Настоящият доклад е шести по ред в изпълнение на решение на КС на КНСБ и отразява нарушенията на трудовите права на територията на област Смолян. Той продължава усилията за организирана, координирана и системна работа в защита правата на работниците и тяхното достойнство, съобщиха от РС – СМОЛЯН НА КНСБ.

Основната цел на настоящия доклад е да насочи вниманието на компетентните държавни органи към някои критични точки по отношение на трудовите взаимоотношения и да обоснове необходимостта от предприемането на законодателни и контролни стъпки в защита на правата на работниците и служителите, с оглед пълноценното им прилагане в България и постигане на максимален ефект за обществото. Докладът цели да насочи вниманието и на синдикалната ни общност към основните въпроси на трудовото ежедневие – трудовоправни, работно време, заплащане на труда, свързани със здравословни и безопасни условия на труд, социалноосигурителни и други, с които работници и служители се сблъскват в ежедневието, и които пораждат напрежение в системата работник-работодател.

Докладът е подготвен по предоставена за целта информация от:

Инспекция по труда – Смолян; Основните членове, регионалните структури и доверените адвокати на КНСБ;

Сигнали от мобилното приложение на КНСБ – VOX KNSB;

Сигнали на наши членове и граждани, публикации в средствата за осведомяване и социалните мрежи.

По данни от Инспекция по труда – Смолян през 2020 г. са подадени 169 сигнала за нарушаване на трудовите права на трудещи се от областта. Сред подадените сигнали на нарушаване на синдикалните права на служители/работници от област Смолян ясно се вижда превеса на една категория – изследването на данните показва, че 60% от служителите са подали сигнал за нарушени права в категорията „Незачитане на признати от законодателството синдикални права“. Значително по-рядко срещана е намесата в дейността на синдикалните организации от страна на работодателя – 20%, както и сплашването и тормоза на служител/работник по повод членството му в синдикална организация – също 20% от подалите информация. По-фрагментирана изглежда ситуацията по отношение на сигналите за нарушения, свързани с прилагането на норми за здравословни и безопасни условия на труд (ЗБУТ) на територията на предприятия в област Смолян. 58% от подалите сигнали споделят, че работят при неблагоприятен микроклимат, докато почти 33% сигнализират, че работодателят им не е осигурил лични предпазни средства. Почти 5% докладват за нарушения на правилата на физиологичен режим на труд и почивка, а значително по-малко служители/работници са пострадали от неспазването на нормите по безопасност на работното оборудване и технологични процеси (2,4%), както и от санитарно-битово обслужване, неотговарящо на стандартите (2,4%).

При спазването на осигурителните права от работодателите в област Смолян се забелязват някои типови нарушения. Почти половината от тях (47,7%) са свързани с работа без сключен трудов договор. Други съществени нарушения, сигнализирани от служителите/работниците, са полагане на труд над работното време, определено в трудовия договор (например 8 часа вместо 4 часа) – 21 % от сигналите и неправилното определяне на категорията на труд на работодателя – също 21% от сигналите. Един от 10 души е сигнализирал за назначаване на фиктивна длъжност, с цел внасяне на по-ниски осигуровки от работодателя. Най-честото нарушение на работодателите, свързано с работното време, почивките и отпуските е свързано с нарушения при ползването на правото на отпуска – 48% от сигналите. Почти 28% от сигналите са обвързани с нарушения на междудневната и междуседмичната почивка, а 13,8% от служителите/работниците споделят, че полагат извънреден труд, извън законовите разпоредби. Нарушенията във връзка със сумираното изчисляване на работното време са малко над 10% от всички подадени сигнали. Нарушенията, свързани с колективните трудови договори (КТД) на територията на област Смолян, са няколко вида – половината от сигналите са за неизплащане на работни заплати в срок, а останалите сигнали са поравно разпределени между прилагането на договорености спрямо работници и служители, нечленуващи в синдикална организация (25%) и незачитане на допълнителния платен годишен отпуск (25%).

Изплащането на трудовото възнаграждение на територията на област Смолян среща някои предизвикателства, според служители и работници. Основното нарушение на установените правила е свързано с неизплащане на работни заплати в договорените срокове – почти 66%. Следващото най-често нарушение е непризнаване на стаж за прослужено време – 14,3%, следвано от неизплащане на трудовите възнаграждения и обезщетения на работниците след прекратяване на трудовото правоотношение – 11,4%. Най-рядкото нарушение в тази категория е неначисляване/неизплащане с увеличение на положен нощен и извънреден труд – 8,6% от сигналите от служители/работници. Възрастовата структура на подадените сигнали показва, че най-активни в защитата на трудовите си права са служителите/работниците във възрастовия диапазон 46-55 г. (почти 42%), следвани от тези на възраст между 36-45 г. (39%). По-младите – 26-35 г. са по-слабо активни – 12,8%, докато с приближаването на пенсионната възраст активността спада още повече до 5,7% от сигналите. Най-младите (18-25 г.) почти не сигнализират за нарушения на трудовите им права – само 0,7% от сигналите са на служители/работници от тази възраст.

Разпределението по социална група на подалите сигнали за нарушения на трудовите права на територията на област Смолян показва превес на работниците (ръчен труд) – 62 % от сигналите идват от работниците, докато 38% – от служителите (неръчен труд). Разпределението по пол на подалите сигнали за нарушения ясно демонстрира, че представителите на нежния пол са по-активни при сигнализирането – 58,6%, в сравнение с мъжете – 41,4%. Демонстрираните по-горе тенденции поотношение на проблемите, свързани с нарушаването на правата на служителите/работниците от област Смолян, показват постоянство при някои от критичните точки. Тези наболели места се явяват предизвикателства за успешното разгръщане на трудовия потенциал на територията на областта и са в основата на миграцията на работна ръка към други трудови пазари. Особено внимание следва да се отдели на правото на сдружаване, което макар и международно признато и Конституционно уредено право, не е гарантирано в текущото законодателство, с изключение на правото на сдружаване в политически партии и движения, нито чрез норми в Наказателния кодекс, нито чрез административни норми в Кодекса на труда (КТ) или в други закони, даващи основание за търсене на административна отговорност от нарушителите. В заключение е необходимо да споменем, че служителите/работниците демонстрират все по-осъзнато поведение по отношение на защитата на своите трудови права. Ангажиментите на цялата синдикална общност на КНСБ към наблюдение и систематизиране на нарушенията на трудовото законодателство, тяхното публично огласяване и борбата с тях в рамките на закона, са реален израз на работа, на действие в защита на хората на наемния труд. Повишената активност при подаване на сигнали за нарушения е крачка в посока на разрешаването на някои от съществените проблеми в отношенията работник-работодател, а ролята на КНСБ в този процес остава съществена.