Данните, получени от междупланетната сонда на НАСА “Вояджър 1” (Voyager-1), показват, че апаратът е достигнал границата с междузвездното пространство, се казва в съобщение на Лабораторията за реактивни двигатели в Пасадена, щата Калифорния. Постижението е рекордно, съобщиха Ройтерс и РИА “Новости”.
По време на 34-годишния си полет “Вояджър 1” се превърна в космическия апарат, достигнал най-отдалеченото разстояние от Земята. По информация на лабораторията датчиците на автоматичната станция са регистрирали рязко увеличаване на нивото на галактическите космически лъчи – високоенергийни заредени частици с междузвезден произход.
Според законите на физиката в някой близък ден “Вояджър 1” ще се превърне в първия, създаден от човека изкуствен обект, който ще навлезе в междузвездното пространство, но ние не знаем кога точно ще настъпи това, заяви научният сътрудник на проекта Ед Стоун. "
Последните данни показват, че ние, очевидно, се намираме в нова област, където физическите условия се променят много бързо…приближаваме се към самата граница на Слънчевата система" – добави Стоун.
Границата на Слънчевата система се определя като граница на хелиосферата – област запълнена със слънчев вятър, тоест с поток заредени частици, идващи от Слънцето. Зоната, където налягането на слънчевия вятър се уравновесява с налягането на междузвездните заредени частици, е граница на хелиосферата и се разглежда като граница между Слънчевата система и междузвездното пространство.
Според данните, получени от “Вояджър 1”, от януари 2009 до януари 2012 г. количеството заредени частици с галактически произход, регистрирани от сондата, постепенно се е увеличило с 25 процента. Напоследък ние наблюдаваме много бързо нарастване в тази част на енергийния спектър. Като се започне от 7 май количеството галактически частици се увеличава с 5% на седмица, отбеляза Стоун. Освен това датчиците на сондата “Вояджър 1” са регистрирали рязко намаляване на количеството заредени частици, идващи от Слънцето.
На базата на тези информации учените предполагат, че “Вояджър 1” се е доближил до границата на Слънчевата система. Макар апаратът още да се намира в хелиосферата, специалистите очакват той много скоро да навлезе в междузвездното пространство. Според учени на НАСА в този момент апаратурата на сондата трябва да регистрира промяна в магнитното поле. Ако в хелиосферата магнитните линии са ориентирани в посока от изток на запад, то в междузвездното пространство се очаква те да са ориентирани от север на юг.
Апаратът на НАСА “Вояджър 1” и неговият “близнак” – “Вояджър 2”, бяха изстреляни от НАСА през 1977 г. “Вояджър 1” вече се намира на разстояние от 119 астрономически единици или около 18 милиарда километра от Слънцето. Той все още не е проникнал в междузвездното пространство, а се намира в т.нар. хелиомантия (heliosheath) – границата на хелиосферата, “балон” около Слънцето, напълнен със слънчева плазма.
Данните от апарата пристигат до Земята за 16 часа и 38 минути. “Вояджър 2” е на около 15 милиарда километра от Слънцето. По време на полета си сондите на НАСА изследваха планети от Слънчевата система като Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун, както и 48 техни спътници. През януари НАСА изключи системата за отопление на няколко модула на междупланетната сонда “Вояджър 1” с цел преминаване към икономичен режим, което ще позволи горивото на апарата да стигне до 2025 година, припомнят от Лабораторията за реактивни двигатели в Пасадена, щата Калифорния. След това “Вояджър 1” ще продължи да се носи из междузвездното пространство, но вече няма да праща данни на Земята.
С “Вояджър 1” и “Вояджър 2” в космоса бе изпратена т.нар. златна плоча, съдържаща записи на звуци и снимки, изобразяващи разнообразието на живота и културите на Земята. Плочата е предназначена за всякаква форма на извънземен живот или за хора от бъдещето, които биха я открили. Съдържанието на плочата е подбрано от комитет на НАСА с председател Карл Сейгън. Доктор Сейгън и другите членове подбират 115 снимки и множество природни звуци като тези, издавани от прибой, вятър, гръмотевици и животни. В допълнение са прибавени музикални пасажи от различни култури и исторически периоди, поздравления на 55 езика, както и съобщение от тогавашния президент на САЩ Джими Картър и генералния секретар на ООН Курт Валдхайм. В златната плоча редом с части от Петата симфония на Бетовен, на “Вълшебната флейта” на Моцарт, “Пролетно тайнство” на Стравински, композиции на Бах е включена българската народна песен “Излел е Делю хайдутин” в изпълнение на Валя Балканска.