1.Вие спечелихте годишното състезание между трикратните шампиони за 2010г. в „Минута е много”. Как се чувствате като победител със знания? Победата със знания ме радва изключително много поради факта, че успях да се преборя с други също толкова знаещи трикратни победители, каквито бяха четиримата ми конкуренти. Усещането срещу името ми да стои титлата „годишен победител” е прекрасно – това е потвърждението, че любознателността ми не е просто едно хаотично и самоцелно трупане на отделни случайни подробности, а е била един доста успешен опит да науча много важни и интересни факти в различни области на познанието.

1. Темата, с която станахте трикратен шампион, е „София – културни забележителности”, а в годишното състезание победихте в областта „История”. Защо избрахте тези теми?

Темата „Културните забележителности на София” ме привлече с това, че се отнася за града, в който прекарах едни от най-хубавите години години от живота си. Винаги съм чел с интерес книги и материали за стара София и за историята и развитието на града. И един ден се почувствах уверен в пълнотата на знанията си и реших да участвам с тази тема в предаването. Историята пък винаги ми е била една от любимите науки и никога не съм спирал да се интересувам и да научавам нови неща за родната и световната история. Освен това историята е една от най-любимите области и в „Минута е много”, така че винаги ми е било приятно да гледам други състезатели в тази област и да попълвам знанията си.

1. Живеете и учите в Милано. Какви са културните забележителности и исторически места, които Вас лично Ви впечатляват най-силно в този космополитен град?

Според мен Милано определено дори не е в десятката на най-забележителните за туристи градове в Италия, но да се живее в него е много приятно. Въпреки това самата страна е такава, че дори и град, който в последните стотина години е избрал да бъде икономическата столица на Италия, е успял да запази приятната си атмосфера и някои ключови забележителности като прекрасната си катедрала в стил „пламтяща” готика с прекрасна украса от статуи по фасадата и покрива си. „Тайната вечеря” на Леонардо пък се крие в малка сграда долепена до красива църква в центъра на града. Останалите забележителности на Милано не са от световна величина, но със сигурност правят града още по-красив – замъка на графовете Сфорца, картинната галерия „Брера”, сградите и площадите из центъра от края на 19-ти и началото на 20-ти век… А само на 40 минути с влак от града се намира алпийското езеро Комо, едноименното градче с прекрасна катедрала, както и селцето Брунате над него, където Пенчо Славейков прекарва последната година от живота си.

1. Защо решихте да продължите образованието си в чужбина и как се спряхте на италиански университет?

Трябва да си призная напълно честно, че горе-долу от началото на гимназията родителите ми ми обясниха, че образованието в чужбина и удоволствието да живея в среда, различна от родната, ще си струват усилието да изуча чужд език (в моя случай английски) на необходимото високо ниво. Приех го на доверие и се радвам, че животът ми в чужбина опрадва очакванията ми. И бакалавърската ми програма в немския град Бремен, и магистратурата ми бяха на английски, което веднага потвърди думите на родителите ми за приятните преживявания сред студнети от цял свят. Магистратурата ми в „Бокони” избрах по препоръка на приятели, които вече бяха там. Оказа се, че университетът наистина предлага обучение на много високо ниво и с много практическа насоченост, нещо в което първоначално не бях убеден, защото италианската образователна система не е сред най-успешните в Европа. Разбира се, стипендията, която получих за следването си там, също повлия на избора ми, както и фактът, че след четири пътувания в Италия по време на следването ми в Германия, страната вече ми беше харесала невероятно много.

1. Каква специалност изучавате и какви са перспективите Ви за реализация?

Завършвам магистратурата си по международен мениджмънт, която ми даде познания и умения в почти всички области на бизнеса, независимо дали става въпрос за маркетинг, финанси или бизнес планиране. С такава подготовка повечето ми състуденти се насочваха успешно към консултантската сфера и сметнах, че не грешат. През есента започнах работа в най-голямата италианска компания за стратегически консултантски услуги, Bain, където се надявам да натрупам много опит и практически умения. Компанията предлага консултантска помощ на различни фирми, които трябва да вземат важно решение за бъдещето си. Например в един от проектите, върху които работим, група инвеститори ни поръчаха да изготвим пълен профил на дейността и потенциала на средноголяма италианска еднолична фирма, която те искат да купят от сегашния собственик. Радвам се, че работата ми е продължение на това, което учих в университета и че мога наистина да предложа на компанията знанията, които съм натрупал през студентските си години.

1. Кои страни по света сте посетил до момента?

