Галя Русева председател на Спортен клуб по тенис на маса „Орфей“ Смолян

Г-жо Русева, как възникна идеята за създаване на Клуб по тенис на маса „Орфей“?

Причината за това бяха синът ми и съпругът ми, които активно тренират. Затова у мен се зароди идеята за регистрация и създаване на Клуба, за да можем да се включим в спортния календар на Федерацията. Оказа се, че това не е лека задача. Има много административни пречки и човек сам не би могъл да се справи. Адвокати от града и областта много ми помогнаха документално, за което съм им благодарна.

Защо го кръстихте „Орфей“?

За мен Орфей е символ на Родопа планина. Това е емблемата на Родопите.

От кога семейството ви се занимава с тенис на маса?

От 2015 година синът ми и съпругът ми тренират заедно. Имаме два отбора – детско-юношески и мъжки. Капитан на мъжкия отбор е г-н Романов. Той е обединяващата фигура при нас, съумява да обедини различни по вид характери и да ги направи отбор, защото без да има сплотен екип, няма как да постигаме успехи.

Казахте, че имате два отбора. Колко са децата и мъжете, които тренират в клуба?

Децата, които по списък тренират в клуба са над 15, но за да се формира детски отбор ни трябват по-активните и такива, които имат изявени заложби. Освен това трябва да имаме разрешение от родителите им да пътуват по различни състезания. Децата ни са на възраст от 7 до 18 години. До сега не сме ги включвали в държавните първенства, защото са малко по-емоционални, не приемат лесно загубата. Трябва им още школовка, за да могат да са по-уверени в себе си, да показват най-доброто и да постигнат, това което желаят. Знаете, че всеки спорт иска постоянство, иска да даваш от себе си, да отделяш от времето си. Ако те забележат, ще те поканят в друг отбор, ще се случи някакъв трансфер, но това става във времето, а не от днес за утре. Мъжкият ни отбор в момента е във В1 група. Сега се борим да си запазим първото място и да минем във В група.

Кога се провеждат тренировките?

С решение на Общината са определени дните понеделник и в сряда от 17.00 часа за тренировки на децата. Мъжете тренират след 18.00 часа. Тренировките се провеждат в Спортната зала в Смолян и в едно друго наше помещение.

Имате ли подкрепата на местната власт?

Поне на този етап Общината не ни е стопирала в каквато и да е инициатива – било то благотворителна или тренировъчна, даже сме провели много турнири със съдействието на общината за Купата на кмета.

Да поговорим за условията, в които тренират децата и мъжете?

Както казах тренировките се провеждат в две зали. Имаме четири маси, закупени от община Смолян и две закупени с наши средства,едната е изцяло тренировъчна, защото там има разстанован робот, другата за спаринг срещи. Масите са с отлични параметри, добри са за тренировки, осигурени са от Общината, залата е отоплена, приятна. Добри са условията за тренировка и спорт.

Как се справяте със средствата, които са ви необходими допълнително – за пътувания, за участие в различни турнири и т.н.? Имате ли спонсори?

Събираме средства от мъжете, които тренират при нас. На този етап е трудно е със спонсорите, защото всеки има някакви изисквания, които нас не ни удовлетворяват. Търсили сме помощ от големи компании, не смолянски, които казват че спонсорират само волейбол и футбол или маратони с благотворителен характер. Тенисът на маса не им е приоритет. Искам да изкажа специална благодарност на Костадин Сунков, който ни е помагал с гориво, а също и оградните платна в спортната зала са негови. Имаме нужда от такива хора, които да ни подадат ръка, да ни помагат.

По какъв друг начин се осъществява издръжката на Клуба, какво заплащат децата и мъжете?

Членският внос е съвсем символичен – 10 лв. За мен най-важни са децата, тези които са в неравностойно положение – с един родител или затруднени финансово, тренират абсолютно безплатно, като им осигуряваме хилки, топчета и методична подкрепа. Другото важно нещо, което искам да подчертая е, че имам деца, които тренирайки при мен, намаляват агресивните си прояви в училище. Това е вид превенция, за да не залитнат в пушене, алкохол, наркотици. За мен е важно те да спортуват, за да бъдат здрави, парите не са най-важното нещо.

