Г-н Агасян, най-напред добре сте дошъл в Смолян! Какво ви води в нашия град?

Аз имам емоции към този град, защото преди много години, преди около 35 години, написах един мюзикъл за деца за РДТ „Приключения опасни, с герои сладкогласни“. Тогава една група студенти от ВИТИС дойдоха да работят тук. Поканиха и мен да пиша музика. Режисьор беше Борис Панкин. Няколко години работихме в РДТ, правихме различни пиеси не само за деца. Много стойностни неща. Тогава имаше голям ентусиазъм, залите бяха претъпкани, пътувахме много. След това съм идвал тук по други поводи, за срещи с деца, предимно от детските градини и деца до 4 клас. В тази възраст най-искрено можеш да общуваш с тях. След това вероятно започват да навлизат в една друга възраст и започват да те гледат малко странно.

Как се ражда музиката за дадена песен и имате ли интересни истории, свързани с композирането?

О, да, имам много такива истории. Веднъж например пътувах с жена ми за Ню Йорк където имам леля. Аз винаги нося стихове в джоба си, не знаеш в кой момент кое стихотворение ще те вдъхнови. И така за седем часа до Ню Йорк песента беше готова. Една много красива детска песен, която все още не е излязла за едно дете, което обикаля света и иска да мотивира хората да се връщат в България. На невероятни места ми се е случвало да идва това, което търся. Понякога в съня ми, в самолета, в трамвая, в автобуса, по улицата вървя и си тананикам.

Едни от най-хубавите детски песни, а и не само, са композирани от вас. Какво ви зарежда?

Имам прекрасно семейство. Имам една прекрасна среда, в която се чувствам уютно – колеги, хора на изкуството, поети, писатели, с които общувам. Това, което много ме зарежда е, че аз умея да се радвам на успехите на ближния. Ако нещо е качествено стойностно и моите сетива ми казват че това нещо е целунато, аз му се радвам. Ако не е качествено, аз вътрешно се бунтувам и си казвам как този човек е допуснал това нещо да звучи в този си вид и се съпротивлявам. Качествените, добрите неща аз ги аплодирам и приветствам. Така един друг се зареждаме колегите, ходим си на концерти правим си „гъдел над душата“. И съм щастлив, че над нас бди някой, как ще го наречем все едно, за мен е вселенска хармония, която ми дава аз да бъда проводник към хората.

Чувствате ли се благословен човек?

Да! Винаги в трудни критични моменти нещо ми е помагало. Знаете ли, не съм човек, който ще коригира библията, но там е записано така: „В началото беше словото“. Повярвайте ми, имам особени съмнения в това. За мен по-скоро в началото са музикалните импулси, музикални трептения, които са дадени отгоре. Този свят е много красив, когато е облечен, така да се каже, в музика, в поезия. Така го чувствам аз. Не знам дали съм убедителен, но за себе си аз съм убеден.

А хубав ли е светът, според Хайгашот Агасян?

Ако търсиш доброто в хората, в обстановката, ако си настроен позитивно, то ти се връща. Мисля че музиката ми и това което пиша прави хората по-добри, убеден съм в това. Така че, да, светът е хубав.

Какви послания искате да дадете на децата с музиката си?

Аз съм маниакален в подбора на стиховете. Винаги търся посланията, които те носят. В моите песни няма нито едно случайно произведение. Дали ще научим децата, че „светът е хубав, светът е чудесен, светът има нужда от нашата песен“, дали ще ги научим, че „крокодилът мие зъбите си с четка и устата бърше със салфетка…“, дали на трите думи, които са за цял живот „моля, извини, благодаря…“. При децата няма фалш. Те или те приемат, или не те приемат. За щастие аз съм от тези, които са приети. Изобщо аз съм един щастлив човек, защото смятам че музиката ми облагородява душите на хората. Когато в една песен има енергия, тя може да обедини хората. Такава песен е например „Моя страна, моя България“ на Емил Димитров. Тази песен вдига хората на крака. Това е като неофициалния химн на България. Бих казал, че такава песен е и моята „Светът е хубав, светът е чудесен…“, защото кара хората да пеят заедно, да падат всякакви прегради между тях. Смятам че музиката има точно такава мисия да обединява хората и да ги прави по-усмихнати по-добри.

Какво ще пожелаете на родопчани?

Колкото и тривиално да звучи здравето е над всичко, но трябва да има и житейска радост. Особено на хората на изкуството пожелавам и творческа радост, за да могат да изпитат това удовлетворение от сцената, от общуването чрез културата и изкуството. И…горе главата „светът е хубав, светът е чудесен, светът има нужда от нашата песен… “