското издание на учебника „Принципи на интегрираното образование през целия живот“ от г-жа Номура. Бях много развълнувана от топлото гостоприемство, което всички ни оказаха и от прекрасния град. След публикуването на „Принципи на интегрираното образование през целия живот“ г-жа Мария Цонкова, директор на българския клон, заедно с други членове създадоха различни обучаващи програми и тъй като участието в тези програми се разпространява в страната ви, надявам се, че ще имам възможността да посетя България отново.

Какви форуми провежда Вашата организация по света и какви са сегашните й и бъдещи цели?

Като основна дейност на международната ни програма проведохме Първия международен форум за интегрирано образование през целия живот през 1977 г. в Токио и след провеждането на Втория международен форум в сградата на ЮНЕСКО в Париж през следващата година, на всеки четири години организираме тези международни форуми. Третият международен форум се състоя в гр. Кьолн, Германия, и след него започнахме да каним и гости от Източна Европа.

До Десетия юбилеен международен форум през 2010 г. мястото, където се организираха всички международни форуми, беше сградата на ЮНЕСКО в Париж. Тези международни форуми бяха посетени от между 100 и 200 души, включително представители на ЮНЕСКО, както и други международни организации като ОИСД (ОЕCD) (Организация за икономическо сътрудничество и развитие), представители на различни държави, както и учители, академици и представители от неправителствени организации от целия свят, както и членове на Център „Номура” от Япония. Последните два форума се състояха в Токио. Първият ден от тези форуми беше с отворени врати и привлече над 1000 посетители, а през останалите четири дни се провеждаха интензивни семинари, главно за международните участници. От гледна точка на промените, които се случват в обществото през последните няколко години, обмисляме формата на форума и може да направим промени.

Нашата цел сега и в бъдеще е да споделим с повече хора колко ценен е всеки ден от живота на всеки един човек.

В продължение на повече от 50 години нашият център продължава да провокира диалози на различни места в страни по целия свят. Преди да се осъществи всеки един от международните форуми в Париж, ние провеждахме подготвителни пътувания, които започваха година и половина преди самия форум. По това време обиколихме много държави в Европа и посетихме международни организации, местни правителства и неправителствени организации и провеждахме неформални срещи, които да задълбочат взаимното разбиране.

По времето ми като генерален директор съм провела лекции в Берлин и Кемниц в Германия, също така посетих Корея, за да присъствам на конференция на ЮНЕСКО като гост. В България също, директорът на българския клон – г-жа Цонкова – организира ежегодни срещи и семинари на тема „Интегрирано образование през целия живот“. Надявам се да имам възможност да посетя някои от тези събития – срещи и семинари на нашия клон отвъд океана.

Какво е значението на Вашето движение за разрастващата се глобализация и най-вече за демократичните процеси по света?

Когато говорим за глобализацията на днешното общество, по-често се има предвид икономическата гледна точка. И също така се питам дали наистина светът се движи по посоката на демокрацията. Изрази като „Първо моята държава“ и „Брекзит“ подсказват, че през последните няколко години се движим към протекционизъм, изолация и фрагментация. В такъв климат смятам, че трябва да помислим отново какво разбираме под глобализъм и демокрация, и то в истинското значение и смисъл на тези думи. Когато гледаме на общностите от гледна точка на тяхната първична форма, базирана на структурата на Великата природа, ние живеем в симбиоза един с друг. Когато сме свързани само в икономически контекст и оказваме еднопосочно влияние един върху друг, се приближаваме към протекционизъм.

Глобализъм, базиран на икономическа връзка, в днешно време напредва бавно към стадий на разпад. Нашата основателка, г-жа Номура, популяризираше интеграция на хетерогенността, която да е както допълваща се, така и достатъчно либерална, за да приема различията помежду ни.

Като разбираме, че трябва да си сътрудничим, след като живеем заедно и пробуждаме съзнанието си на хора, които могат да живеят само във взаимоотношения един с друг и съобразно природните закони, смятам, че усилията, насочени към истинска глобализация от всеки един от нас, са изключително важни.

От гледна точка на демокрацията също така е важно всеки един човек да има независимо мнение в истинския смисъл по отношение на мненията на хората с власт. Ако демокрация значи, че всеки един има право на собствена позиция и това се уважава, то се страхувам, че се движим в обратна посока.

В нашето всекидневие не сме ли понякога смазвани от нечия тираничност, или не сме ли нерядко груби към хора в уязвимо положение? Ако не работим активно за положителното си развитие във всеки един момент и не направим това приоритет за нашето съществуване, страхувам се, че никога няма да достигнем до истинска демокрация.

През последните години проблеми с имигранти в Европа са често срещана тема в заглавията по различните медии. Проблемът с приемането или неприемането на бежанци стана изключително труден за решаване от правителства и хора, живеещи в засегнатите страни. Би трябвало обаче да сочим основните причини, които карат толкова много хора да бягат от страните си и да стават бежанци.

Граждански войни и конфликти карат тези хора да напускат страните си, защото е станало невъзможно за тях да живеят там, където са имали правото да живеят. Животът в собствените им държави вече не им позволява щастливо съществуване. В процеса на демократичното си развитие хората по света трябва да правят усилия, чиято цел е фундаментално разрешаване на такива проблеми.

Г-жо Канеко, някои известни японски писатели бяха преведени на български език след промените през 1989 г. Знаете ли някои български писатели преведени на японски език?

Да. В Япония има преводач на българска литература, казва се Рокуя Матцунага. Той е превел някои творби сред които „Япония през очите на един дипломат“ (Ару гайкокан но мита Нипон) на Тодор Петков Дичев, юни 1989, „Зеленото ухо“ (Мидори иро но мими) на Любен Дилов, ноември 1997 и „Бариерата“ (Кие та Доротея). Имах удоволствието също така, след края на миналогодишния международен форум, да се запозная чрез г-жа Цонкова с г-жа Юлияна Мурата – българка, която живее в Япония, и тя ми разказа за своите книги. Смятам, че е важно да опознаваме културните си традиции чрез литературни творби и есета и да се докосваме до произведения, повлияли на мислите и мирогледа на хората.

Анастас Барбов