Всъщност туризмът и пътуванията са ми хоби, което често практикувам и за което още по-често мисля. Благодарение на безкрайно евтините промоции на самолетни билети в Западна Европа и на ранното планиране, което ми позволяваше дори да пропускам лекции в университета, съм посетил над 20 европейски държави и Мароко. Определено, с най-голямо удоволствие пътувам из Централна Европа и Средиземноморието. Испания винаги ме пленява с нови красиви места из вътрешността на страната. Ислямският свят пък ме привлича със своята екзотика и две от страните, които силно искам да видя, са Сирия и Иран заради хилядолетната култура и архитектурните забележителности, които са се запазили почти непокътнати до наши дни. Наградата ми от „Минута е много” за моята трикратна победа беше няколкодневно пътуване до „Острова на Афродита”, Кипър. Въпреки нерешените си политически проблеми, страната е прекрасна за посещение. Освен плажовете, с които е известен и които не бяха цел на екскурзията ми, Южен Кипър е средището на древната история на острова. Пафос с огромния си древногръцки град и залива, от който Афродита се е родила от морската пяна, и Ларнака с гроба на повторно починалия Лазар в красива стара църква. Разделената на две столица Никозия пази духа на бившата венецианска колония, изпъстрена с православни църкви и джамии. Северен Кипър пък е богат на средновековна история – китното малко пристанище Кериния, надвисналият на 700м над нея замък Св. Иларион, последната крепост на католическите рицари във Фамагуста и може би единствените по света джамии в западноевропейски готически стил. Фамагуста е и мястото, където тъжната съвременна история на острова личи най-ясно – в ничията земя между двата народа попада и световноизвестният курортен район на града. Зад ниската ограда се виждат няколко километра от призрачни хотели без прозорци и един от най-прекрасните плажове на острова, където туристи не са стъпвали вече повече от 35 години.

1. Кои са областите в науката и живота, които будят най-голямо любопитство у Вас?

Ако не броим историята, за която вече стана дума, много се интересувам от география, от транспорта и неговата организация у нас и по света, като с най-голям интерес следя развитието на въздушния транспорт, а в последните години започнах много да се интересувам от всякакви сфери на световния бизнес, донякъде в резултат на образованието ми, но и отново от желание да съм в течение на всичко, което се случва по света в момента.

1. Кои според Вас са най-големите плюсове и минуси на съвременното общество?

Като млад човек, съвременният свят ми харесва страшно много – може би най-хубавото нещо на нашия век е това, че различното, разнообразното е все по-достъпно. Стига да има желание, човек може с доста усилия, но с малко средства да бъде отворен към света и винаги „в час” с новото; интернет и другите съвременни комуникации ни осигуряват не само връзка с приятели, но и лесно достъпна информация, а в сравнение с края на миналия век все повече хора могат да си позволят и пътувания в чужбина, за да „изживеят” разнообразието на света. Като минус на 21-ви век мога да определя отрицателните проявления на този понякога прекалено пъстър свят. Познанствата, преживяванията, информацията понякога са толкова много и толкова разнообразни, че човек може да се почувства като във водовъртеж и да не успее да оцени това което има. А пък мобилността на хората по света може да разруши иначе здрави и силни приятелства.

1. Как подбирате приятелите си и как бихте определил хората в обкръжението си?

Мисля, че това, което описва най-точно приятелите ми е, че те са хората, с които мога да говоря почти безкрайно. Те са все хора с разнобразни интереси и преживявания или пък имат близки на моите виждания за живота. Дори не е задължително да имаме еднакви интереси; напротив, интересно ми е да научавам нови неща за заниманията на моите приятели, дори когато нямат нищо общо с моите любими занимания. Успявам да поддържам изключително силни отделни приятелства – много от приятелите ми се познават помежду си само бегло. С една дума, моите приятели не са „обикновени” хора и може би затова са мои приятели.

1. За какво мечтае един млад интелигентен българин, на когото всичко все още му предстои?

Без да искам да се оплаквам или да съжалявам, детството ми не беше време, в което хората около мен често успяваха да постигнат големите си мечти. Може би това ме е научило да бъда реалист и да не мечтая за непостижими неща. Предпочитам да се боря и да се радвам на постигнатите постепенно цели и успехи. И връщайки се мислено назад да си казвам „Е, ако преди години си бях мечтал да направя това, определено нямаше да си повярвам и да положа усилия да го постигна”. Това ме кара да се чувствам невероятно. Разбира се, все пак има неща, които почти не очаквам да се случат, но бих се радвал да станат реалност някой ден. Но знам, че те няма да са като шестица от тотото, а ще са отново плод на постепенни усилия. Наистина искам да обиколя света, което за мен значи да посетя поне стотина от страните по света, макар че зная, че почти всяка страна е уникална и заслужава да бъде опозната. И дори и да звучи малко смешно, една моя изцяло материална мечта е един ден да мога да си позволя малък самолет, който да пилотирам сам. Интервю на ГАБРИЕЛА ЦЪЦАРОВА