Европейски спорт и рекреация преосмислят битовата духовност в Родопите

Въпреки многобройните трансгранични с Гърция и директно харизани от Брюксел европроекти за туризма в Смолянска област, средностатистическият БГ-отпускар продължава да си знае най-вече Пампорово, модния “хит” Златоград и двата “лъча” – Широка лъка-пещерите Ягодина/Триград, както и Смолян-Ардинското корито (Могилица/пещерата Ухловица). Оказва се обаче, че река Арда не тече само през селищата около Смилян. Нейният приток Малка Арда, извиращ някъде под Националната астрономическа обсерватория-Рожен, минава през поредица уютни селца и със зелените родопски върхове над тях има потенциал за развитие на летния туризъм и за модерни екологични видове спорт.

За да се убедим сами, потегляме спонтанно и импровизирано от Пампорово, без да се уговаряме обедният “ол инклузив” да ни бъде даден като сандвичи за из път, макар че в чужбина това е честа практика. Не очаквахме и да навъртим 200 км между закуската и вечерята, осъществявайки преход през два поклоннически родопски върха, импровизиран пикник и топла минерална баня-плаж.

Първото си любопитство реализираме през Роженските поляни към Националната астрономическа обсерватория. На бариерата до пропусквателния пункт въпреки строгия охранител се развеселяваме от вигвамената “чакалня” за предварително заявени посещения. До нея промоционална пласмасова бутилка за бира е адаптирана за вятърна въртележка, сякаш за да покаже как БГ науката се оправя и с подръчни средства в условията на кризисно недостигащ бюджет. Научаваме, че за беседа под купола на телескопа (най-голям на Балканите) се плаща по 5 лв., а за нощна демонстрация – по 10 лв., но без деца. Сухата писмена инструкция така и не обяснява защо в най-любопитната си възраст подрастващите българчета следва да се задоволяват само с изкуствените звезди на Планетариума в Смолян.

Продължаваме между зелените гори и ливади по осеяния с параклиси рид над село Момчиловци. Изглежда, че родопското лято от дълбока древност е трансформирало поклонническите езически върхове, “свещени извори” и местности в традиционни съборни поводи за общуване на разпръснатото планинско население. Двете днешни монотеистични религии в Родопите, макар и да са наложили разлики по външно-архитектурната и ритуална форма, все пак не отменят вечното човешко стремление за общение с природата, а и със себеподобните, така както Първотворецът е заложил своя код.

Между многобройните православни параклиси сред картофените ниви над Момчиловци, точно до шосето изниква и мюсюлманското теке “Съръ Баба”. Вътрешността на този типично бешикташки (либерална разновидност на шиитския ислям) поклоннически обект е застлана с родопски домашни черги, но поради непознаване на “заемките” от християнството, липсват обичайните икони и свещи, както се практикува от българоезичните гръцки мюсюлмани в беломорските покрайнини на Родопите. Фотокопирана листовка на български език до арабското издание на свещения Коран разказва легендата за местна девойка, която оздравяла, посещавайки именно това теке.

Размишляваме дали легендата от текето над Момчиловци няма връзка с култовата родопска песен за “Болната Руфинка” и шофираме директно към по-голямото теке “ЕниХан Баба” на връх Свобода над с. Давидково. Ново асфалтово шосе 14 км води до култовия връх, насочено от претенциозни указателни табели.

Междувременно, от центъра на Давидково стартира станалото традиционно състезание по планинско бягане до връх Свобода. Далеч пред планинските бегачи застигаме смолянски планински байкър, който тренира за голямото състезание Превала-Гела на 2 август.

Покрай шосето до „ЕниХанБаба“ има десетки чешми на различна възраст и с различна степен на лукс. В конкретния случай, освен традиционното и за двете родопски вероизповедания посвещаване в памет на починали и за здраве на живите, чешмите вероятно имат и предназначение за ритуалното измиване преди мюсюлманските молитви (намаз) при масовите летни поклонения.

Малко преди хижа “Свобода”, до която се намира огромното помещение за раздаване на курбани, под специален навес висят множество ченгели. Тук след ритуалното заколване на нароченото за курбана животно става и последващата му обработка.

Дори и бегла обща култура от „чичко Гугъл" навежда на мисълта, че това си е традиционно „теке" – поклонническо място на бешикташите, възникнало в исторически план върху древно езическо светилище.

Текст и снимки: Илия Тодоров – РТТК