Разкажете ни за постиженията.

Ние не се хвалим с постиженията си. Успехите сами говорят. Стремим се да поддържаме средно ниво, и винаги да бъдем успели, макар че не винаги се получава, защото ние сме екип, едни от нашите състезатели може да са малко по-нагоре в класацията, други по-надолу. Турнирите, в които участваме са в големите градове – Пловдив, Варна, Панагюрище, Пазарджик. Има верига, в която всеки месец има турнир и въз основа на него, влизаш в ранглистата и най-добрите от всички градове се състезават в края на годината или в началото на следващата, за да разберем кой е победител.

Как се отрази пандемията на вашите тренировки?

Ние не спирахме да тренираме. Когато човек престане да тренира, това му се отразява сериозно. Трябва постоянство. Пък и тениса на маса е почти индивидуален спорт, а дистанцията между двамата играчи е повече от 1,5 м.

Голяма ли е конкуренцията в този спорт?

Честно казано да. Най-добрите състезатели са в Ардино. Техните момичетата са в националния отбор. Искам да благодаря на треньора им Бехар Емин, който никога не ни е отказал да тренираме заедно с неговите състезатели. С другите клубове също правим доста срещи, обмяна на опит.

Това е единствения клуб по тенис на маса в областта. Опитвали ли сте да го развивате и извън пределите на областния град?

Да мислили сме, но ще ни трябва някакво помещение, където да провеждаме тренировките. За съжаление констатирам, че децата не са така отворени към спорта, може би към този вид спорт. Родителите са тези, които трябва да насърчават детето да спортува, защото то още не е ориентирано, предпочита да стои на телефона или таблета. Това обаче води до затлъстяване, проблеми с очите и т.н.

Какви качества развива тенисът на маса?

Координация, екипност, движение, бързина, периферно зрение, концентрация и много други.

Обезпечени ли сте с треньори?

Да обезпечени сме. Съпругът ми и синът ми са треньори. Синът ми в момента е във Варна там тренира деца, но и по неговите наблюдения децата не са концентрирани, а чакат да им свърши времето и да си тръгнат по-бързо, като че ли насила ходят да тренират.

Мислили ли сте да популяризирате този спорт и сред учениците в училищата?

Трудно се задържа вниманието на децата. Повечето от тях са ориентирани към футбола и волейбола. Статуквото трудно се разбива. Едно време треньорите ходиха по училищата и си набелязваха деца, които са добри в един или друг спорт, но това като че ли беше повече държавна политика.

Последното постижение, с което искате да се похвалите?

Синът ми учи във Варна и там участва в различни турнири. Спечели първо място на последния. Смятам, че с постоянство човек постига това, което желае, но не винаги и не на всяка цена. Някой път трябва да отстъпиш, някой път да се снишиш, звездният миг те очаква, той няма да те пропусне.

Има ли такива деца и младежи, които идват просто да поиграят тенис?

Да има, но са рядко. А е хубаво след тежък ден да дойдеш да поиграеш, да се разтовариш. Пандемията като че ли затвори хората в къщите, даже и на открито не ги виждам вече. Макар, че при нас имат възможност да тренират индивидуално. Едно от логото на Клуба ни е: „Бъди активна личност, не пасивна“ и „Само спорта може да ти даде здрав дух и здраво тяло“.

Какво предстои?

На 3 март имахме 5-годишнина от регистрацията на Клуба. Имаме идея да направим турнир. Понеже бяхме още в епидемична обстановка, вероятно ще го организираме около Великден или през май. На 2 април е последния кръг, те са четири общо от турнирите, които участваме, като държавно отборно първенство. Ще изиграем три срещи, които ще решат класирането в нашата група от осем отбора. Би било добре, ако си запазим първото място, но победата не е на всяка цена. По-важно е да сме живи и здрави и да бъдем екип.

Какво е вашето послание към нашите читатели?

Винаги вярвам, че доброто предстои и че всички ние ще станем малко по-добри и по-състрадателни.